Решение № 2519 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 615/2017 г.

Решение № 2519 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 615/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 12360/15.11.2016 г., постановено по адм. дело № 9828/2016 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу решение № 391 от 28.07.2016 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и моли за отмяната му. Ответникът - Комисията за регулиране на съобщенията, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде отменено и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд отхвърля жалбата на [фирма] срещу решение № 391 от 28.07.2016 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на основание чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) е наложена принудителна административна мярка, а именно в 14-дневен срок от съобщението дружеството да приведе дейността си в съответствие с чл. 43, ал. 2 във вр. с чл. 43, ал. 1 от Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения, като при съставянето на индивидуалните договори да включва в условията на писмените договори точната дата на влизане в сила на договора, както и точната дата на изтичане срока на договора, определени с ден, месец и година, като се спазват изискванията за броене на срокове по ГПК; договорите да се съставят в два екземпляра. За да постанови този резултат съдът приема, че установените от комисията нарушения не са опровергани и в нарушение на чл. 43, ал. 2 от Общите изисквания в предоставения на конкретния абонат индивидуален договор не съдържа посочените задължителни реквизити. Изложени са съображения, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с административно-производствените правила и с материалния закон. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Осъществяването на електронните съобщения се извършва при спазване на общи изисквания. Разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от издадените от председателя на КРС Общи изисквания при осъществяване на обществените електронни съобщения съдържа императивни изисквания към предприятията, осъществяващи обществени електронни съобщения, според разпоредбата на чл. 228, ал. 3 ЗЕС индивидуалният договор при общи условия влиза в сила в 7-дневен срок след сключването му, освен ако абонатът изрично не е заявил писмено желание договорът да влезе в сила незабавно. В случая в конкретния договор от 23.01.2016 г. не фигурира дата на влизане в сила и дата на изтичане на срочния договор, поради което е установено нарушение по чл. 43, ал. 2 от Общите изисквания, удостоверени с надлежно съставен при проверката протокол, изразяващ се в неизпълнение на изискването относно съдържанието на индивидуалните договори. Въз основа на тези констатации, в изпълнение задължението по чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗЕС, КРС уведомява касационния жалбоподател и като не приема възраженията, изложени в писменото му становище издава решение, с което налага принудителната административна мярка. Ето защо като приема, че оспореният административен акт е законосъобразен тричленният състав на Върховния административен съд постановява решение в съответствие с материалния закон. Доводите на касатора за незаконосъобразност на административният акт, тъй като към момента на постановяване на решението на КРС нарушението е отстранено, са неоснователни. По делото не са представени доказателства към този момент, а и към настоящия момент дружеството да е отстранило допуснатите нарушения. Твърдението, че дружеството е предприело допълнително обучение на служителите си, е неотносимо към законосъобразността на обжалвания административен акт, касаещ конкретно допуснато нарушение, като предприемането на действия от страна на жалбоподателя за отстраняване на нарушението не водят до отпадане на основнаието за издаване на административния акт. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, с оглед своевременното направено искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да се осъди [фирма] да заплати на Комисията за регулиране на съобщенията сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение за касационната инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,