Решение № 4229 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9013/2012 г.

Решение № 4229 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9013/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Вали Компютърс" ООД - гр. Велико Търново срещу решение № 265 от 30.05.2012 г., постановено по адм. д. № 59/2012 г. на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата срещу Решение № В47/0092/26.10.2011 г. на началника на Митница Свищов, потвърдено с Решение № 859/5.12.2011 г. на директора на Агенция "Митници" и е осъдено "Вали Компютърс " ООД - гр. Велико Търново да заплати на Митница Свищов разноски по делото в размер на 100 лв. В касационна жалба се правят оплаквания, че решението на Великотърновския административен съд е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Иска се отмяна на решението на Великотърновския административен съд и вместо него да се постанови друго по същество, с което да се отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба началник на Митница - Свищов, редовно призован не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решението си Великотърновският административен съд е отхвърлил жалбата на "Вали Компютърс" ООД - гр. Велико Търново срещу Решение № В47/0092/26.10.2011 г. на началника на Митница Свищов, потвърдено с Решение № 859/5.12.2011 г. на директора на Агенция "Митници". С обжалваното решение е определен тарифен код 8528 71 19 00 за класиране в TARIC за количество 50 броя платки /тунери/ с номенклатурен номер AVER-TV-BOX7-LIVE, AVER-TV-BOXW9 и AVER-TV-BOX9 DVI/1080I и 110 броя платки с номенклатурен номер AVER-TV-USB-VOLAR HX и AVER-TV-USB-VOLAR AX, декларирани от дружеството с ЕАД № 08BG004302Н0031313/2.12.2008 г. Въз основа на така променения тарифен код за посочените 160 броя тунери на жалбоподателя е определено мито за внасяне със ставка 14 % в размер на 1984,26 лв. и 396,86 лв. ДДС. Съдът е описал фактическата обстановка, свързана с издаването на обжалвания митнически акт, основанията за издаване на същия, обжалването му по административен ред, както и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, назначена с цел да бъдат установени технически въпроси, свързани със спора. След това съдът е пристъпил към изграждането на своите правни изводи. В тази насока е прието, че административният акт /решението на началника на митница Свищов/ е издадено от компетентен орган, при наличие на мотиви за издаването му и при спазване на процесуалните правила и целта на закона. Посочено е въз основа на какви доводи е прието, че внесените по ЕАД външни платки следва да попаднат в друг тарифен номер, като мотиви за административния акт се съдържат и в изготвения доклад от 9.08.2011 г. за извършена проверка и становище на отдел "Тарифна политика" при Митница Свищов. Административният съд е разгледал обстойно направените оплаквания от жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на обжалвания акт и е намерил същите за неоснователни. Тълкувайки разпоредби на Регламент 2913/92 г., съответно на Закона за митниците решаващият съд е приел, че последващият митнически контрол е напълно допустим и процесният внос на стоки попада в хипотезите му. Отбелязано е, че установяването на неверни или непълни данни при последващата проверка е въпрос по същество, който предопределя издаването на крайния акт от проверката, но това не може да се приеме за предпоставка за извършване на последваща проверка, тъй като тя именно ще установи наличието на подобни обстоятелства. На база на това е направен извод, че извършената митническа проверка е законово допустима, извършена е при спазване на изискванията на чл. 84в от ЗМ, като са описани съответните заповеди, посочено е, че проверката е извършена преценка на законосъобразността на действията на проверяваното лице при прилагането на съответните режими, процедури и мерки на търговската политика, както и за изпълнение на задълженията му за заплащане на публични държавни вземания, като за резултатите от проверката е съставен констативен доклад съгласно чл. 84л от ЗМ. Първоинстанционният съд е направил и извод, че освен при спазване на административно-производствените правила при издаването му, обжалваният административен акт е съобразен и в съответствие с материалния закон. В тази връзка съдът е формулирал и основният спорен въпрос между страните по делото - външните тунери, внесени от жалбоподателя, попадат ли под различен от вътрешните тунери ТАРИК код по тарифните позиции от Комбинираната номенклатура към регламент № 2658/87 на Съвета от 23.07.1987 г. относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа. За да отговори на този въпрос съдът на първо място е дал тълкуване на начина на тарифиране /определяне на позиция/ на даден продукт съобразно разпоредбите на Регламент № 1214/2007 на комисията от 20.09.2007 г. за изменение на приложение № 1 към Регламент ЕИО 2658/2007 г. на Съвета относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа. Посочено е, че съобразно цитираните разпоредби митническите органи имат право служебно да извършват последващ контрол относно правилно тарифиране на внесените стоки и да уредят отношенията съгласно установените истински данни за вноса, като е без значение изминалото време от вноса и съдбата на внесената стока. Направен е краен извод за законосъобразност на обжалвания митнически акт и неоснователност на жалбата. Решението е правилно и законосъобразно. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от съда, като е намерила отражение в мотивите на решението. Правилно е формулиран и основният спор между страните - под каква тарифна позиция следва да бъде отнесена внесената стока - външни тунери/платки по процесния ЕАД. Даденият отговор на този въпрос от страна на административния съд е логически обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване на закона и се споделя от настоящата инстанция. Направените оплаквания на касатора относно изводите на съда за спазване на административно-производствените правила при издаване на обжалвания митнически акт са неоснователни. От данните по делото се установява, че обжалваният акт е издаден в резултат на последваща проверка по смисъла на чл. 84а и сл. от ЗМ, съответно чл. 78 от Регламент 2913/92, като за провеждане на производството има нарочно издадена заповед на началника на ответната митница. В този смисъл оплакванията, че първоинстанционният съд не бил разграничил дали се касае за повторна проверка по смисъла на чл. 84 от ЗМ или за последваща проверка по смисъла на чл. 84а и сл. от същия закон, се явяват неоснователни. Направените оплаквания за допуснати нарушения, свързани с начина на извършване на последващата проверка, и по-специално на нормата на чл. 78, § 2 от Регламент 2913/92, също са неоснователни. В обжалваното решение първоинстанционният съд е изложил мотиви, цитирани по-горе, които се споделят от касационната инстанция. Оплакванията за допуснато нарушение на материалния закон също не могат да бъдат споделени. При правилно тълкуване на закона, в това число съобразяване и цитиране на практика на СЕС, относно критериите по които внесената стока следва да бъде отнесена по съответната позиция, административният съд е приел, че същностният критерий в случая е начина на закрепване и съединяване на т. н. "външни тунери" към информационната машина. Доколкото повдиганите спорни въпроси налагат специални познания в областта на техниката, по делото е назначена техническа експертиза, възприета от съда, и подпомогнала същия при изграждане на правните си изводи. Изложените в касационната жалба доводи относно техническите характеристики на тунерите са обсъдени от първоинстанционния съд, дадените отговори се споделят от настоящата инстанция, тъй като са изградени в съответствие на фактите по делото. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Великотърновския административен съд не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Разноски в касационното производство не се присъждат предвид изхода на спора и липсата на данни за направени разноски от страна на ответника по касация. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,