Решение № 1510 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12940/2015 г.

Решение № 1510 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12940/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Димитър Първанов Производството по делото е по реда на чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Агенция "Митници", със седалище в гр. София, чрез процесуалния й представител ст. юрк. Гергина Георгиева, за отмяна на влязлото в сила решение № 10140 от 01.10.2015 г., постановено по адм. дело № 11843/2014 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, с което е оставено в сила решение № 5303 от 01.08.2014 г., постановено по адм. дело № 12471/2013 г. по описа на Административния съд - София град, с което по жалба на "Биовет" АД е отменено решение № 581 от 25.11.2013 г., издадено от директора на Агенция "Митници", потвърждаващо решение № 988 от 24.09.2013 г. на и. д. началник на Митница - Пловдив, в частта по т. 2, с която на "Биовет" АД е отказано възстановяване на платен акциз за използван етилов алкохол в размер на 4 796 лв., и административната преписка е изпратена на компетентния митнически орган за ново произнасяне при съобразяване мотивите на съдебното решение. В искането за отмяна се твърди, че са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК. Изложени са аргументи, че тричленният състав на Върховния административен съд, първо отделение, неправилно е отказал да спре производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-306/14 г. Ищецът твърди, че обстоятелствата, разгледани от СЕС, и относно които Съдът все още не се е произнесъл, следва да се считат за нови обстоятелства, наличието на които би имало съществено значение за правилното решаване на делото, предвид нормата на чл. 239, т. 1 АПК. Върховният административен съд е спрял всички сходни производства поради идентичност на предмета им с отправеното запитване и искането за тълкуване на понятията "почистване" и/или "дизинфекция", като споровете по тях са все още висящи, до произнасянето на СЕС, поради което е налице противоречие между решението, чиято отмяна се иска и установената към момента практика на Върховния административен съд. Претендира се отмяна на влязлото в сила съдебно решение и връщане на делото за разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото. Ответникът - "Биовет" АД оспорва искането и моли то да бъде отхвърлено. Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия като взе предвид посоченото основание, доводите в искането и данните по делото, преценява следното: Искането е допустимо - подадено е в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, от надлежна страна. Разгледано по същество същото е неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Под "обстоятелства" законът разбира факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти, които при решаването на делото не са могли да бъдат известни на страната, или факти на които страната се е позовала, но не е могла да докаже поради липса на тези писмени доказателства. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Под "нови писмени доказателства" законът има предвид писмени документи, установяващи факти, които са били твърдени по времето на висящността на процеса, но не е могло да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия намира, че не са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК. За да иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение, Агенция "Митници" се позовава на факта, че Върховния административен съд, първо отделение, неправилно е отказал да спре производството по делото до произнасяне на СЕС по дело С-306/14 г. Преюдициалното запитване до СЕС е отправено по адм. дело № 13340/2013 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение, като въпросите са свързани с тълкуване на понятията "почистване" и/или "дезинфекция" на технологичното оборудване и производствени съоръжения за производство на лекарствени продукти като процеси за постигане на определени степени на чистота, предвидени от добрата производствена практика на лекарствени продукти и се отнася до тълкуването на чл. 27, § 2, буква г) от Директива 92/83/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки. Запитването е подадено в рамките на спор между директора на Агенция "Митници" и "Биовет" АД по повод облагането с хармонизирания акциз на етиловия алкохол, използван от това дружество за почистване и дезинфекция. По настоящото дело е представено решение от 15.10.2015 г. по дело С-306/14 на СЕС, в което е посочено, че чл. 27, § 2, буква г) от Директива 92/83 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба задължение за освобождаване от акциз се прилага за етиловия алкохол, използван за почистване и/или дезинфекция на оборудване и помещения, служещи за производство на лекарства. Настоящият състав намира, че решенията на СЕС не установяват нови факти или обстоятелства, които да променят фактическата обстановка по спора, разрешен с влязло в сила съдебно решение. Решението на СЕС съдържат отговори на преюдициални въпроси, свързани с приложението на чл. 27, § 2, буква г) от Директива 92/83/ЕИО на Съвета, които имат принципно отношение и към правилното тълкуване и приложение и на нормите на ЗАДС. Постановяването на решение, което дори и с обвързваща съдилищата сила, установява принципно правилното тълкуване на правни норми, не може да бъде разглеждано като основание за отмяна на влезли в сила съдебни решение, по които тези правни норми са приложими. Отмяната на влезли в сила съдебни актове е извънреден способ за защита, с който да бъде преодоляно неправилно установяване на действителната фактическа обстановка по спора, но не и допуснати грешки от съда или страните по делото. Всички хипотези на чл. 239 АПК предвиждат съществуването на конкретни факти и обстоятелства, относими непосредствено и само към разрешения с влязъл в сила съдебен акт спор. Решенията на СЕС не могат да бъдат отнесени към нито една от тези хипотези, защото предоставят принципно и задължително тълкуване на съществуващи правни норми, а не разрешават или установяват фактически въпроси. Спрямо конкретните производства, по които са отправени преюдициалните въпроси, законодателят е регламентирал механизъм за съобразяване на задължителното тълкуване на СЕС, а именно чрез спиране на висящността на производството до постановяване на исканите отговори. Спрямо останалите съдебни производства, по които е възможно да се прилагат нормите, предмет на тълкуване от СЕС, съдът има възможност да спре производството до постановяване на решение на СЕС, за да се съобрази с него, но само ако прецени, че отправените преюдициални въпроси имат пряко значение за правилното решение на спора, с който е сезиран. Тази преценка е на решаващия съд и не подлежи на контрол по реда на извънредните способи за отмяна на влезли в сила съдебни актове, така както по този ред не подлежи на проверка правилното приложение на материалния закон. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия не споделя доводите на пълномощника на Агенция "Митници" за съществуването на отменително основание по чл. 239, т. 4 АПК. Цитираната норма допуска отмяна на акта когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. За да се приложи посоченото основание за отмяна, е необходимо да бъде установено пълното субективно и обективно тъждество между делата, като при пълна идентичност в субектите, предмета и основанието Върховният административен съд отменя неправилното от двете влезли в сила съдебни решения. В настоящият случай не са налице изискуемите по чл. 239, т. 4 АПК параметри за основателност на искането за отмяна, подадено от Агенция "Митници". Страните по заведените дела пред Върховния административен съд са едни и същи, но не е налице обективно тъждество между делата, защото предмет на споровете са различни решения на директора на Агенция "Митници", с които са потвърдени различни решения на началника на Митница - Пловдив. Освен гореизложеното в искането за отмяна не се твърди, че решение № 10140 от 01.10.2015 г., постановено по адм. дело № 11843/2014 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение противоречи на друго конкретно решение на Върховния административен съд, а се твърди, че противоречивата практика на Върховния административен съд се отнася до факта, че всички останали производства, образувани между същите страни са спрени до произнасянето на СЕС по дело 306/14, с изключение на процесното. Неоснователно е оплакването на Агенция "Митници", че тричленният състав на Върховния административен съд, първо отделение е преградил развитието на делото, защото съдът не е прекратил производството по делото, а е решил спора по същество. С оглед горното, искането за отмяна като неоснователно, следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия,