Решение № 3998 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15454/2013 г.

Решение № 3998 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15454/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Директора на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Ямбол, против решение № 158 от 23.10.2013 г., постановено по адм. дело № 197/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Ямбол, V състав. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съдебният акт да бъде отменен. Ответницата Здравка Георгиева Янчева, от с. Окоп, Ямболска област, чрез пълномощника си адвокат Сотирова, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор и моли решението, предмет на съдебен контрол, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 158 от 23.10.2013 г. по адм. дело № 197/2013 г., Административен съд - гр. Ямбол, V състав, е отменил заповед № ИТ-Т-462 от 31.05.2013 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Ямбол, потвърдена с решение № РД-07-0024 от 28.06.2013 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане, гр. Ямбол. Съдът е приел, че с оспорената заповед незаконосъобразно е било прието, че месечните суми за социална интеграция са били получени недобросъвестно от лицето и следва да бъдат възстановени. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно и не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Действително от данните по делото се установява, че през периода 1.03.2007 г. до 1.04.2013 г. Здравка Георгиева Янчева е получавала месечни добавки за социална интеграция - за диетично хранене, лекарствени продукти и транспортни услуги, като за своите заболявания е представила Експертно решение № 1833 от 17.05.2005 г. на ТЕЛК за общи заболявания, гр. Ямбол. Това експертно решение е било обжалвано от ТП на НОИ, гр. Ямбол, на 27.05.2005 г. и е отменено от НЕЛК с Експертно решение № 456 от 12.06.2007 г. От съдържанието на последното се установява, че лицето практически не е експертизирано, като съставът на НЕЛК е отбелязал, че Янчева е двукратно призована за преглед (на 13.04.2007 г. и на 9.05.2007 г.), като в първия случай уведомлението е върнато с отбелязване от пощите "пратката не е потърсена", а за втората дата е поставено съобщение в НЕЛК, на основание чл. 61, ал. 3 във връзка с чл. 26, ал. 2 АПК. Това призоваване е нередовно, тъй като цитираните текстове се отнасят до хипотези, при които адресът е неизвестен или лицето не е намерено на посочения от него адрес. В случая Янчева, още в молба вх. № 93 от 13.01.2005 г., във връзка с първоначалното й експертизиране от ТЕЛК, е посочила не само адреса в гр. Ямбол, но и такъв в с. Окоп, ул. "Съединение" № 2 (виж. стр. 61 от първоначалното дело). Тази молба е част от медицинското експертно досие на лицето, представено по делото от РЗИ, гр. Ямбол. Независимо от изложеното, както от НЕЛК, така впоследствие и от ТЕЛК, гр. Ямбол, който е следвало да извърши експертиза на работоспособността след отменителното решение на НЕЛК, Янчева винаги е била призовавана безрезултатно от адреса в гр. Ямбол и никога от този в с. Окоп, който тя изрично е посочила като "адрес за връзка". При тези доказателства правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че лицето е било добросъвестно при получаване на процесните добавки за социална интеграция. Това е така, тъй като няма данни лицето да е било надлежно уведомено, както за призоваването му за експертизиране било от НЕЛК, било впоследствие от ТЕЛК, както и за решението на НЕЛК (няма данни за връчване). От данните по делото се установява, че единственият документ по случая, който е надлежно връчен е заповедта от 9.05.2013 г. за прекратяване на отпускането на добавките за социална интеграция, връчена на Янчева на 15.05.2013 г. на адреса в с. Окоп. При така наличните по делото доказателства, не може да бъде възприета тезата на касатора, която е в смисъл, че лицето е било надлежно уведомено за отмяната на решението на ТЕЛК, както и че първоинстанционният съд е постановил решението си в противоречие с доказателствата по делото, което представлявало съществено нарушение на съдопроизводствените правила и водело до необоснованост. При така изложената фактическа обстановка административният орган не е доказал, че лицето недобросъвестно е получавало процесните добавки, а доказателствената тежест за установяване на недобросъвестността пада върху него. Съгласно чл. 45, ал. 4 ЗИХУ само недобросъвестно получените средства за месечни добавки и помощи подлежат на възстановяване. В тази връзка настоящият тричленен състав на Върховния административен съд съобразява също така, че поради нередовно призоваване лицето практически не е експертизирано отново от органите медицинската експертиза и не е установено, че то не страда от заболяванията, които дават право на месечни добавки по ЗИХУ. По изложените съображения се приема, че изводите на първоинстанционния съд относно приложението на материалния закон, са правилни и законосъобразни. Не са налице твърдените касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на ответницата се присъжда сумата 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение - договор за правна защита и съдействие от 12.11.2013 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,