Решение № 3450 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13464/2020 г.

Решение № 3450 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13464/2020 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – Хасково против решение № 643/26.10.2020 г., по адм. дело № 447/2020 г. на Административен съд – Хасково. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – М. О., от [населено място], област Хасково, чрез адв. Челебиев, оспорва същата и моли да бъде оставено в сила съдебното решение. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и е извел законосъобразни изводи, постановявайки правилно съдебно решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 643/26.10.2020 г., по адм. дело № 447/2020 г. Административен съд – Хасково е отменил решение № Ц 1012-26-109-5/22.05.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] / 2140-26-279/27.03.2020 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ, с което на М. Огнянова, на основание чл. 68, ал. 1, 2 и 3 КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Изпратил е административната преписка на пенсионните органи за издаване на нов акт в изпълнение на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Решението е правилно. По делото е установено, че към датата на подаване на заявлението М. Огнянова е имала навършени 66 г. 09 м. и 17 дни. Пенсионните органи са приели действителен осигурителен стаж за периода 01.01.1970 г. – 31.12.1989 г. от 12 г., 07 м. и 12 дни. Отказали са да зачетат осигурителния стаж като неработеща майка от 10.01.1979 г. до 10.03.1980 г. – 01 г. 02 м. 00 дни и от 01.01.1982 г. до 13.06.1983 г. – 01 г. 05 м. 12 дни, общо 02 г. 07 м. 12 дни, приемайки че не е действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на КСО. Спорът между страните е дали към осигурителния стаж на лицето следва да се прибави и този осигурителен стаж при преценка на кумулативно изискуемите основания по чл. 68, ал. 3 КСО за минимален осигурителен стаж от 15 години за възникване правото на ЛПОСВ. Съгласно § 1, ал. 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на КСО "Действителен стаж" е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Законосъобразно административният съд е приел, че незачитането на времето на отпуска за действителен осигурителен стаж противоречи на чл. 14 и чл. 47 от Конституцията на Република България. (В този смисъл е трайната съдебна практика - виж Решение № 2477/17.02.2020 г. по адм. д № 5956/2019 г. на ВАС, шесто отделение и др.). Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита и времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и за бременност и раждане. Приложимата материалноправна разпоредба за процесните периоди е тази на чл. 80 от ППЗП (отм.); , която гласи, че за трудов (осигурителен) стаж по смисъла на ЗП се зачита времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по КТ. С Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта (обн., ДВ, бр. 2 от 1968 г., в сила за спорния период), времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г., от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. Размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца. И при двата пенсионни режима по отменения ЗП, и по сега действащия КСО отпускът по майчинство (или майчинството) се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или неработеща, напротив - такова право е признато към процесния период и на неработещата майка. Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Правилно административният съд е приел, че за М. Огнянова са налице и двете материалноправни основания за възникване правото на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 3 КСО и като е отменил актовете на пенсионните органи поради неточно прилагане на материалноправните разпоредби е постановил законосъобразно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба деловодни разноски, които съобразно доказателствата в тази насока – договор за правна защита и съдействие № 14/10.02.2021 г. възлизат на сумата от 500, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение