Решение № 3557 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15361/2011 г.

Решение № 3557 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15361/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Румен Иванов Чифлички от с. Лозно, Кюстендилска област, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Иван Алексов от гр. Кюстендил, срещу решение № 4710 от 31.10.2011 г. по адм. дело № 3172/2011 г. на Административен съд - София град. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Между страните няма спор по фактите. Спорът между тях е правен и е по тълкуването и прилагането на чл. 69, ал. 4 и 5 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). Становището, изразено от процесуалния представител на жалбоподателя (адвокат Иван Алексов) в хода административно-медицинското и в хода на съдебните (първоинстанционно и сега касационно) производства, е, че с експертно решение (ЕР) № 0533 от 02.04.1982 г. на ТЕЛК обща - гр. Кюстендил на неговия доверител Румен Иванов Чифлички е била призната пожизнена инвалидност, причинена от необратимото (дефинитивно) заболяване "Детска церебрална пареза" (наричано още болест на Литъл по името на описалия го за първи път през 1861 г. английски хирург У. Литъл) и сега, определяйки срок на инвалидност 3 години, ТЕЛК, а след нея и НЕЛК с оспореното решение, не са се съобразили с безспорната необратимост на това заболяване, като са определили 3-годишен срок на инвалидизиране, вместо пожизнен. Становището, изразено от Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) в производството пред първата съдебна инстанция, е, че в оспорените от жалбоподателя ЕР № 14 от 04.01.2011 г. на ТЕЛК Враца и ЕР № 121 от 25.02.2011 г. на НЕЛК са включени множество заболявания, от които само за болестта на Литъл може да бъде определен пожизнен срок на инвалидност. Останалите заболявания - сърдечно-съдово, очно и ортопедично - не са дефинитивни и за тях не може да бъде определена пожизнена инвалидност. Поради това, според НЕЛК, процесният случай попада в хипотезата на чл. 69, ал. 5 НМЕ, според която при множествени увреждания, някои от които не са дефинитивни, срокът на инвалидността се определя съгласно ал. 1, т. е. от една до три години. С посоченото по-горе решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Румен Иванов Чифлички срещу ЕР № 0121 от 25.02.2011 г. на НЕЛК. За да постанови този резултат съдът е приел за законосъобразно изразеното от НЕЛК становище. Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и в частност на чл. 69, ал. 1 и 4 НМЕ. Допълнителните заболявания на жалбоподателя не само че не спомагат за намаляването на неговия функционален дефицит, обусловен от основното заболяване, но още повече увеличават този дефицит, поради което няма нито правна, нито житейска логика всяка година жалбоподателят да се явява на нови медицински прегледи за преосвидетелстване. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба (правно, а не житейски) е неоснователна Оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано), поради което следва да бъде оставено в сила. Правилото на чл. 69, ал. 5 НМЕ повелява при множествени увреждания, някои от които не са дефинитивни, срокът на инвалидността да се определя съгласно ал. 1, т. е. от една до три години. Оспореното ЕР на НЕЛК е съобразено с това императивно по характер правило, поради което е законосъобразно. В касационната жалба не се съдържат доводи, основани на това правило, а останалите аргументи, изложени в нея са неоснователни с оглед на него. От фактическа страна в хода на съдебното производство пред Административен съд - София град не са събрани доказателства, които да сочат, че и останалите заболявания, изброени в ЕР № 0121 от 25.02.2011 г. на НЕЛК са дефинитивни (окончателни, без прогресия, но и необратими). Следователно изводите в това ЕР не са опровергани нито от фактическа, нито от правна страна, поради което като е отхвърлил жалбата срещу това ЕР на НЕЛК Административен съд - София град е постановил правилен съдебен акт. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,