Решение № 13121 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8317/2016 г.

Решение № 13121 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8317/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на В. Й. М. чрез адв. Геронтиев, против решение № 969/27.04.2016 г. постановено по адм. д. № 2934/2014 г. на В., в частта с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт/РА/ № 271400802/13.05.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с Решение № 394/31.07.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, с който на В. Й. М. от гр. Ш. са определени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 2 599,98 лв. и 1077.92 лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3, като Съдът не съобразил, че всички разходи за покупката на недвижимия имот са извършени само от съпруга на ревизираното лице, поради което половината от същите не следва да бъдат включвани в паричния поток на жалбоподателката за ревизираната година. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отмени РА. Ответникът по касационната жалба-директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. при ЦУ на НАП в писмено становище излага твърдения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - основателна, поради следното: Още от началото на ревизионното производство ревизираното лице е твърдяло, че не е участвало по никакъв начин в покупката на процесния недвижим имот, тъй като е доказано, че има доходи само от трудова дейност, покупката е извършена два месеца след брака от съпруга на ревизираното лице, като видно от нотариалния акт в него като купувач фигурира само съпруга, който е заплатил цялата сума на продавачите. При тези доказателства и твърдения е следвало приходните органи да съобразят тези обстоятелства и в ревизионното производство на съпруга да отнесат цялата сума в разходната част на касовия баланс на С. Б. М., като в негова тежест е следвало да бъде доказването на обстоятелството, че разходите по покупката не са само негови, в случай, че твърди това. В процесния конкретен случай законовата презумпция, предполагаща принос от страна на съпругата на стойност 30 208,30 лв. в двумесечен брак, изразяващ се във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството, се преценява от настоящият касационен състав за оборена и неправилно приложена. Ето защо не е следвало този презумиран законов принос в СИО да бъде квалифициран от приходните органи като "изразходвани парични средства от съпругата с недоказан произход, представляващ доходи от други източници, подлежащи на облагане". Като е приел друго и е отхвърлил жалбата на ревизираното лице срещу РА в посочената му част административният съд е постановил едно неправилно съдебно решение, което е в противоречие с материалния закон, което обуславя неговата отмяна на основание чл. 222, ал. 1 от АПК и вместо него следва да се постанови друго решение, с което се отмени РА в тази му част. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение