Решение № 3588 от 25.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9742/2023 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на Милев Консулт ЕООД, депозирана чрез пълномощника му адв. Георгиев, против Решение 4583/10.07.2023 г., постановено по адм. д. 10992 по описа за 2022 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) ДИЛ20-ТД26-107/3/10.08.2022 г., издаден от Л. Павлова на длъжност старши инспектор в отдел Илинден на дирекция Общински приходи при Столична община, потвърден с Решение СОА22-РД28-37/14.10.2022 г. на кмета на Столична община, както и в частта за присъдените разноски. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл.209, т.3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. В касационната жалба е описана подробно фактическата обстановка по делото, като жалбоподателят счита, че след като в издадения на дружеството АУЗД не се съдържа установяване на спорните задължения за 2012 г. 2014 г., длъжникът добросъвестно презюмира, че те са погасени. Според касатора първоинстанционният съд не е обсъдил противоречието на действията на администрацията по незаконното погасяване на недължими задължения с принципите на АПК и с принципа на правна сигурност и оправдани правни очаквания. Касаторът моли за отмяна на съдебното решение и отмяна на действията на административния орган по погасяване задълженията за 2012 г., 2013 г. и 2014 година. Претендира разноски за двете инстанции по представен списък. Ответникът по касационната жалба Кмета на Столична община я оспорва чрез юрк. Савов, с доводи, изложени в писмен отговор. Позовава се на чл. 169, ал.3 от ДОПК, според който задълженията за данъци се погасяват по реда на възникването им, а когато се отнасят за една и съща година, лицето има право да заяви кое от тях погасява. Цитира чл.174 от ДОПК, според който не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок, включително по реда на чл.173 от ДОПК. Представителят на Върховна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение и след служебна проверка прецени касационната жалба като допустима, но неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е бил АПВ ДИЛ20-ТД26-107/3/10.08.2022 г., издаден от Л. Павлова на длъжност старши инспектор в отдел Илинден на дирекция Общински приходи при Столична община, потвърден с Решение СОА22-РД28-37/14.10.2022 г. на кмета на Столична община, с който е отказано възстановяване на платени данъци и такси битови отпадъци. Според административния съд актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Стигнал е до извод, че с изтичането на давностните срокове по чл. 171 от ДОПК се погасява правото да се събере по принудителен ред публичното вземане, но самото публично вземане не се погасява - то остава дължимо. Решаващият състав е приел, че давността погасява правото да се претендират публичните вземания, като те остават дължими и могат както да бъдат платени доброволно (чл. 174 от ДОПК), така и да бъдат прихванати (чл. 128, ал. 1 от ДОПК). Безспорно е било установено по делото, че дружеството има открита партида М2212062 въз основа на подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. 120027/001204/28.06.2010 г. и декларация по чл.17, ал.1 от ЗМДТ с вх. F25860/28.04.2005 г. за имот в гр.София, [улица]. Касационната инстанция счита, че първоинстанционният съд обосновано е приел, че основният спор между страните е относно незачитането на изтекла погасителна давност за задълженията преди 2015 г. за ДНИ и ТБО и неправомерното им погасяване със суми, внесени доброволно, по влязъл в законна сила административен акт- АУЗД ДИЛ20-ТД26-107/23.09.2020 година. Касационният жалбоподател заявява, че е презюмирал, че задълженията му към Столична община за процесния имот, обхващащи периода 2012 2014 г. са погасени по давност, тъй като с АУЗД ДИЛ20-ТД26-107/23.09.2020 г. са определени задължения за периода 2015 2019 година. Доколкото обаче законът предвижда, че погасяване по давност на публични задължения не може да се извършва служебно, а е необходимо изрично изявление от страна на длъжника, то това възражение е необосновано, след като такова изявление не е било сторено в процесния казус, до какъвто и правилен извод е достигнал първостепенният съд. Съдебното решение е подробно и обосновано, в него ясно и аргументирано са обсъдени събраните доказателства, доводите на страните и относимите доказателства. Доказано е, че към датата на плащане 29.12.2020 г. по партидата на имота съществуват непогасени задължения, както и че липсва молба по чл.171 от ДОПК. Поради това административният орган правилно е разпределил внесената сума съобразно законовите норми. Касационната инстанция споделя мотивите на административния съд, включително тези относно текста на чл.174 от ДОПК, и на основание чл.221, ал.2, изречение второ от АПК, препраща към тях. Следва да се има предвид, че изтичане на предвидената в закона давност не заличава съответното задължение, а само го лишава от възможността да бъде изпълнено по принудителен път чрез способите на изпълнителното производство. В този смисъл дори задължението да е платено след изтичане на давностния срок, то не подлежи на връщане като недължимо платено. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което настоящата съдебна инстанция го оставя в сила. Разноски: С оглед на резултата по делото и направеното искане от ответната страна, в нейна полза следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за касационното производство. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение