Решение № 17165 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14352/2013 г.

Решение № 17165 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14352/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по жалба на Петър Боянов Петров от гр. Радомир срещу решение № I-36691/26.09.2013 г. на министъра на вътрешните работи, в частта му, с която е отказано заличаване на лични данни, поискано със заявление вх. № 15291/10.07.2013 г. по описа на ОДМВР - Перник. Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на решението, като издадено при допуснати съществени нарушения на материалния закон и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 4 и 5 от АПК. Иска се отмяната на административния акт. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да се остави без уважение. Подробни съображения са изложени в писмени бележки. Върховният административен съд в настоящия състав, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата следва да се счита подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, предвид липсата на данни за връчването на акта, като възражение за просрочие не се прави от ответника. Налице е правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Със заявление вх. № 15291/10.07.2013 г. Петров е поискал заличаване на личните му данни, обработвани във всички информационни фондове на МВР във връзка с преписки по ЗМ № 714/22.03.2004 г. и ЗМ № 1171/19.05.2004 г. по описа на РУ Видин. От доказателствата по административната преписка се установява следното: Във връзка с първата посочена преписка се установява, че е образувано НАХД № 210/2004 г. на РС Видин, приключило с решение № 207/24.03.2004 г., с което Петър Петров е признат за невиновен в извършване на вмененото му деяние - дребно хулиганство и е оправдан по така повдигнатото му административно обвинение по УБДХ. Поради това е прието от органа в процесното решение, че на основание чл. 32а, ал. 3, т. 2 във вр. чл. 26, ал. 1 от Инструкция № Iз-2843/2010 г. за организация на работата в МВР по заявителски материал за престъпления от общ характер е налице правно основание за заличаване на личните данни на заявителя и искането му е удовлетворено. По втората преписка е образувано НОХД № 819/2004 г. на РС Видин, приключило на 01.03.2005 г. със споразумение, с което Петров се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 2 от НК и при приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2, б "б" от НК му е наложено наказание "глоба" в размер на 1000 лева. Приложени са доказателства за изпълнение на наказанието, както и за настъпилата реабилитация на основание чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК, считано от 13.08.2009 г. В качеството на администратор на лични данни, с оспореното решение № I-36691/26.09.2013 г. министърът е отказал заличаване на личните данни на жалбоподателя на основание чл. 163, ал. 1 от ЗМВР и чл. 9, т. 5 от Инструкция № Iз-381 за реда за обработка на лични данни в МВР във вр. чл. 32, ал. 4 от ЗЗЛД, чл. 159, ал. 5 от ЗМВР и чл. 32а, ал. 3, т. 2 във вр. чл. 26, ал. 1 от Инструкция № Iз-2843/2010 г. По същество е приел, че реабилитацията не е предвидена като правно основание за заличаването на личните данни, тъй като сред изчерпателно изброените хипотези на чл. 32а от инструкцията липсва настъпването на реабилитация. При тези данни съдът счита, че отказът на министъра на вътрешните работи, обективиран в процесното решение, е незаконосъобразен. Съгласно чл. 159, ал. 5 от ЗМВР, "Личните данни по ал. 2 и 3 се заличават, ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт". Събирането на данни за Петров е било необходимо във връзка с наказателното му преследване за извършено от него престъпление, в изпълнение на дейността на МВР за противодействие на престъпността. За престъплението е наложено наказание от съда, то е изпълнено и лицето е реабилитирано по право. Следователно в случая е приложима разпоредбата на чл. 159, ал. 6 от ЗМВР, която задължава администратора на лични данни да заличи същите при реабилитация. При това положение позоваването на ответника на норми от друг закон и от приложимата инструкция не обосновава основателност на отказа от заличаване. Разпоредбата на чл. 159, ал. 6 от ЗМВР се явява специална спрямо чл. 32, ал. 4 от ЗЗЛД, а Инструкция № Iз-2843/2010 г. е подзаконов нормативен акт и следователно съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗНА се прилага ЗМВР. По изложените съображения жалбата се явява основателна и решението в оспорената му част като противоречащо на приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона, следва да бъде отменено. Преписката следва да се върне на органа за ново произнасяне съобразно изложените по-горе мотиви. Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение