Решение № 1968 от 24.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4999/2014 г.

Решение № 1968 от 24.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4999/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Балкан метал 1" ЕООД моли да бъде отменено решение № 520/21.02.2014 г. по адм. д. № 1800/2013 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № 261205852/28.02.2012 г., поправен с РА за поправка № 1309146/19.03.2013 г. на ТД на НАП - Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 261205852/28.02.2012 г., поправен с РА за поправка № 1309146/19.03.2013 г. на ТД на НАП - Пловдив, с който за периода м. 1.2011 г. - м. 6.2012 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит 44 858,80 лв. и са начислени 3599,28 лв. лихви по фактури на "Мак мет" ЕООД и "Стоки 2901" ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 6 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като фактурираните доставка на стоки не са осъществени. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне в РА на данъчните задължения по ЗДДС за ревизираните периоди. В съответствие със закона съдът е приел, че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е налице осъществена доставка. Обосновано съдът е приел, че не е доказано прехвърляне на собствеността върху родово определените вещи, предмет на доставките по спорните фактури. Съдът е обсъдил подробно доказателствената стойност на представените експедиционни бележки, стокови разписки, международни товарителници, които не установяват предаване на фактурираните оловни кюлчета и медна руда на ревизираното лице. В експедиционните бележки е посочен като клиент прекият доставчик и от положеният върху тях подпис за приел не се установява предаване на фактурираните стоки от "Мак мет" ЕООД на ревизираното лице. В международните товарителници за доставка на оловните кюлчета и медна руда като получател е посочен предходния доставчик "Ивако 2011" ЕООД и също не установяват предаване на стоките на ревизираното лице. В стоковата разписка за предаване на цинк по фактурата на "Стоки 2911" ЕООД липса подпис на получател и не доказва предаване на фактурираните тонове цинк на касатора. Правилно съдът при липса на доказателства за индивидуализиране на родово определените вещи, предмет на доставките по чл. 24, ал. 2 ЗЗД и за предаването им на ревизираното лице е приел, че не е доказано преминаване на собствеността върху стоките в патримониума на получателя и осъществяване на доставките. В представената експедиционна бележка на хърватско предприятие от 23.03.2012 г. е посочено, че се издава към стокова разписка № 1/03.03.2012 г. с клиент ревизираното лице, подписана е от неизвестно лице за получател и има печат на прекия доставчик "Стоки 2911" ЕООД. Така съставената експедиционна бележка също не установява предаване на фактурираните количества цинк на касатора. Правилен е изводът на съда, че счетоводното отразяване на фактурите и редовното водене на счетоводството на ревизираното лице при липса на доказателства за предаване на фактурираните стоки не е достатъчно, за да се приеме, че доставките по фактурите са осъществени. Обосновано съдът е приел, че извършените последващи доставки от ревизираното лице със стоки от същия вид предвид заключението на вещото лице не може да обоснове различен извод за осъществяване на спорните доставки, за осъществяване на които не са представени доказателства, установяващи прехвърляне на собствеността върху стоките на ревизираното лице. Съдът обосновано се е позовал на трайната практика на СЕО и СЕС, според която, за да се упражни правото на приспадане на данъчен кредит получателят трябва да разполага с фактура по осъществена доставка. В този смисъл е решението по дело С-152/2002 г. на СЕО. Правилен е изводът на съда, че позоваването на решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11 е неоснователно, след като в процеса не е доказано осъществяване на доставките. В цитираното решение на СЕС са разгледани хипотези на осъществени доставки, какъвто настоящият случай не е. В чл. 168, б. "а" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на ДДС е дадено определение за правото на приспадане на данъчен кредит - това е правото на данъчно задълженото лице да приспадне от дължимия от него ДДС по извършени от него доставки на стоки или услуги дължимия или платен ДДС по доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчно задължено лице. По чл. 178, б. "а" от Директивата, за да упражни правото си на приспадане данъчно задълженото лице трябва да отговаря на следните условия: а) за целите на приспадане по чл. 168, б. "а" по отношение на доставката на стоки или услуги, то трябва да притежава фактура, изготвена в съответствие с дял ХI, глава 3, раздели 3 - 6. Според чл. 220 от Директивата, находящ се в дял ХI, глава 3, раздел 3, всяко данъчно задължено лице осигурява издаването на фактура по отношение на изброените по-долу; 1. доставки на стоки и услуги, които той е извършил на друго данъчно задължено лице. От цитираните разпоредби следва извод, че Директивата изисква фактури да се издават само за осъществени доставки, поради което при липса на доказателства за осъществяване на доставката обосновано съдът е приел, че не възниква право на приспадане на данъчен кредит за ревизираното лице по спорните фактури. Обосновано съдът се е позовал на трайната практика на СЕС, според който преценката на доказателствата е изцяло в компетентността на националния съд по националните процесуални правила. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото по чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,