Решение № 6555 от 29.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1952/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири , със седалище и адрес на управление гр. София, чрез ст. юрисконсулт Василев, против Решение 369/15.01.2024г., постановено по адм. дело 9237/2023г. на Административен съд - София-град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Посочва се, че председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица нямат нормативно уредени правомощия, съответно законова компетентност, да издават предписания на собствениците на язовири за извършване на ремонтни дейности. Изтъква се нарушение на закона при преценката за издаване на акта в установената форма и за уведомяване на касатора за започване на производството. Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно отмяна на обжалвания административен акт. Направено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско представителство. Ответниците И. И. старши инспектор в регионален отдел Северозападна България към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и И. С.- главен инспектор в регионален отдел Северозападна България към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, чрез процесуален представител, Е. З., с писмено становище оспорват касационната жалба като неоснователна. Молят обжалваното решение, като правилно и обосновано, да бъде оставено в сила. Претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, поради и което счита, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на изпълнителен директор на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири /ДПУСЯ/ срещу Констативен протокол 03-01-30/ 20.07.2023г., издаден от инспектори в Регионален отдел "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях " Северозападна България в ДАМТН, в частта, с която са дадени предписания по чл.190а, ал. 2 от Закона за водите /ЗВ/, раздел V, т.2., със срок за изпълнение- 03.01.2024г. относно извършване на ремонтно-възстановителни работи на основния изпускател, преливника, бързотока и енергогасителя след преливника, както и ремонтно- възстановителни работи за постигане геометричния профил на короната на язовирната стена. От фактическа страна по делото е установено, че с Акт за публична държавна собственост 3745/16.12.2019г. на ДПУСЯ е предоставено управлението на язовир Кираджията , находящ се в ПИ 02590.33.214, [населено място], м. Меличовец, община Враца. На 20.07.2023г. е извършена проверка за установяване изпълнението на предписания, дадени с Протокол 63/16.06.2023г. на Комисия по чл. 138а, ал. 3 от ЗВ, за които не бил изтекъл срокът за изпълнение и предписания, дадени с КП 03-01-63/19.10.2022г., за които било установено, че са частично изпълнени. Във връзка с частично изпълнените предписания по КП 03-01-63/19.10.2022г., на жалбоподателя били дадени същите предписания, като бил удължен срокът за изпълнението им до 03.01.2024г. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд е приел, че жалбата е неоснователна. Установил е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 190, ал. 4 във вр. чл. 190а, ал. 1 ЗВ и не се констатира порок на предписанието по чл. 146, ал. 1 от АПК. Преценил, че на второ място, оспореният акт е издаден в писмена форма и съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, като са посочени обективно и пълно фактическите основания за неговото постановяване. Изложените в акта факти съответстват на приложените по делото писмени доказателства. Достигнал до извод, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до неправилно приложение на материалния закон, тъй като фактите вярно са подведени под съответните материалноправни разпоредби. Посочил, че възможността председателят на ДАМТН или оправомощени от него длъжностни лица да издават констативни протоколи е уредена в чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите, като в чл. 190б, ал. 1 от същия закон е разписан специален ред за издаване, срок за съставяне и съдържание на констативния протокол. По отношение на констатациите в предписанието съдът е посочил, че същите са следствие от предходни проверки и не представляват нови предписания а изменение е налице само по отношение на удължаването на срока за изпълнението им. Решението е валидно, допустимо и ПРАВИЛНО. Касационната инстанция споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви. Съдът надлежно е установил фактическите обстоятелства по повод издаденото на основание чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите предписание, обективирано в Констативен протокол 03-01-30/ 20.07.2023г., издаден от инспектори в Регионален отдел "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" Северозападна България в ДАМТН, в частта, с която са дадени предписания по чл.190а, ал. 2 от Закона за водите /ЗВ/, раздел V, т.2., със срок за изпълнение- 03.01.2024г. относно извършване на ремонтно-възстановителни работи на основния изпускател, извършване на ремонтно-възстановителни работи на преливника, бързотока и енергогасителя след преливника, както и ремонтно-възстановителни работи за постигане геометричния профил на короната на язовирната стена. Неоснователни са доводите на касатора, че председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица нямат нормативно уредени правомощия, съответно законова компетентност, да издават предписания на собствениците на язовири за извършване на ремонтни дейности. Констативен протокол 03-01-30/ 20.07.2023г. е изготвен от компетентен орган по смисъла на чл. 190, ал. 4, във връзка с чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ - длъжностни лица. Със Заповед А-776/ 22.12.2021 г. на председателя на ДАМТН, са оправомощени конкретни длъжностни лица, сред които и издателите на акта, да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Съгласно чл. 10, ал. 4 ЗВ, политиката, свързана с контрола върху техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, се осъществява от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ изрично възлага на председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/ или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние. Поради това не е налице порок на предписанието по чл. 146, ал. 1 АПК. Правилно и подробно са посочени и анализирани и относимите норми на материалния закон при издаването на предписания от страна на председателя на ДАМТН или от упълномощени от него лица. Съдът обосновано и законосъобразно е потвърдил Констативен протокол 03-01-30/ 20.07.2023г., издаден от инспектори в Регионален отдел "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" Северозападна България в ДАМТН, в частта, с която са дадени предписания по чл.190а, ал. 2 от Закона за водите /ЗВ/, раздел V, т.2. Предписанията са били издадени във връзка с техническото състояние на язовир Кираджията , [населено място], м. Меличовец, община Враца, стопанисван от Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири . Според чл. 190а ЗВ предписанията, които дава председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4, се адресират именно към собствениците на язовирни стени и/ или на съоръженията към тях. В нормата на чл. 190а, ал. 2 ЗВ, е посочено, че собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5. От така направения анализ е видно, че собственикът на съоръжението отговоря не само пред областния управител, както предвижда последната от цитираните норми. Безспорно по делото е, че собственик на процесния язовир Кираджията е Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири . Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние /Наредбата/ собственикът на язовира стопанисва, поддържа, организира, провежда, ръководи и осъществява техническата и безопасната му експлоатация и опазването на околната среда, като в чл. 25, ал. 2 от Наредбата е посочено, че безопасната експлоатация на язовирите се осигурява от собствениците. Актът, в който са обективирани предписанията, е издаден от административен орган и съдържа разпоредителна част, с която на ДПУСЯ е разпоредено активно поведение, подробно описано в предписанията, като му е даден съответен срок за изпълнение и му е указано да докладва за изпълнението на ДАМТН. Направеното волеизявление е с властнически характер и създава конкретно задължение за адресата си. Така формулирана разпоредителната част на протокола в частта предписания изисква конкретно поведение от собственика на имота. Необходимостта от даването на задължителни предписания, които следва да се изпълнят в кратки срокове, е изключително важно, защото когато една язовирна стена е в неизправно техническо състояние, то това поражда опасност на живота и здравето на населението от първа степен. Следва да се посочи, че Законът за водите не предвижда специален ред за извършването на проверката от оторизираните длъжностни лица на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Правилно административният съд е отбелязал, че въпреки, че дружеството не е било уведомено по реда на чл. 26 АПК за започване на административното производство, представител на собственика на язовира е присъствал на проверката. Видно от представения по делото Констативен протокол 03-01-30/20.07.2023г. проверката е била извършена в присъствието на инж. П. К., заемащ длъжност Ръководител регионално звено Враца към ДПУСЯ, в качеството му на представител на собственика, поради което неоснователно е твърдението, че касационният жалбоподател не е бил уведомен за започналото производство. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за нарушение на формата при издаване на предписанието. Както е посочено в обжалваното решение, оспореният акт е издаден в писмена форма и съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, като също така са посочени фактическите основания за неговото постановяване. Предвид гореизложеното, настоящият състав счита, че контролните органи на ДАМТН са спазили изискванията на чл. 190б, ал. 1 ЗВ и чл.118 от Наредбата при извършени проверки и всички реквизити и след изясняване на фактите и обстоятелствата на чл. 35 АПК и при информиране на заинтересованата страна ДПУСЯ са изготвили валиден констативен протокол, в който на база установяване фактически обстоятелства са дали законосъобразни предписания. В заключение следва да се посочи, че със Закона за водите се уреждат обществените отношения, свързани с техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, като те са пряко и непосредствено свързани с тяхната безопасна експлоатация. Преките и непосредствени последици от неизправно техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, са свързани с човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност. Възникването на една такава непосредствена опасност може да е в резултат именно от действие или бездействие на собственика на съответния неизправен язовир, поради и което сериозността на евентуалните вредни последици от недоброто техническо състояние на язовирните стени, поражда задължения на собствениците на язовирните стени и съоръженията към тях да изпълняват дадените предписания от контролните органи. В конкретния случай, язовир Кираджията е класифициран в първа висока степен на потенциална опасност, поради и което неговият собственик е задължен да го поддържа в изправно техническо състояние, което да осуетява по всякакъв начин настъпването на неблагоприятни и вредни последствия. Тук към грижата на добрия стопанин се прибавя и опазването на обществения интерес, който изисква превенция от вредното въздействие на водите. Това се осъществява именно чрез извършване на контрол за техническото състояние и безплатната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са допуснати нарушения, които да обосновават касационна отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса за касатора не се следват разноски и искането следва да бъде оставено без уважение. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,