Решение № 9670 от 15.07.2009 г. на ВАС по адм д. № 3530/2009 г.

Решение № 9670 от 15.07.2009 г. на ВАС по адм д. № 3530/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на Столична РДНСК - София, против решение № 929/16.12.2008 г., постановено от Административен съд София-град, с което са отменени, по жалба на РПК "Младост" - София, заповед № ДК-04-100/21.11.2007 г. на Началника на СРДНСК и становище № КС-70-00-6/06 от 7.11.2006 г. на Главния архитект на район "Младост" - СО и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне по искането за узаконяване на "магазин за авточасти и бистро". За разноски по делото е осъдена ДНСК - София. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му. В съдебното заседание жалбата се поддържа от юрк. Радованова, по съображенията изложени в нея. Ответната страна - Председателят на РПК "Младост" - София, чрез адв. Янакиева, моли да се остави касационната жалба без уважение, като неоснователна. Решението е обосновано и законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. Първоинстанционният административен съд е постановил решението си при допуснато особено съществено процесуално нарушение на производствените правила, с оглед неправилното конституиране и участие на ненадлежна страна в процеса. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК, страни по делото са оспорващият, органът издал административния акт, както и всички заинтересовани лица, като съдът конституира страните служебно, с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 АПК. За наличието на това изискване се следи служебно от съдилищата, включително и в касационното производство - т.е. съдът е длъжен да прогласи порока, дори и да не е посочен от оспорващия, тъй като решението се ползва с обвързваща сила за страните по реда на чл. 177, ал. 1 АПК, респ. чл. 298 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, от която произтичат и последващите им процесуални права. Именно поради това неучастието на заинтересована страна по реда на чл. 153, ал. 1 АПК съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените. В конкретния случай органът издал акта, е Началникът на РДНСК - София. Чрез него е била подадена жалбата, той я е комплектовал и отправил в съда, с него е водена кореспонденцията във връзка със спора, на него са давани указания с разпореждане от 18.02.2008 г., а съгласно последвалото такова - от 10.03.2008 г., неправилно не е бил конституиран като ответна страна, а решението е постановено по отношение на ДНСК-София, осъдена и за разноски, без нарочен акт за смяна на страните. В крайна сметка съдебният акт пък е бил съобщен на РДНСК, призовавана (л. 103, л. 104, л. 111) по делото и вписана като ответник в последното по делото заседание. Процесуален представител в процеса пред решаващия съд за ответника не е явявал, но касационната жалба е подадена от юрк. Сибинова, упълномощена от Началника на СРДНСК, която е процесуално допустима, поради доказаното участие на Регионалната дирекция по делото. При така описаните непоследователни процесуални действия на съда, водещи до нарушено право на участие на надлежната за спора ответна страна, решението е недопустимо. Спор във връзка с компетентността на Началника на РДНСК няма, а и е ноторно известно на съдилищата за предоставен от Началника на ДНСК определен обем правомощия на началниците на дирекциите по места. При делегирането на права, органът, на когото те са делегирани, издава от свое име съответния административен акт, поради което той е страна по оспорването, неприложима е разпоредбата на чл. 215, ал. 4, второ изречение ЗУТ. Съгласно Устройствения правилник на ДНСК, регионалните дирекции, въпреки, че не са юридически лица, притежават местна компетентност за издаване на административни актове, а оттам - и правомощия да защитят същите пред съда. С оглед това, налице са основанията за обезсилване на решението, съгласно чл. 209, т. 2 АПК, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, с ответник по оспорването - РДНСК гр. София, при спазване на дадените с настоящето указания. Този съд следва да се произнесе и по претенцията за разноски, с оглед изхода на делото. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 3 АПК,