Решение № 9794 от 21.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7328/2016 г.

Решение № 9794 от 21.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7328/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Т. К., от гр. П. против решение № 928/11.05.2016 г. по адм. дело № 2997/2015 г. на Административен съд - П.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 12, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - П., чрез юрисконсулт В. изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че в нарушение на принципа на истинност, органите на НОИ не са обосновали отказа си, незачитайки процесния осигурителен стаж от II категория, при условие, че по закон те следва да съхраняват разплащателните ведомости на предприятия без правоприемник, какъвто е случаят. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 928/11.05.2016 г. по адм. дело № 2997/2015 г. Административен съд - П. е отхвърлил оспорването по жалба на К. Т. К., от гр. П. срещу решение № 2153 - 15 - 110/28.10.2015 г. на директора на ТП на НОИ - гр. П. и потвърденото с него разпореждане № 5104154563 /ПР-1179/ от 14.05.2015 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ. Административният съд е приел, че оспорените актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че с разпореждане № 5104154563 /ПР-1179/ от 14.05.2015 г. ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ е отпуснал на К. К. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при индивидуален коефициент 1,663 и осигурителен стаж от трета категория труд 40 г., 08 м. и 02 д. С разпореждането е отказал да зачете осигурителен стаж за периода 02.08.1974 г. - 06.04.1976 г., придобит в ДСО "Вторични суровини", тъй като този стаж не е бил оформен по надлежния ред (представената трудова книжка не отразява трудовия стаж на работника за процесния период цифром и словом, не е подпечатана и не е подписана от главния счетоводител и работодателя). Видно от писмо изх. № 1012 - 15 - 111 # от 01.10.2015 г. от отдел "Обединен осигурителен Архив" - П. и писмо с вх. № 922/18.01.2016 г. на Дирекция "Централен държавен архив" е, че разплащателните ведомости и трудовоправни документи на ДСО"Вторични суровини" - П. не са предадени за съхранение съгласно изискванията на закона. С решение № 2153 - 15 - 110/28.10.2015 г. на директора на ТП на НОИ - гр. П. оспореното разпореждане е било потвърдено. Съгласно чл. 12, ал. 2 НТКТС редовните вписвания в трудовите книжки за трудов стаж, придобит до 1 юли 1960 г., служат за установяване на трудовия стаж за това време, независимо че не са оформени по начина, посочен в чл. 6, ал. 1 НТКТС. Датата 01.07.1960 г. е свързана с влизането в сила на Инструкция за данните, които е необходимо да съдържа трудовата книжка за установяване на трудов стаж за пенсиониране и класиране, публикувана във в."Известия", бр. 53 от 01.07.1960 г. В чл. 4 от нея е посочено, че при напускане на работа и отбелязване на съответните данни във връзка с това в трудовата книжка, на следващия ред се вписва с цифри и словом изслуженото време при предприятието, учреждението или организацията, което се зачита за трудов стаж, съгласно Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, изчислен по реда на § § 96,97 и 98 от същия правилник. Отбелязва се също така, че данните, вписани в трудовата книжка съответстват на данните в изплащателните ведомости или други изплащателни документи. Тази бележка се подписва от ръководителя и отговорния счетоводител и се подпечатва с печата на предприятието, учреждението или организацията. Отчитайки така действащата за процесния период нормативна уредба, административният съд е достигнал до законосъобразни изводи, че трудовата книжка на жалбоподателя няма доказателствена сила за трудовия и осигурителен стаж придобит за времето 02.08.1974 г. - 06.04.1976 г., тъй като не е оформена съгласно изискванията на Инструкцията за данните, които е необходимо да съдържа трудовата книжка за установяване на трудов стаж за пенсиониране и класиране. Неоснователни са твърденията на касатора, че административният съд не се е произнесъл по изрично наведените доводи в жалбата срещу атакувания административен акт. В изпълнение на изискването на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът е проверил законосъобразността на оспореното решение на директора на ТП на НОИ - П. не само с оглед заявените от жалбоподателя доводи, но и на всички основания по чл. 146 АПК. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При този изход на спора, не се присъждат разноски за производството пред касационната инстанция. Въпреки неоснователността на касационната жалба, на ответната страна не следва да бъде присъждано второ юрисконсултско възнаграждение. С. Т. решение № 3/13.05.2010 г. по тълк. дело № 5/2009 г. на ОСС на ВАС, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно- административното производство. В диспозитива на тълкувателното решение, възпроизведен дословно, не е посочено изрично, че юрисконсултско възнаграждение се дължи поотделно за всяка съдебна инстанция. Такъв извод не може да бъде изведен и от съдържанието на мотивите на това решение, тъй като присъждането на второ юрисконсултско възнаграждение /или такова за всяка инстанция поотделено, когато делото е връщано за ново разглеждане/ изобщо не е коментирано в мотивите. Няма основание за приложение по аналогия на разпоредбите относно възлагането на разноски за действително изплатени адвокатски възнаграждения за всяка инстанция, тъй като адвокатското възнаграждение е реално направена /платена от страната/ разноска. След като вече е присъдено възнаграждение с първоинстанционното решение в дължимия размер, няма основание за присъждане на второ юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение