Решение № 35 от 26.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 2162/2013 г.

Решение № 35 от 26.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 2162/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощниците на [фирма]-София срещу решение № 10 от 04.01.2013 г. на Софийски апелативен съд по т. д. № 1569/2012 г., В ЧАСТТА, с която е отменено частично първоинстанционното решение № 317 от 21.02.2012 г. по т. д. № 650/2011 г. на СГС, VI-5 с-в и вместо него е постановено друго, с което касаторът е осъден да заплати на [фирма] - гр. София на основание чл. 208 КЗ сумата от 49 280 лева като обезщетение по имуществена застраховка "Каско" сключена по застрахователна полица № 59280487/13.09.2009 г., ведно със законната лихва от 22.02.2011 г. и сумата от 4 374,91 лева на основание чл. 86 ЗЗД за периода от 15.04.2010 г. до 22.02.2010 г., както и в частта за присъдените разноски. В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл. 290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните по делото са обвързани от договор по имуществена застраховка "Каско" сключена по застрахователна полица № 59280487/13.09.2009 г. включително срещу риск кражба на МПС на територията на България и в чужбина. В срока на действие на застраховката: на 25.03.2010 г. на територията на Република Италия е извършена кражба на застрахованото имущество- влекач Д. с ДК [рег. номер на МПС] и полуремарке Б. с ДК [рег. номер на МПС]. Застрахователят е бил уведомен за настъпилото събитие на 26.03.2010 г. и до 29.03.2010 г. и от страна на ищеца-собственик на застрахованото имущество към заявлението са представени всички изискуеми се за заплащане на обезщетението документи. В законовия 15 дневен срок /чл. 208, ал. 1 КЗ/ застрахователят не е заплатил дължимото обезщетение. Впоследствие на 15.05.2010 г. откраднатите влекач и полуремарке са били намерени на 19.05.2010 г. Съдът е счел, че при това положение не следва да се прилага уговорката в глава 6, раздел VI т. 2.2, че при намирането на МПС застрахованият се обезщетява както при частични повреди и е уважил исковете до размерите на стойността на откраднатото имущество установени в заключенията на автотехническата експертиза. С определение № 689 от 18.10.2013 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК е допуснато касационно обжалвана по правния въпрос за начина на формиране на обезщетението по имуществена застраховка при намиране на откраднатото имущество и за обвързаността на страните от уговорките в ОУ към договора за застраховка в този случай. По отношение на по общия въпрос за обсега на имуществените вреди, които застрахователят следва да покрие при застраховка "Каско" на МПС е налице практика на ВС и ВКС, включително задължителна такава, формирана, както по отменената правна уредба /ППВС 7/77/, но актуална и понастоящем, така и по сегадействащия КЗ: Решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК и други, постановени по реда на чл. 290 ГПК, според която обезщетението трябва да покрие реално претърпяната имуществена вреда от настъпилото събитие. В специалната хипотеза на застраховка срещу риска отнемане на имущество е налице изричната уредба в чл. 208, ал. 5 КЗ, която предвижда, че при плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя покриващо стойността на отнетото имущество, то застрахованият е длъжен да върне застрахователното обезщетение, ако предпочита да задържи застрахованото имущество или да прехвърли правото на собственост върху него на застрахователя. С оглед така формираният отговор на правния въпрос, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба е основателна: В случая, страните по застрахователното правоотношение са уговорили отнапред в самите Общи условия, като неразделна част от застрахователния договор / Глава шеста, точка Шест-римско, 2.2 от ОУ/, че при намиране на отнетото МПС констатираните щети се обезщетяват по условията за заплащане на обезщетение за частични повреди. Доказано е, че на 15.05.2010 г. откраднатите влекач и полуремарке са били намерени на 19.05.2010 г. Следователно, след като са налице условията в чл. 186, ал. 1 КЗ, за да се приеме, че ОУ са неразделна част от договора за застраховка, то съгласно нормата в разпоредбата на чл. 20а ЗЗД в отношенията между страните същите имат силата на закон и съдът е длъжен да ги приложи при разрешаването на спора между тях. Като не е сторил това, съдът е постановил решение в нарушение на материалния закон, което е основание за отмяната му, съгласно чл. 281, т. 3 ГПК. След отмяната на обжалваното решение, делото следва да се върне за повторно разглеждане от друг състав на въззивния съд, с оглед изследване и събиране на доказателства по реда на чл. 195 ГПК за определяне размера на реално претърпяната вреда изразяваща се в разликата между стойността застрахованите МПС към датата на отнемането им и тази в състоянието при намирането им. По отношение на разноските: Не се присъждат в настоящото производство, с оглед уредбата в чл. 294, ал. 2 ГПК. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение