Решение № 8874 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 943/2012 г.

Решение № 8874 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 943/2012 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Антон Римершмид Вайнбренерай унд ликьор фабрик", Германия, против решение № 4071 от 24.08.2011 г., постановено по адм. дело № 1432/2010 г. на Административен съд София - град. Оплакванията в касационната жалба са, че решението на административния съд е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съответните доводи в тази насока. Прави се искане Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град, както и потвърденото с него решение на председателя на Патентно ведомство и да върне преписката на административния орган с указания за заличаване на регистрация на процесната марка. Ответникът по касационната жалба - председателят на Патентното ведомство на Република България (ПВ), чрез своя процесуален представител - юриск. Батаклиев, в съдебно заседание оспорва жалбата. Ответникът - "Винарско имение Драгомир" ООД гр. Пловдив в писмен отговор, чрез управител Гаджева, оспорва жалбата. Излага съображенията си за нейната неоснователност и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. За да се произнесе по същество, съобрази следното: С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на "Антон Римершмид Вайнбренерай унд ликьор фабрик", Германия, против Решение № 400 от 02.11.2009 г. на председателя на Патентното Ведомство на Република България, с което на осн. чл. 46, ал. 4 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) е отхвърлено искането за заличаване на регистрираната марка "PITOS ПИТОС." рег. № 66093, с притежател "Винарско имение Драгомир" ООД, гр. Пловдив. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в законоустановената форма, при правилно приложение на материалния закон и съблюдаване на административно-производствените правила. АССГ е възприел заключението по назначената единична и тричленна съдебно-маркови експертизи, излагайки мотиви, че сравняваните марки не са сходни като цяло и се изключва вероятност за объркване на различните категории техни потребители - както специалисти, така и неспециалисти - консуматори. Приел е, че извършеното от експертите съпоставяне по отношение на фонетично, смислово и визуално сходство категорично обуславя крайният извод, че марките като цяло не притежават изискуемото сходство, че да бъдат объркани или да се направи връзка между тях. Според съда, макар и във фонетично и визуално отношение марките да показват известно сходство, констатираните различия в това отношение, съобразени кумулативно с различията в смисъла и концепциите им, несъмнено обуславят извод за липсата на сходство между марките в достатъчна степен, че да породи объркване на потребителите между марките, респективно да предположи връзка между тях. Прецизно изследваният кръг от потребители на сравняваните марки несъмнено сочи на извод за невъзможност от объркване на потребителите - тъй като се касае за стоки, закупувани и употребявани от средноинтелигентния, наблюдателен и внимателен български потребител, който обичайно проверява вида, качеството и производителя на стоката. В заключение съдът е приел, че не е налице основание за заличаване на оспорената марка по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, тъй като липсва сходство при цялостното възприемане на двете марки до такава степен, че да доведе до вероятност от объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка. Навеждат се доводи, че съдът неправилно е изградил изводите си за липса на сходство между противопоставените марки, кредитирайки изцяло заключенията на вещите лица по назначените единична и тричленна експертизи. По направените оплаквания настоящата касационна инстанция съобрази следното: От фактическа страна по делото е установено, че "Антон Римершмид Вайнбренерай унд ликьор фабрик", Германия притежава словна марка "Pitu" с рег. № 666297 - с международна регистрация от 15.11.1996 г. за стоки от клас 33 на МКСУ: "вина, спиртни напитки". Винарско имение Драгомир" ООД гр. Пловдив притежава словна марка "PITOS ПИТОС" с рег. № 66093, заявена на 09.10.2006 г. с вх. № 90245 и регистрирана на 21.07.2008 г. за стоките от клас 33: "алкохолни напитки /без бира/". Производството пред ПВ е започнало по искане от 14.08.2008 г. "Антон Римершмид Вайнбренерай унд ликьор фабрик", Германия, за заличаване на регистрация на словна марка "PITOS ПИТОС" с рег. № 66093. Притежателят на атакуваната марка е уведомен за постъпилото искане и е направил възражение в срока по чл. 46, ал. 1 от ЗМГО. Молителят е изложил становище по възражението. Със заповед № 622 от 20.08.2008 г. председателят на ПВ е назначил състав за изготвяне на становище по искането. Изготвено е становище, с което е предложено да бъде отхвърлено искането "Антон Римершмид Вайнбренерай унд ликьор фабрик", Германия. Въз основа на това становище е издадено оспореното решение № 400/02.11.2009 г. на председателя на ПВ, с което на осн. чл. 46, ал. 4 от ЗМГО е отхвърлено искането за заличаване на регистрацията на словна марка "PITOS ПИТОС" с рег. № 66093 с притежател "Винарско имение Драгомир" ООД гр. Пловдив. Искането за заличаване на марката е подадено на осн. чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗМГО във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗМГО регистрацията на марка се заличава по искане на заинтересовано лице, когато е регистрирана в противоречие с чл. 12. Относимата към конкретния спор разпоредба на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО прогласява, че не се регистрира марка, която поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичността или сходството на стоките или услугите на двете марки съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка. Следователно текстът съдържа три предпоставки за заличаване на регистрирана вече търговска марка: идентичност или сходство на стоките и услугите на двете марки; идентичност или сходство между тази марка и по-ранно регистрираната; това сходство да предполага вероятност за объркване на потребителите, включително и възможност за свързване с по-ранната марка. Спорът по делото се свежда до въпроса налице ли е сходство между по-рано регистрираната марка "Pitu" и процесната "PITOS ПИТОС", сходни ли са стоките, за които те са регистрирани и ако това е така, дали то е в степен, създаваща вероятност за объркване на потребителите. Върховният административен съд в настоящия състав приема, че при преценката налице ли е основание за заличаване на марката ""PITOS ПИТОС" по смисъла на чл. чл. 26, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО както в административното, така и в съдебно-административното производство правилно е преценяван ефектът от възприемането на спорните марки в тяхната цялост - визуално, смислово и фонетично, тъй като те съставляват отличителен знак за определена стока. Съдът правилно е приел, че марките сравнявани в тяхната цялост не притежават изискуемото сходство, че да бъдат объркани или да се направи връзка между тях. Макар и във фонетично отношение марките да показват известно сходство, констатираните различия в това отношение, съобразени кумулативно с различията в смисъла и концепциите им, несъмнено обуславят извод за липсата на сходство между марките в достатъчна степен, че да породи объркване на потребителите между марките, респективно да предположи връзка между тях. Марките са регистрирани за стоки от един и същи клас - 33 "алкохолни напитки", т. е. налице е идентичност на стоките, обозначавани с двете марки. Съдът е отчел спецификата на пазара на тези продукти и кръга на потребителите им и обосновано е приел, че това са стоки, закупувани и употребявани от средноинтелигентния, наблюдателен и внимателен български потребител, който обичайно проверява вида, качеството и производителя на стоката. При липса на предпоставките по чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО искането за заличаване на марката "PITOS ПИТОС", с рег. № 66093 на осн. чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗМГО е отхвърлено в съответствие със закона. Неоснователно е възражението на касатора, че било недопустимо да се назначава от страна на съда съдебно-маркова експертиза, тъй като въпросът за наличието или липсата на сходство между две марки е въпрос, който следва да се преценява от решаващият орган. Задачата на назначените по делото единична и тройна съдебно-маркови експертизи е била дали е налице сходство или идентичност между стоките и услугите на двете марки и, ако има такова, то дали е в степен, при която съществува вероятност за объркването на потребителите, както и възможност за свързването на двете марки - новата марка с по-старата марка. Вещите лица е следвало да се произнесат по въпроса налице ли е сходство - фонетично, визуално и смислово такова - т. е. това са въпроси, които не са от правен характер и съвсем правилно съдът е допуснал назначаването на горните експертизи. Следва да се отбележи, че никъде в хода на съдебното производство, жалбоподателят не е възразил срещу назначаването на експертизите, като тройната такава е била поискана от самия касатор. Неоснователен и довода, че незаконосъобразно съдът се е позовал на Методическите указания на Патентното ведомство. По своя правен характер методическите указания представляват вътрешни правила, които обобщават практиката на Патентно ведомство. Същите се издават в изпълнение на изискването регламентирано в чл. 13 АПК и в съответствие с принципа за последователност и предвидимост. Съгласно цитираната разпоредба административните органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагането на закона и постигане на целите му. Наличието на такива правила изисква както органът, така и съдът да се съобразят с тях. Така че позоваването на методическите указания от страна на първоинстанционния съд в никакъв случай не може да се възприеме като съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нито като нарушение на материалния закон, в каквато насока са доводите на касатора. Относно възраженията, отнасящи се до наличието на фонетично, смислово и визуално сходство между марките, настоящата инстанция счита, че правилно и обосновано съдът е възприел заключението на мнозинството от вещите лица. Изложените съображения защо кредитира становището на мнозинството, а не особеното мнение на вещото лице, се подкрепят от настоящата инстанция. Не следва да се игнорира обстоятелството, че марките са състоят от кратки думи и начинът, по който завършват има значение за възприемането им. Необходимо е също така да се отчете и обстоятелството, че марките са регистриране за стоки, за които е характерно, че потребителите правят избора си при по-засилено внимание. Морфологичната особеност на думите, съдържащи се в двете марки не може да доведе до объркване на потребителите. В случая думите не обосновават възможност за свързване на марките. Съдът е взел предвид доказателствата, събрани в хода на съдебното производство, включително и горецитираните експертизи и правилно е приел, че марките като цяло не притежават изискуемото сходство, че да бъдат объркани или да се направи връзка между тях, които да доведат до объркване на потребителите. Съдът правилно е приложил и изтълкувал разпоредбите на чл. 26, ал. 3, т. 1 вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, поради което и касационната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. По изложените съображения обжалваното решение е правилно - постановено е при липса на сочените касационни основания и следва да се остави в сила. При този изход на спора искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на касатора, е неоснователно и следва да се остави без уважение. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, пр. 1-во от АПК Върховният административен съд, седмо отделение