Решение № 12717 от 3.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5944/2013 г.

Решение № 12717 от 3.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5944/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Ямбол, срещу решение № 43 от 22.03.2013 г. по адм. дело № 40/2013 г. по описа на Административния съд - гр. Ямбол, V състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - Петко Ганев Чолаков от гр. Ямбол, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна по смисъла на чл. 210 АПК и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 43 от 22.03.2013 г. по адм. дело № 40/2013 г. Административният съд - гр. Ямбол, V състав, е отменил решение № 10-3 от 21.01.2013 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Ямбол, и потвърденото с него разпореждане № Р-02-24 от 15.12.2012 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО - гр. Ямбол, с което Петко Ганев Чолаков от гр. Ямбол е задължен да възстанови недобросъвестно полученото за периода от 17.07.2011 до 31.12.2011 г. парично обезщетение за безработица в размер на 6660,81 лв. главница и 1512,78 лв. лихви. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество касаторът не изтъква конкретни оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати при постановяването на съдебния акт. Оплакванията му се свеждат до неправилно приложение на материалния закон. По първоначалното дело е установено, че на 14.02.2011 г. Петко Ганев Чолаков е подал заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а КСО. Същият е попълнил предоставения му от органите на РУСО формуляр на това заявление, в т. 2 на който е маркирал текста, че няма отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране. Обезщетението е отпуснато с разпореждане № 281-00-436-1 от 15.02.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО - гр. Ямбол, считано от 1.02.2011 г. В цитираното разпореждане изрично е посочено, че осигурителният стаж на лицето възлиза на 34 години и 9 месеца, т. е. няма право на пенсия. Към момента на подаването на заявлението и отпускането на обезщетението за безработица е в сила разпоредбата на чл. 54а, ал. 1, т. 2 КСО (изм. и доп., ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.). Съгласно този текст отрицателна предпоставка за получаването на парично обезщетение за безработица е отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране, а не придобиването на това право, в какъвто смисъл е последващата редакция на цитираната разпоредба - изм., ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г. От разпореждане № 5407179102 от 17.02.2012 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУСО - гр. Ямбол, се установява, че пенсията за осигурителен стаж и възраст на Чолаков е отпусната от 1.02.2012 г. От служебна бележка № П-351 от 3.02.2012 г., издадена от началника на отдел "Пенсии" при РУСО - гр. Ямбол, става ясно, че едва към тази дата органите на НОИ са установили, че Чолаков е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 17.07.2011 г. С писмо изх. № 05-04-9 от 6.02.2012 г. директорът на РУСО - гр. Ямбол, е сезирал дирекция "Бюро по труда" - гр. Ямбол, за прекратяване на регистрацията на лицето поради придобитото цитирано право. Неправилно органите на РУСО - гр. Ямбол, са се позовали на разпоредбата на чл. 54а, ал. 1, т. 2 КСО в редакцията й изм., ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., тъй като цитираната разпоредба, която изисква лицата да не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и пенсия за ранно пенсиониране в Република България или пенсия за старост в друга държава, не е била в сила към момента на възникването на спорните правоотношения. Посочената норма е от материалноправен характер и липсва правно основание за прилагането й към случаи, които са отпреди влизането й в сила. Това тълкуване не е в противоречие с разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, тъй като предмет на оспорване не е административен акт, с който се прекратява изплащането на обезщетение за безработица и който следва да бъде съобразен с действащия към момента на издаването му материален закон, а такъв за възстановяване на вече получено обезщетение, което според органите на РУСО е неоснователно получено. Ето защо тази преценка трябва да се извърши към момента на отпускане на обезщетението. Административният орган не е доказал наличието на недобросъвестност от страна на Чолаков при получаване на процесното парично обезщетение за безработица. Несъмнено, логично и житейски оправдано е да се приеме, че ако лицето е знаело, че е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, то ще предпочете нейното получаване вместо обезщетение за безработица, което е в по-малък размер. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 2 КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване. Представеното с касационната жалба заявление на Чолаков за ползване на средствата по индивидуалната му партида от професионалния пенсионен фонд е от 1.02.2012 г. и не засяга спорния период, а с останалите доказателства се цели установяване на нови обстоятелства по спора, което е в противоречие с разпоредбата на чл. 220 АПК. Стигайки до аналогични фактически и правни изводи, първоинстанционният съд правилно е приложил цитираните в тези мотиви разпоредби на материалния закон, поради което подадената касационна жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, направеното в срок изрично искане, договор за правна защита и съдействие от 19.04.2013 г. и възражение на касатора за прекомерност, на основание чл. 143, ал. 1 АПК във връзка с чл. 8, чл. 7, ал. 1, т. 4 и § 2 от ДР от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на ответника се присъжда сумата 450 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,