Решение № 4306 от 1.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14379/2008 г.

Решение № 4306 от 1.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14379/2008 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Звезда Пеева-пълномощник на Койна Иванова Петрова от гр. Стара Загора срещу решение № VI-23 от 23.09.2008 г., постановено по адм. д. № 403 по описа за 2008 г. на Административен съд-Стара Загора. С обжалваното решение жалбата на касаторката в настоящото производство срещу заповед № 1036 от 22.06.2005 г. на кмета на община Стара Загора е отхвърлена. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението като се релевират доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон-касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображенията изложени в нея се моли, решението да се отмени и вместо него постанови друго, с което се отмени обжалваната заповед на кмета. От ответната страна- кметът на общината, чрез процесуалния му представител е постъпило писмено становище, в което се твърди, че жалбата е неоснователна, а решението на съда е правилно и законосъобразно. Моли се, то да бъде оставено в сила. От ответника Господин Желев Желязков е постъпило също писмено становище, в което се твърди, че касационната жалба е неоснователна, а решението на съда е законосъобразно. По съображенията изложени в него си моли, то да бъде оставено в сила. Заинтересованите страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Намира, че съдът не е изяснил фактите по спора и не е индивидуализирал местоположението на имота, описан в заповедта. Намира, че съдът не е изяснил и правният интерес на жалбоподателката да обжалва заповедта, защото в представените писмени доказателства се съдържат имена на различни местности. Предлага решението да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: Административният съд-Стара Загора е бил сезиран с жалба срещу заповед № 1036 от 22.06.2005 г. на кмета на община Стара Загора, с която на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА във връзка с § 62, ал. 3 ПЗР на ППЗСПЗЗ и § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, и протокол № 21 от 20.04.1998 г. на назначената комисия, на Господин Желев Желязков е признато правото да придобие собственост върху предоставен му за ползване имот пл. № 159, находящ се в местността "Айвалъка". От приложените писмени доказателства съдът е установил фактите по делото. Не се е спорило между страните, че Койна Иванова Петрова е един от наследниците на Неделчо Иванов Болсаранов. На наследниците на Неделчо Болсаранов е признато правото да се възстанови собствеността на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ върху описаните в представеният препис от протоколно решение № 48329 от 8.01.1997 г., ниви в землището на с. Хрищени, между които е и нива от 3.500 дка, IV категория в местността "Абаджийска чешма". Господин Желев Желязков е подал на 26.05.1992 г. заявление до кмета за придобиване на право на собственост върху предоставен му за ползване имот, от 850 кв. м, находящ се в местността "Айвалъка (Дюлите)", при описаните съседи, като в заявлението си е описал съществуващите насаждения и подобрения в имота. Тъй като административната процедура не се е развила след подаване на заявлението, Господин Желязков е подал ново заявление до кмета със същото искане за същия имот на 20.01.1998 г. Кметът на общината е назначил комисия, която се е произнесла по искането, направено със заявлението, като е индивидуализирала имота, тъй като произнасянето е станало след влизане в сила на заповедта на областния управител, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за тези земи, попадащи в територия на земи, раздадени за ползване въз основа на актовете, посочени в § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Съдът е обсъдил и представеното удостоверение № 131 от м. април 1979 г., според което на основание ПМС № 76 и решение № 1 от 19.01.1978 г. на Господин Желязков е предоставено правото на ползване върху 850 дка в местността "Айвалъка", при описаните съседи. Така установените факти съдът е подвел под хипотезите на § 61 и 62 ПЗР на ППЗСПЗЗ, като е приел, че заповедта на кмета на общината е издадена с правно основание в § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ. Обстойно е проверил изискването за форма и съдържание на заповедта, за което е изложил подробни мотиви и като краен извод е приел, че заповедта е законосъобразна, а жалбата срещу нея е отхвърлил като неоснователна. Решението е правилно. Вярно е твърдението в касационната жалба, че в заповедта липсва конкретизиране на правното основание за придобиване на правото на собственост върху предоставения за ползване имот. Но съдът, като е анализирал подаденото заявление от Господин Желязков и съдържащите се приложения към него, е направил извод, че заповедта на кмета е законосъобразна, тъй като съдържа реквизитите на § 62, ал. 3 ПЗР на ППЗСПЗЗ. Съдът е приел, че от изложените фактически обстоятелства в заповедта и соченото правно основание може да се установи волята на административния орган, както и да се упражни контрол за законосъобразност върху нея, при жалба от лицата, за които тя поражда неблагоприятни последици. Неоснователен е доводът на прокурора, че имотът не е индивидуализиран. Спор за местоположението му не е имало между страните, видно от обстоятелствената част на първоначалната жалба, поради което твърдението за връщане на жалбата за ново разглеждане, след отмяна на решението, е неоснователно. Отделно от това по делото е представен препис от регистъра на собствениците на имотите по помощния план и регистър на собствениците на новообразуваните имоти, които писмени доказателства не са оспорени. В тях ползвателският имот е индивидуализиран като попадащ в имот на наследниците на Неделчо Болсаранов. Неоснователен е доводът в касационната жалба за необоснованост на съдебното решение. Напротив. Съдът е изложил аргументирани мотиви относно правото на ползвателя да придобие собствеността върху предоставения му за ползване имот, което право той е упражнил още през 1992 г. Съдът е анализирал и протокола на назначената комисия, който е съпоставил с подаденото второ заявление от Господин Желязков, като е извел обоснован извод за придобиване на правото на собственост при условията на § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ. Становището на комисията за спазване на изискванията на закона и правилника за неговото прилагане обвързват кмета на общината, който постановява заповедта си въз основа на становището на назначения от него помощен, технически орган. Неоснователен е и следващият довод в касационната жалба за допуснато нарушение на материалния закон. Представеното удостоверение за предоставено право на ползване е анализирано от съда, едновременно с двете подадени заявления от ползвателя, като въз основа на това е изведен и законосъобразен извод, че Господин Желязков има правото да придобие собствеността върху предоставения му за ползване имот от 601 кв. м. По изложените съображения решението на съда е обосновано и законосъобразно, поради което ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение