Решение № 821 от 21.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9170/2009 г.

ВАСII отделение21.01.2010 г.докладчик Захаринка Тодорова

Диспозитив

Оставя в сила решение № 32/29.04.2009 г., постановено по адм. дело № 5/2009 год., с което е отхвърлена жалбата на Христо Любенов Ковачев от гр. Шумен, срещу заповед № ДК-10-15/9.12.2008 год. на Началника на РДНСК - Шумен, с оставено в сила разрешение за строеж № 219/21.06.2006 год. на Главния архитект на община - Шумен, за строеж "скатен покрив на съществуващи два броя гаражи и преустройството им в магазин за промишлени стоки", находящ се в УПИ ХХIХ-6317, кв. 225 по плана на гр. Шумен, ул. "Марица" № 43, с възложители Диян Драганов, Димитър Ночев и Георги Ночев. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 821 от 21.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9170/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Христо Любенов Ковачев от гр. Шумен, против решение № 32/29.04.2009 г., постановено по адм. дело № 5/2009 год., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу заповед № ДК-10-15/9.12.2008 год. на Началника на РДНСК - Шумен, с оставено в сила разрешение за строеж № 219/21.06.2006 год. на Главния архитект на община - Шумен, за строеж "скатен покрив на съществуващи два броя гаражи и преустройството им в магазин за промишлени стоки", находящ се в УПИ ХХIХ-6317, кв. 225 по плана на гр. Шумен, ул. "Марица" № 43, с възложители Диян Драганов, Димитър Ночев и Георги Ночев. В съдебното заседание касационният жалбоподател се явява лично, поддържа жалбата, по съображенията, изложени в нея и в писмени бележки, претендира разноски по делото. Ответните в касацията страни - физически лица, не се явяват и представляват, не са възразили по нея. За Началника на РДНСК - Шумен, юрк. Грозданов, оспорва жалбата, счита я неоснователна и недоказана. Правилно съдът е приел, че заповедта, с която е оставено в сила Разрешението за строеж за преустройство и промяна предназначението на процесния строеж е законосъобразна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Обжалваното решението е правилно и обосновано, постановено е при спазени съдопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна, твърдяните по отношение на решението касационни основания за отмяна не са налице. Първоинстанционният съд е провел задълбочен и цялостен контрол за законосъобразност на процесната заповед по чл. 216, ал. 5 от ЗУТ, обективирала отхвърляне на жалбата срещу издаденото разрешение за строеж, обсъдил е събраните по делото доказателства, възраженията на страните и относимата правна уредба, при което е изложил обосновани изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Оплакванията, съдържащи се в касационната жалба, са изложени и пред съда по съществото на спора и са обсъдени в оспорения съдебен акт, който е обоснован и постановен при спазени съдопроизводствени правила и правилно приложен материален закон. Безспорно е установено по делото, че процесните гаражи са съществуващи, (доводите за "погасено право на строеж" са несъстоятелни), изградени въз основа на разрешение за строеж № 103/16.05.1994 год., приложено на л. 90 по делото. За изграждането на скатния покрив над тях и преустройството им по § 5, т. 41 от ПР на ЗУТ, са налични изискуемите се одобрени проекти, придружени с обяснителни записки и доклад за оценка на съответствието със съществените изисквания на строежите, както и правилно прецененото като законосъобразно разрешение за строеж - V-та категория, издадено на възложителите - собственици на самостоятелни обекти. Съдът е изследвал и кръга на заинтересованите лица в случаите на преустройство, съгласно чл. 149, ал. 2 ЗУТ, която норма препраща към лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2 от ЗУТ, между които, точна е преценката, че жалбоподателят не е, с оглед което и не е необходимо съгласието му за издаването на заявеното разрешение за строеж. Правилно е посочено като неоснователно и твърдението за нарушение на разпоредбата на чл. 148, ал. 5 от ЗУТ, вр. чл. 183 ЗУТ - в случая процесният УПИ е съсобствен, но липсва нов строеж, пристрояване и надстрояване (разрешения надзид на съществуващите гаражи е 90 см, до височина 2.15 м до билото, т. е. подпокривното пространство е обособено в помещение под допустимите в чл. 72, ал. ал. 3 и 4 на Наредба № 7/2003 год. размери), поради което и се изключва приложението на чл. 183 ЗУТ. Освен това, едноетажната сграда с търговско предназначение е разположена в югоизточния ъгъл на процесния УПИ, с лице към малка улица - тупик, така, че преустройството не влияе на ползването на имота от останалите съсобственици. Подробно в решението е изследван и въпросът за наличието на кумулативно въведените предпоставки по чл. 39, ал. 2 по отношение на обекта, намиращ се в жилищна зона, при което не е доказано преустройството, с промяна предназначението, да е свързано с масов достъп на външни лица (проследени са показателите по чл. 416 от Наредба № 2 за противопожарните строително-технически норми и Приложение № 3 към чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи) и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване - липсват източници на вибрации, излъчване, отделяне на вредни вещества и пр. На следващо място, във връзка с доводите в касационната жалба следва да се посочи, че съдът е уважил доказателствените искания на страните и е изяснил релевантните за предмета на спора факти, като с основание е изградил изводите си и въз основа на допуснатата по делото експертиза. Жалбоподателят се е задоволил голословно да я оспори, без да поиска разширяването й и чрез становището на три вещи лица да обори оспорваните от него обстоятелства. Касационната инстанция няма за предмет проверка на фактите, затова и съображенията, свързани с неправилни изводи в заключението, не следва да се обсъждат, включително и тези досежно изготвения протокол от проверка, извършена на 6.02.2008 год., при която не са установени отвори или стълби към подземно на гаражите помещение - с нарочно определение в с. з. на 12.03.2009 год. съдът е указал на оспорващия, че следва да сочи доказателства във връзка с твърденията си за противоречия със строителни правила и норми. При така изложените съображения, касационната жалба е неоснователна. За процесното съдебно решение не се установява наличието на касационни основания по чл. 209 от АПК, следва същото да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1