Решение № 3804 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11778/2021 г.

Решение № 3804 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11778/2021 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Ч. от гр. Раковски, чрез адв. Т. Божинов, срещу Решение № 1825/12.10.2021 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело № 3049/2020 г., с което е отхвърлена жалбата му против Решение №Ц2153-15-233 от 10.11.2020 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Пловдив (ТП на НОИ – Пловдив), с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане №[ЕГН] за отказ за изменение на пенсия по протокол №Ц2139-15-116/05.10.2020 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл. 99 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е отказано да бъде изменено Разпореждане №[ЕГН] протокол №ПР-30/08.01.2014 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО при ТП на НОИ – Пловдив и е осъден да заплати съдебни разноски в размер на 100 лева. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Поддържа, че развилото се административно, а впоследствие и съдебно производство са протекли при непълнота на доказателствата, поради което не е удостоверен стаж от първа категория труд. Моли касационната инстанция да отмени решението на административния съд. Ответникът – директорът на Териториално поделение на национален осигурителен институт - Пловдив чрез юрисконсулт Г. Вълчанова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване, а решението на административния съд като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Като извърши проверка на основание чл. 218 АПК въз основа на фактите, установени от Административен съд Пловдив, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пловдив е било Решение № Ц2153-15-233 от 10.11.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Г. Ч. срещу Разпореждане №[ЕГН] за отказ за изменение на пенсия по протокол №Ц2139-15-116/05.10.2020 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл. 99 КСО е отказано да бъде изменено Разпореждане №[ЕГН] протокол №ПР-30/08.01.2014 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО при ТП на НОИ – Пловдив. За да постанови решението си в посочения смисъл съдът е извършил задължителния контрол за законосъобразност на акта по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията по чл. 146 АПК. Изложил е аргументи, като е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразен е с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Формираните изводи относно фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, са изведени от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Пред първоинстанционния съд е установено, че с влязло в сила Разпореждане №[ЕГН] по протокол №ПР-30/08.01.2014 г. на ръководителя "ПО" при ТП на НОИ – Пловдив, издадено на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО са отменени Разпореждане №[ЕГН]/190/24.04.2000 г. и всички последващи го, като на лицето е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Във връзка с направен преглед на пенсионните досиета и установена липса на оригиналното пенсионно досие на жалбоподателя в архива на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ - Пловдив е преценено, че досието му следва да бъде възстановено. Резултатът от проверката е бил обективиран в доклад № 1029-15-8207/11/29.05.2020 година. При възстановяването на пенсионната преписка лицето е поканено да представи документите, удостоверяващи придобития от него осигурителен стаж, за който с отмененото Разпореждане №[ЕГН]/190/24.04.2000 г. му е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ). По – рано със заявление вх. № 15937/11.04.2000 г. жалбоподателят е представил документи за трудов стаж, които не съответстват на документите и периодите, декларирани от него и служебно изяснени при възстановяване на пенсионното досие. Поради това, че жалбоподателят не е приложил документите съобразно заявлението си от 11.04.2000 г. и след проведена проверка от контролните органи на НОИ, служебно бил установен осигурителен стаж, който не обуславя отпуснатата през 2000 г. пенсия за ОСВ по чл. 2, ал. 1 б. "а" от Закона за пенсиите (отм.) при условията на чл. 1 б. "а" от Постановление № 40 на МС от 23.08.1968 г. за подобряване здравното състояние и трудоспособността на работниците от някои тежки и вредни производства и стимулиране стабилизирането на работна сила (ПМС № 40/1968 г. сега отменено). Мотивирано е в тази връзка, че осигурителният стаж, въз основа на който с разпореждането от 2000 г. на лицето е отпусната лична пенсия за ОСВ, а именно: от първа категория труд – 08 години 05 месеца и 24 дни; от втора категория труд – 01 година 00 месеца и 15 дни; от трета категория труд – 06 години 01 месец и 19 дни; по условията на т. 1 от ПМС № 40/1968 г. – 07 години 08 месеца и 02 дни, е останал недоказан, поради което е прието, че не е налице някоя от предпоставките на чл. 99 КСО за отмяна или изменение на влязлото в сила Разпореждане №[ЕГН], протокол №ПР-30/08.01.2014 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО. За пълнота на изложението следва да се посочи, че Разпореждане №[ЕГН], протокол №ПР-30/08.01.2014 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е било обжалвано пред директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърдено от него с Решение №РД-88/09.05.2014 година. Това решение е било оспорено пред Административен съд Пловдив, който е отхвърлил жалбата срещу акта и е постановил Решение № 181/04.02.2015 г. по адм. дело № 1442/2014 г., оставено в сила с Решение № 13958/21.12.2015 г. на Върховен административен съд по адм. дело № 3045/2015 година. Пред първоинстанционния съд по делото са приобщени сканирани копия (на оригинали) на налични по пенсионното досие на Г. Ч. документи, както следва: Молба УП-1 вх. № 15937/11.04.2000 г., Удостоверение УП-2 № 12/11.01.2000 г., издадено от "Горубсо-Лъки" ЕАД, Удостоверение УП-2 № 49/10.01.2000 г., издадено от "Маджарово" ЕАД и Разпореждане № 190/24.04.2000 г., издадено от Ръководителя "ПО" при ТП на НОИ – Пловдив, представени са писмо УРИ № 117730-4122/17.02.2021 г. по описа на ОД на МВР – Пловдив, Отдел "Икономическа полиция" и представляващи доказателства по ДП № 282/2020 г. по описа на Отдел "Икономическа полиция". По делото е назначена и приета от съда съдебно - графологична експертиза, без възражения от страните, с която е установено, че подписът от името на Г. Ч. след "Подпис: " в молба вх. № 15937/11.04.2000 г., както и подписът от името на Г. Ч. след "подпис на молителя за пенсия: " в Опис на документите към молба вх. № 15937/11.04.2000 г., са изпълнени от Г. Ч. От съда се сочи, че дори лицето да е придобило осигурителен стаж, различен от вече установения с разпореждането от 2014 г., за жалбоподателя не е налице една от кумулативните предпоставки на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО в относимата им редакция, а именно навършена възраст, поради което не може да се пенсионира в тези хипотези на КСО по общия ред. Направеният извод съдът е обосновал с обстоятелството, че предмет на спора пред него е било решението на директора на ТП на НОИ – Пловдив, потвърждаващо разпореждането на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ – Пловдив досежно наличието или липсата на предпоставките по чл. 99 КСО, относно периода 11.04.2000 г. – 08.01.2014 година. При гореизложените фактически установявания и изведените въз основа на тях правни изводи Административен съд Пловдив е отхвърлил първоинстанционната жалба. Решението е правилно. Твърденията и оплакванията на жалбоподателя за наличие на касационното отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Съгласно чл. 99, ал. 1 КСО влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени по инициатива на органа, който го е издал когато се установят някоя от предпоставките на т. 2. Основанията за отмяна или изменение на влязлото в сила пенсионно разпореждане се определят като факти и обстоятелства, възникнали или установени след отпускане/отказ от отпускане на пенсия, които са относими към правото и размера на пенсията. След като не са установени нови факти и обстоятелства относно осигурителния стаж на жалбоподателя, водещи до промяна на фактическото положение, т. е. такива факти и обстоятелства пораждащи пенсионни права за жалбоподателя в периода 11.04.2000 г. - 08.01.2014 г. по чл. 2, ал. 1 от отменения Закон за пенсиите във връзка с ПМС № 40/1968 г., чл. 46а ЗП, параграф 25 от ЗИДЗП/1996 г. и § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, съгласно влязло в сила Разпореждане №[ЕГН] протокол №ПР-30/08.01.2014 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО при ТП на НОИ – Пловдив, правилно е прието от административния съд, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 99 КСО за отмяна или изменение на това разпореждане. В този смисъл е Решение № 7187/14.06.2021 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 3977/2021 година. Предпоставките за придобиване право на лична пенсия за трудова дейност, независимо дали по общия ред или при по-благоприятните условия, и независимо дали по ЗП (отм.) и КСО, основно са две - навършване от лицата на определена възраст и придобиване на определен брой години осигурителен стаж. В тази връзка правилно административният съд е посочил, че съществено за преценката на пенсионните права на дадено лице е дали то е навършило изискуемата възраст и какъв е придобитият от него осигурителен стаж (като продължителност и категории) към определен момент. Относно оплакването в касационната жалба, че от страна на съда не е зачетен стажът му в "Редки метали" - Пловдив и обстоятелството, че част от ведомостите на този осигурител са унищожени поради пожар, е необходимо да се отбележи, че самият факт, че липсва първичната документация и обстоятелството, че касаторът не е представил друг документ по смисъла на чл. 40, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) за този му стаж, свидетелстват, че изводът на съда в тази насока е бил правилен. Въпросният стаж се отнася за труд положен като "майстор готвач" в периода 05.06.1977 г. - 16.08.1978 г., поради което дори и да се приеме за действително положен и да се включи към останалия удостоверен с влязлото в сила Разпореждане № [ЕГН], протокол №ПР-30/08.01.2014 г. осигурителен стаж на лицето, то това отново няма да доведе до осъществяване на някоя от хипотезите на чл. 99 КСО, тъй като този стаж не покрива предпоставките за отпускане на лична пенсия за ОСВ в периода 11.04.2000 г. - 08.01.2014 г., нито по общия ред, нито по облекчения режим. И в настоящото съдебно производство жалбоподателят не е доказал като категория и продължителност на осигурителния стаж, стажът зачетен при отпускане на пенсията, считано от 01.10.1999 г. по описаните в заявлението документи с вх. № 15937/11.04.2000 година. Правилно е прието, че производството по заявление с вх. №Ц2113-15-2846/24.08.2020 г. няма преюдициален характер по отношение производството по установяване неправомерността на отпуснатата на касатора пенсия за осигурителен стаж и възраст с разпореждането от 24.04.2000 г. Изводът се налага, защото предмет на настоящото производство по чл. 99 КСО е само и единствено наличието или липсата на предпоставките за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на Г. Ч. в периода 11.04.2000 г. – 08.01.2014 г., докато в производството по заявление от 24.08.2020 г. за отпускане на ПОСВ, следва да се прецени достигната възраст и осигурителен стаж на лицето към тази дата и по друг материалноправен и процесуалноправен ред. Искането за допускане до разпит като свидетели пред първоинстанционния съд, на служители на ТП на НОИ – Пловдив, участвали при издаване на процесните административни актове, правилно е отхвърлено, тъй като обстоятелствата, за които е било посочено, че ще свидетелстват, са установени в писмени документи. Предвид изложеното, и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, на ответника се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради осъществено процесуално представителство по делото. Касационният жалбоподател Г. Ч. следва да заплати на ТП на НОИ – Пловдив сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, съобразно посоченото в чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение