Решение № 249 от 13.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5112/2007 г.

Решение № 249 от 13.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5112/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /2007 г./, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Е. М. М. от с. Б., област Кърджали, срещу въззивно решение № 156 от 13.07.2007 г. на Кърджалийския окръжен съд по в. гр. д. № 160/2007 г., с което е оставено в сила решение № 22 от 21.03.2007 г. на А. районен съд по гр. д. № 31/2006 г., с което са отхвърлени предявените от Е. М. М. против Н. Ш. Д. /Н. Ш. Д./ и Р. Ш. Д., и двамата от с. Б., област Кърджали, установителни искове за право на собственост върху недвижим имот по давностно владение, с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.). В жалбата са развити оплаквания за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ответниците по жалбата Н. Ш. Д. и Р. Ш. Д., и двамата от с. Б., община А., област Кърджали, не изразяват становище по нея. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предявени са субективно съединени искове по чл. 97, ал. 1, ГПК (отм.) за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик по давностно владение на недвижим имот, съставляващ имот № 180 по картата на землището на с. Б., Кърджалийска област, представляващо пасище, мера IХ категория, с площ от 5,068 дка, находящ се в м. "Г", при граници: имот № 1* пасище, мера, собственост на наследниците на Ш. И. М., имот № 1* пасище, мера на наследниците на Р. Т. Д., имот № 7* пасище, мера на общината, № 4* местен път, общинска собственост. С решение № 22 от 21.03.2007 г. по гр. д. № 31/2006 г., исковете са отхвърлени от А. районен съд, който е приел, че ищецът не е доказал давностно владение в негова полза върху процесния имот като придобивен способ за правото на собственост. Решението е обжалвано от ищеца и Кърджалийският окръжен съд, с решение № 156 от 13.07.2007 г. по в. гр. д. № 160/2007 г. е оставил в сила първоинстанционното решение. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че собствеността върху процесния имот, представляващ земеделска земя, се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, поради което ищецът не може да придобие правото на собственост върху този земеделски имот по давностно владение. Обжалваното въззивно решение е правилно. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че процесният имот е възстановен с Решение № 07Б от 10.08.1995 г. на ПК гр. А. на наследниците на Р. Т. Д., а именно на ответниците по настоящото дело. От приетата по делото СТЕ се установява, че ищецът ползва 1,368 дка от този имот. Спорното е, придобит ли е от ищеца този имот по давностно владение. Ищецът твърди, че от 1955 г. до образуване на кооперативното стопанство и след ликвидиране на същото, владее имота. Тъй като е предявен положителен установителен иск за собственост, в тежест на ищеца, предвид разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.), е да докаже фактическото владение на имота с начален момент и период на неговото упражняване. В тази връзка по делото той не е ангажирал доказателства, от които да е видно, упражнявал ли е върху имота фактическа власт, демонстрирал ли е намерение да го свои, кога е образувано ТКЗС в с. Б. или сродна организация, внесен ли е процесния имот в това образование и ако да - от кого. С други думи, ищецът не е доказал обстоятелства, на които да се основават предявените от него установителни искове за собственост. В случая следва да се отбележи, че решението на ПК за възстановяване собствеността върху процесния земеделски имот в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на ответниците като наследници на Р. Т. Д., е постановено в производство, в което ищецът не е страна, поради което последният може да защити собственическите си права по исков ред, като представи съответни доказателства. Представената от него в тази насока нотариално заверена декларация от 2.05.2006 г. пред първата инстанция /л.86/, изходяща от С. Ч., не представлява по смисъла на чл. 142 ГПК (отм.) годно писмено доказателство за установяване на декларираните в нея обстоятелства. Тя е само една индиция за събиране на писмени и гласни доказателства в тази насока, което е в тежест на ищеца. Вън от това, твърдението в тази декларация е, че на ищеца му е оставена за стопанисване нива, находяща се в м. "Г", без да е установена идентичност на тази местност с м. "Г", в която се намира процесния имот, който освен това по своето предназначение е бил пасище, мера, а не нива. Неоснователно е възражението на касатора, че процесния имот е придобит от него по давност. В тази връзка по делото са разпитани свидетелите Х, но те от една страна не конкретизират имота, който е бил на С. Х. М. /баща на декларатора/ по граници, а от друга не доказват "анимуса" - владелческите намерения на ищеца Е. М. Твърденията им са, че ищецът е ползвал имота, но това не означава демонстрация с намерение за своене. С оглед на изложеното и след като ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване придобивен способ за правото му на собственост върху процесния имот, в частност давностно владение, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение, с което са отхвърлени пасивно субективно предявените установителни искове за собственост върху процесния имот като краен резултат е правилно, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,