Решение № 5465 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2812/2016 г.

Решение № 5465 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2812/2016 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), съгласно Заповед № 1310/13.10.2014 г. на изпълнителния директор на НАП, срещу Решение № 35 от 11.01.2016 г. по адм. дело № 2663/2015 г. по описа на Административен съд -В. (АС), 24 състав. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва като неправилен изводът на съда за незаконосъобразност на ревизионния акт (РА), тъй като счита, че обжалваното решение съдържа фактически и правни изводи, формулирани в резултат на неправилно обсъждане на събраните по делото доказателства. Иска да бъде отменено решението и да се отхвърли жалбата на "ДЖЕЙ БИ ТРЕЙД" ЕООД срещу РА. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в общ размер на 1 187,34 лева. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника в случай, че е в размер по- висок от 593,67 лева. Ответната страна - "ДЖЕЙ БИ ТРЕЙД" ЕООД, чрез адв. Н. Д., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на касационен контрол е решението на Административен съд - В., с което е отменен РА № Р-03000314003053-091-001 от 19.05.2015 г. и РА № П-03000315117713-003-001 от 03.07.2015 г. за поправка на РА, издадени от органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № 365 от 31.07.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - (ОДОП) гр. В., с който на "ДЖЕЙ БИ ТРЕЙД" ЕООД са определени задължения за ДДС за данъчен период м. 01.2014 г. в размер на 5333,33 лева и Дирекция "ОДОП"- гр. В. е осъдена да заплати на "ДЖЕЙ БИ ТРЕЙД" ЕООД разноски в размер на 770 лева. На първо място първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процедурните правила при извършване на данъчната ревизия. За да стигне до крайния си правен извод, съдът е посочил, че по делото са налице достатъчно доказателства, от които може да се проследи пътят на процесния автомобил и да се приеме, че между ревизираното лице и "Валентина 777" ЕООД е налице реална доставка, респективно право на "ДЖЕЙ БИ ТРЕЙД" ЕООД на претендирания данъчен кредит. Изложил е, че от представената по делото справка извлечение от информационна система VIES е видно, че "Боналди мотори" е декларирало ВОД към "Валентина 777" ЕООД в размер на 78900 лв. като част от тази ВОД е процесния автомобил, видно от приложеното по делото ЧМР на превозвача "АлуминаПауърс" ЕООД, където изрично е описано, че изпращач на л. а. "Ф. П." с шаси WVWZZZ3CZBE..... e "Боналди мотори", Бергамо, Италия, а получател е "Валентина 777" ЕООД. Първоинстанционният съд е заключил, че независимо от липсата на представен договор за покупко-продажба между "Боналди мотори" и "Валентина 777" ЕООД, то справката, подадена от продавача и доказателството, че автомобилът е транспортиран до България, обосновават извод за наличие на реална продажба. Приел е, че реалността на доставката се обуславя и от обстоятелството, че процесният автомобил реално е бил в България и впоследствие е продаден първо на "ДЖЕЙ БИ ТРЕЙД" ЕООД, а впоследствие е изнесен за Германия, в полза на "ДасАутохаус". С оглед на това съдът е изложил, че "Валентина 777" ЕООД е притежавало процесния автомобил, за да може да го продаде на "ДЖЕЙ БИ ТРЕЙД" ЕООД. Съдът е приел за установено по делото, че "Валентина 777" ЕООД към датата на издаване на фактурата за продажба на лекия автомобил е било регистриран търговец по ЗДДС, стоката е била налична и е преминала във владение на купувача, който впоследствие я е препродал на "ДасАутохаус", Германия. Административният съд е констатирал, че за последващата продажба също има безспорни доказателства, съдържащи се в представените по делото договор за покупко-продажба, фактура № 60/21.01.2014 г. и ЧМР, от което е видно, че автомобилът е бил получен в Германия от купувача на 05.02.2014 г. С оглед на това е достигнал до крайния извод, че обстоятелството, че "Валентина 777" ЕООД се е показало, като недобросъвестен търговец в отношенията си с данъчната администрация и не е включил сделките с автомобила, нито в книгите за покупки, нито в тези за продажби, нито е подал справка декларация по ЗДДС, не може да лиши добросъвестният купувач от правото да приспадне дължимия по закон данъчен кредит. С оглед на това административният съд е приел за незаконосъобразен РА и е уважил жалбата на "ДЖЕЙ БИ ТРЕЙД" ЕООД. Настоящият съдебен състав на Осмо отделение, Върховен административен съд намира, че решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Правилно е установена фактическата обстановка и с оглед забраната в рамките на касационното производство да се установяват нови фактически положения, уредена с чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав дължи проверка на твърдяното касационно основание за отмяна на решението - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. При постановяване на съдебния акт съставът на Административен съд - В. обстойно е обсъдил събраните в рамките на ревизията писмени доказателства като е формулирал правилният извод за незаконосъобразност на РА. Съгласно националния данъчен закон и константната практика на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО /фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги - към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на стоки. Българският закон държи сметка да се прехвърли правото на собственост върху съответната стока, а Директивата изисква прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик, т. е. да се установи фактическото предаване на стоката. Това означава, че е допустимо за целите на данъчното облагане доставката на стока да се осъществи и от лице, което не е собственик, но при всички случаи както в ЗДДС, така и в Директивата се изисква да се установи реалното предаване на стоките. Съобразно това националният съд следва да определи във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото, дали е налице прехвърляне на правото на разпореждане със съответната вещ като собственик /т. 33 - 34 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12/. При постановяване на решението съставът на Административен съд - В. обстойно е обсъдил събраните в рамките на ревизията и съдебното производство писмени доказателства, като е формулирал правилния извод за материална незаконосъобразност на РА. Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът не е установил конкретната фактическа обстановка и е разгледал изолирано доказателствата, събрани в рамките на ревизията и на съдебното производство и е ценил такива, които са недостоверни. Посочените писмени документи не са оспорени от данъчната администрация по съответния ред и тази възможност е преклудирана на основание чл. 193, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Видно от обжалваното решение Административен съд - В. е установил фактите, касаещи спорния предмет, описал е събраните доказателства, задълбочено ги е обсъдил с оглед доказателствената им сила като частни писмени документи. Анализирани са всички писмени доказателства и правилно първостепенният съд се е съсредоточил върху изследването на пряката доставка, т. е. фактическото предаване на автомобила от доставчика на РЛ. Касационната инстанция намира, че правилно административният съд е установил, че произходът на стоката и предходната доставка от Италия са доказани в хода на производството, въпреки че не са определящи за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. В процесния случай предмет на фактурираната доставка е автомобил "Ф. П." с шаси WVWZZZ3CZBE..... Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗЗД, при договори за прехвърляне на собственост и за учредяване или прехвърляне на друго вещно право върху определена вещ прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. Към доказателствата за реалното осъществяване на доставката на стока могат да бъдат причислени тези за прякото й реализиране -договор за покупко-продажба, фактура № 60/21.01.2014 г. и ЧМР, от което е видно, че автомобилът е бил получен в Германия от купувача на 05.02.2014 г. В случая обосновано съдът е приел, че още в хода на ревизионното производство са представени достатъчно убедителни доказателства, от които да се направи извод за реалност на извършената доставка. Правилно първоинстанционният съд е разгледал дали е доказано по несъмнен начин фактическото разпореждане със съответния автомобил от страна на прекия доставчик в полза на получателя по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, като без значение е произходът на стоката и евентуални нередности в осчетоводяването при доставчика. Касационният състав споделя извода на първоинстанционният съд, че от представената по делото справка извлечение от информационна система VIES е видно, че "Боналди мотори" е декларирало ВОД към "Валентина 777" ЕООД в размер на 78900 лв. Обстоятелството, че част от тази ВОД е процесния автомобил се потвърждава и от приложеното по делото ЧМР на превозвача "АлуминаПауърс" ЕООД, където изрично е описано, че изпращач на л. а. "Ф. П." с шаси WVWZZZ3CZBE..... e "Боналди мотори" Б. И., а получател е "Валентина 777" ЕООД. Независимо от липсата на представен договор за покупко-продажба между "Боналди мотори" и "Валентина 777" ЕООД, съдът правилно е приел, че справката подадена от продавача и доказателството, че автомобилът е транспортиран до България обосновават извод за наличие на реална продажба. Така цитираните документи не са оспорени от приходната администрация. Реалността на доставката се обуславя и от обстоятелството, че процесния автомобил реално е бил в България и впоследствие е продаден първо на "ДЖЕЙ БИ ТРЕЙД" ЕООД, а впоследствие е изнесен за Германия, в полза на "ДасАутохаус". С оглед на изложеното правилно административният съд е приел, че "Валентина 777" ЕООД е притежавало процесния автомобил, за да може да го продаде на "ДЖЕЙ БИ ТРЕЙД" ЕООД. Неоснователни са възраженията на приходните органи по отношение на положените подписи в документите по пряката доставка между "Валентина 777" ЕООД и "ДЖЕЙ БИ ТРЕЙД" ЕООД, тъй като както бе изложено посочените писмени документи не са оспорени от данъчната администрация по съответния ред и тази възможност е преклудирана на основание чл. 193, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Настоящият състав намира, че от така представените доказателства се установява, че договорът за покупко-продажба на автомобила е подписан от лице без представителна власт. Въпреки това с оглед разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, тези действия са потвърдени от управителя на дружеството - А. Д., тъй като на 06.02.2015 г. й е връчено известие за получаване на ИПДПОЗЛ, в което е била описана процесната сделка, и същата не се е противопоставила на извършената продажба на автомобила. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че процесната фактура е издадена в нарушение на чл. 114, ал. 1, т. 10 от ЗДДС, тъй като посоченото във фактурата данъчно събитие е 21.01.2014 г., а договорът, по силата на който ревизираното лице твърди да е придобило собствеността върху автомобила, е сключен на 24.01.2014 г. Както бе изложено по-горе при доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, т. е. към момента на фактическото предаване на стоката - в случая 21.01.2014 г. С оглед на това е ирелевантно обстоятелството, че собствеността е преминала в патримониума на ревизираното лице в един по- късен момент. Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав споделя извода на Административен съд - В. за незаконосъобразност на РА, като твърдените в касационната жалба основания за отмяна на решението не са налице и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на касатора не следвада бъдат присъдени разноски. На ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 700 лева, съгласно представен списък на разноските. Възражението на ответната страна за прекомерност е неоснователно предвид материалния интерес и фактическата и правна сложност на спора. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение