Решение № 5370 от 15.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13917/2010 г.

Решение № 5370 от 15.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13917/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 1816/17.09.2010 г., постановено по адм. дело № 1633/2010 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отменен РА № 030902994/09.03.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 297/10.05.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна за отказано право на приспадане на данъчен кредит на СД "Юкон-Богданов и с-ие" - гр. Варна по фактура № 125/23.04.2008 г., издадена от "Мастърбилд" ООД и вследствие на това са установени задължения за ДДС в размер на 4 483 лв. и лихви - 1 091,23 лв. Обжалва се решението и в частта за разноските, присъдени в полза на СД "Юкон-Богданов и с-ие". Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът е приел, че е ирелевантно обстоятелството, че стоковата разписка за процесното олио е издадена преди датата на фактурата - 08.04.2008 г. Касаторът твърди, че липсват доказателства за предаване на стоката, не са представени и съпроводителни документи при закупуване на стоката от предходни доставчици - "Тим групс 2007" ЕООД и "Бюба текстил" - Амстердам, а също и че липсват доказателства за транспортирането на стоката, а съдът неправилно бил приел, че транспортът е осъществен от ревизираното лице. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба СД "Юкон-Богданов и с-ие" - гр. Варна, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, тъй като решаващият състав не е обсъдил експертното заключение заедно с всички доказателства и доводи на касационния жалбоподател (ответник в първоинстанционното производство). Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да отмени РА № 030902994/09.03.2010 г. за отказано право на приспадане на данъчен кредит на СД "Юкон-Богданов и с-ие" - гр. Варна по фактура № 125/23.04.2008 г., издадена от "Мастърбилд" ООД и вследствие на това са установени задължения за ДДС в размер на 4 483 лв. и лихви - 1 091,23 лв., първоинстанционният съд е приел, че неправилно е отказано от приходните органи правото на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура. Съдът е изложил мотиви, че извършването на доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС е абсолютна предпоставка за възникването и упражняването на правото на данъчен кредит. В случая е прието от съда, че реалното прехвърляне собствеността върху процесната стока - олио е установена, като е приел, че за да се установи факта на извършване на доставката е необходимо да се направи изследване на счетоводните записвания при доставчика по групи с/ки 30, 40, 45, 50 и 70. Такова проследяване е извършено от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, на която съдът се е позовал, за да изгради изводите си за осъществена реална доставка на олио. Прието е от съда, че безспорно е установено по делото, че към момента на издаване на процесната фактура доставчикът е разполагал с достатъчно количество олио, имал е склад, където да го съхранява до предаването му на получателя по доставката, стоката е заприходена от получателя в деня на издаване на процесната фактура. Обсъдено е от съда и обстоятелството, че получателят също е разполагал със склад, където да съхранява стоката до последващото разпореждане с нея, като е прието от съда, че такова последващо разпореждане се установява от представената по делото фактура № 16109/23.04.2008 г., издадена на "Хепи лейди" ООД и по която е отчетен приход. Относно транспортирането и предаването на стоката, съдът е приел, че по делото са събрани доказателства за това, че доставчикът и получателят са притежавали транспортни средства, с които да си извърши превоза на стоката, а обстоятелството, че при доставчика липсва отразяване на разходи за транспортиране е ирелевантно, доколкото обясненията на ревизираното лице са, че транспортът е осъществен с негови транспортни средства. Затова съдът е приел, че приходните органи неправилно са счели, че липсата на товарителници и пътни листове означава, че транспортирането на стоката е недоказано. Съдът се е позовал на § 1, т. 30 от ДР на Закона за автомобилните превози, който дефинира понятието "товарителница" като товарителен запис по смисъла на чл. 371 ТЗ. Според съда товарителницата удостоверява сключването на договор за превоз, какъвто в случая няма, тъй като ревизирания субект е извършил транспорта за своя сметка, а и съставянето на товарителница е задължително само при обществените превози. За предходните доставчици на процесната стока - "Тим групс 2007" ЕООД (фактури № 3601/09.04.2008 . и № 3595/04.04.2008 г.) и "Бюба текстил" - фактура от 18.04.2008 г. Амстердам съдът е приел за необосновани изводите на приходните органи, че не е доказано продажбата на стоката от тях на "Мастърбилд" ООД, защото този извод според съда е направен въз основа на негодни доказателства, тъй като е обоснован не с доказателства, събрани при ревизията, а в хода на ревизията на "Мастърбилд" ООД, където е констатирано, че при проверка "Тим групс" ООД не е намерен. Освен това съдът е приел, че правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на доставчика е отказано с ревизионния акт на "Мастърбилд" ООД и затова е недопустимо на същото основание да се отказва данъчен кредит и на СД "Юкон-Богданов и с-ие". За фактурата, издадена на доставчика от "Бюба текстил" - Амстердам, съдът е констатирал, че тя съдържа всички необходими реквизити за идентификация на издателя на документа, както и че следвало да се съобрази приетия по делото РА № 900110/25.06.2009 г., издаден на "Мастърбилд" ООД и в който не са констатирани основания за корекция на данъчната основа на начисления данък за месец април 2008 г., а само за март 2008 г. Въз основа на това съдът е счел, че неправилно данъчният кредит е отказан на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС и ревизионния акт е отменен като незаконосъобразен. Обжалваното решение е неправилно постановено. Спорният по делото въпрос е притежавал ли е доставчика "Мастърбилд" ООД 10 675 бр. олио за да ги продаде на СД "Юкон-Богданов и с-ие". Вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е констатирало, че заприходяването на стоката при доставчика "Мастърбилд" ООД е само на основание фактури, като няма съпътстващи документи - складови разписки, анализни свидетелства или други документи. Фактурата сама по себе си замества договора между страните и е доказателство за възникване на облигационни взаимоотношения между тях, но не и за реалното предаване на стоката. В случая се касае за родово определени вещи и по правилата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД следва да се докаже нейното предаване. Доказателство за предаване на стоката е само съдържащата се по делото стокова разписка от 08.04.2008 г. Процесната фактура е № 125/23.04.2008 г. и въпросът, който се поставя е защо фактурата е издадена много след получаване на стоката от получателя по доставката. За плащането на данъчната основа е представена квитанция към ПКО за сумата от 26 901 лв., каквато е данъчната основа по процесната фактура с ДДС. С РА № 9000110/25.06.2009 г. на прекия доставчик "Мастърбилд" ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по двете фактури, издадени от "Тим груп 2007" ЕООД с мотиви, че липсва реалност по доставките. СД "Юкон-Богданов и с-ие" - В случая обаче прекият доставчик твърди, че е получил олио не само от "Тим груп 2007" ЕООД, но и от "Бюба текстил" Амстердам. Не отговаря на истината, че във фактура - № 20080002/18.04.2008 г. на "Бюба текстил" - Амстердам за 22300 литра слънчогледово олио няма идентификация на доставчика, тъй като в нея е посочен номер в Търговската промишлена камара - 22292268, както и номер за данък върху оборота - NL2239.233.08.ВО1. В този смисъл към момента на издаване на процесната фактура прекият доставчик е разполагал с 22300 литра олио. В същото време обаче следва да се отчете и факта, че по фактурата от "Бюба текстил" - Амстердам количеството олио е в литри, а по процесната фактура в бройки, т. е. бутилирано. Няма доказателства по делото, че след получаване на количеството олио от Холандия, прекият доставчик е бутилирал олиото и го е продал като количество в бройки, а не в литри. Освен това, както правилно е прието и в решението на решаващия орган освен фактурата не са представени никакви съпроводителни документи - за транспортиране на стоката, за съхранението й, приемателно-предавателни протоколи, експедиционни бележки, а следва и да се допълни с доказателства за бутилиране и кой го е извършил, за да се приеме, че част от олиото от "Бюба текстил" - Амстердам е бутилирано и впоследствие е продадено от "Мастърбилд" ООД на СД "Юкон-Богданов и с-ие". В този смисъл настоящият съдебен състав не споделя изводите на административния съд, че не следва да се изискват товарителници. Последните представляват частни документи и винаги се преценяват с останалите доказателства, когато се отнася до транспортиране на стоката. Съдът е приел твърдението на ревизирания субект, че транспортирането е извършено от него, без да е представил никакви доказателства. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че процесното олио е доставено на прекия доставчик от "Тим групс 2007" ЕООД, тъй като по фактурите № 3601/09.04.2008 г. за 4710 бр. бутилки олио и № 3595/04.04.2008 г. за 3245 бр. бутилки олио с РА № 900110/25.06.2009 г. на "Мастърбилд" ООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит по тези доставки поради нереалността им. В този смисъл необосновани са изводите на административния съд, че след като вече е отказано на прекия доставчик, не може отново да се отказва данъчен кредит и на ревизираното събирателно дружество. Освен това, както се посочи и по-горе не е доказано, че бутилките олио, които са по процесната фактура са от количествата олио по фактурата от "Бюба текстил" - Амстердам, тъй като в нея количеството олио е в литри, а не в бутилки и не е доказано от кого и къде е извършено бутилиране на олиото, за да може да се продаде на събирателното дружество. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК да се постанови друго решение по съществото на спора и предвид изложеното жалбата на СД "Юкон-Богданов и с-ие" срещу РА № 030902994/09.03.2010 г. следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Решението следва да се отмени и в частта за разноските. Предвид изхода на делото и направеното искане от касатора за юрисконсултско възнаграждение, такова следва да се присъди на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 472,97 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,