Решение № 8483 от 8.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5826/2024 г.

Образувано е по касационна жалба на Алегра ви турЕООД със седалище в гр.София, чрез адв. Борисова, срещу Решение 1223 от 26.02.2024г., постановено по адм. дело 12213/2023г. по описа на Административен съд София град(АССГ). Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуални правила и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Заповед Т-РА-15-40 от 09.01.2023г., издадена от Министъра на туризма. Претендира разноски. Ответникът Министърът на туризма счита така депозираната касационна жалба за неоснователна и настоява за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на ЕООД-то, първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил и материалния, и процесуалния закони, като е приел в крайна сметка, че законосъобразно е наредено заличаване на регистрацията на търговеца за извършване на туроператорска и туристическа агентска дейност. Настоящият състав на касационната инстанция намира тези изводи за правилни. На първо място не е спорно, че пред първостепенния съд безспорно е било установено, че административното производство е било започнато по почин на административния орган във връзка с констатирана липса на представено в Министерството на туризма на копие от договора по чл. 97, ал. 1 от Закона за туризма(договор за задължителна застраховка "Отговорност на туроператора") в 14-дневен срок от сключването или подновяването му. Констатацията е били извършена от Експертната комисия по регистрация на туроператори и туристически агенти (ЕКРТТА) към Министъра на туризма на заседанието и на 08.11.2022г., за което по т.4.1 от дневния ред е прието да се предложи на Министъра да заличи от Националния туристически регистър общо 499 бр. регистрирани туроператори, съобразно приложен Списък, вкл. и туроператора Алегра ви турЕООД. Не е спорно също така, че ответникът по касация, след като получил мотивираното предложение на ЕКРТТА, не пристъпил направо към издаване на неблагоприятния административен акт, а първо предприел действия, с които предоставил още една възможност на търговеца да ангажира, в определен от него тридневен срок от уведомяването, доказателства за изпълнение на законовото си задължение(така писмо от 08.11.2022г. на л.39 по приложеното адм. дело 11245/2023г. по описа на ВАС на РБ). Последващо на дата 07.12.2022г. на официалния сайт на Министерство на туризма било публикувано и съобщение, касаещо предстоящите действия по заличаване от регистъра на туроператорите, непредставили копие договора за сключена задължителна застраховка, като по този начин била дадена още една възможност за изпълнение на това задължение. След като и въпреки предоставените допълнителни възможности, от страна на ЕООД-то не били представени доказателства за сключена застраховка, на 09.01.2023г. била издадена и оспорената в това производство заповед, с която Министърът на туризма заличил Алегра ви турЕООД от регистъра на туроператорите и туристическите агенти. По тази обстановка не съществува спор между страните по фактите, спорно е обаче значението на предприетите в хода на развитие на административното производство действия, като касационният жалбоподател намира, че от една страна същият не е бил напрактика валидно уведомен както за започването му, така и за предоставената възможност - да депозира копие от сключени едногодишни застрахователни договори, вкл. и чрез извършеното оповестяване на сайта на Министерството. От друга страна счита, че съществено в случая е, че търговското дружество за целия период на дейността си като туроператор, е имало сключени валидни застрахователни договори(които е представил с жалбата си до съда), поради което актът в крайна сметка се явява и несъобразен с целта на закона да бъдат адекватно защитени потребителите, като дружеството в никой момент не е изпълнявало дейността си без валидна застраховка. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е правилно. Съгласно чл.97 ал.1 от Закона за туризма(ЗТ) Туроператорът установен на територията на Република България, ежегодно сключва договор за задължителна застраховка "Отговорност на туроператора" със застраховател по смисъла на Кодекса за застраховането". Освен задължението за сключване, ЗТ с новелата на чл.98 ал.2 вменява последващо на туроператорите и задължението те да представят на Министъра на туризма копие от договора по чл. 97, ал. 1 в 14-дневен срок от сключването или подновяването му.. В дадения случай, макар Алегра ви турЕООД да е подновило застрахователните договори Отговорност на туроператора на 21.07.2022г. и съответно на 18.07.2023г., обективно не е изпълнило законовото изискване да представи копие от тези съглашения на компетентния орган, посочен в закона. Нормативният акт не свързва изпълнението на това задължение с действия от страна на Министъра, вкл. и с предприетите от него, касателно допълнителното изискване на сключените договори с предоставен на туроператора срок или съобщаването за предприети действия по предстоящо заличаване на регистрацията чрез интернет страницата на учреждението. С оглед на това и възможните евентуални дефекти, отнасящи се до самото уведомяване по предоставените допълнителни възможности, било чрез предприетото връчване с лицензиран пощенски оператор или чрез общото съобщаване на сайта на ведомството, нямат съществено значение за формиране изводите, касаещи преценката за законосъобразността на акта, след като тези стъпки не са част от позитивно-правната уредба по издаване крайния акт на производството с основание в чл.70 ал.2, т.11 ЗТ. В тази връзка съставът на АССГ правилно е приел, че при постановяване на административния акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат определени като съществени и да мотивират неговата отмяна. Новелата на чл.26, ал. 1 АПК дава възможност на заинтересованата страна да бъде информирана за образуваното производство и с оглед на това да прояви съответната активност в защита на правата си. В случая всички факти и обстоятелства, въз основа на които органът е направил фактическите си и правни изводи, са били предоставени на Алегра ви турЕООД и дружеството е взело становище по тях в настоящото съдебно производство. Следователно, с оглед на фактически осъществената функция на чл.26, ал. 1 АПК, нарушението правилно не е прието за съществено от административния съдия, поради което и не е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. От страна на касационния жалбоподател не се сочат доказателства (а и липсват твърдения), че той е изпълнил задължението си по чл.98 ал.2 от ЗТ. В случая основанието за издаване на акта е в чл.70 ал.2, т.11 от ЗТ, според която норма по мотивирано предложение на ЕКРТТА Министърът на туризма със заповед заличава регистрацията, ако регистрираното лице в 14-дневен срок, считано от датата на изтичането на последния сключен договор за застраховка, не изпълни задължението си чл. 98, ал. 2 ЗТ, т.е. не представи копие от сключения договор по чл.97 ал.1 ЗТ, което в дадения казус е безспорно установено. Неотносимо към настоящия случай е позоваването на съдебна практика с представеното с касационната жалба съдебно решение на Административен съд Плевен, в който казус извън установеното уведомяване на Министъра за сключената застраховка по електронната поща, е било констатирано, че актът е бил издаден на основание чл.70 ал.2, т.11 ЗТ, но за неизпълнение задължението по чл.97 ал.1 ЗТ(вместо на това по чл.98 ал.2 ЗТ). Т.е. неправилно е извършено заличаване на регистрацията на субекта на посоченото основание, вместо за съответстващото такова по чл.70 ал.2, т.6 ЗТ, което не е било визирано в заповедта. Не се споделя и виждането, развито с касационната жалба, че издаденият акт не е съобразен с целта на закона(чл.2, т.4 ЗТ), касателно осигуряване защита на потребителите на туристически услуги, тъй като изпълнението на вмененото законово задължение от страна на всеки един туроператор е една от основните гаранции за извършване на туристическа дейност при максимално охранени права на ползващите тези услуги лица. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на Министерство на туризма, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал. 8 ГПК във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ за осъществена защита от юрисконсулт. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,