Решение № 6685 от 19.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3286/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Х. А. Д., гражданин на Сирийска арабска република, подадена чрез адвокат Т. Илиев, срещу решение 3835/05.02.2025 г., по адм. дело 10930 по описа за 2024 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 10623/08.10.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при МС. Твърди се, че решението е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Развиват се подробни доводи в подкрепа на становището за незаконосъобразност на съдебното решение. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт, отмяна на административния акт и връщане на преписката за ново произнасяне. Председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет на Република България, чрез редовно упълномощен процесуален представител оспорва касационната жалба, счита решението за правилно и моли да бъде оставено в сила. Представя актуални справки относно отбиване на военна служба в Сирия, лица, подлежащи на редовна военна служба, освобождаване и срок и за актуалната военно-политическа обстановка в Сирия към 19.5.2025г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на Х. А. Д., гражданин на Сирия, против Решение 10623/08.10.2024г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. С оспореното решение, съдът е приел жалбата за неоснователна. За да се произнесе е приел за установено, че производството пред административния орган е образувано по молба на Д. от 07.08.2024г. на за предоставяне на международна закрила. От проведено на 14.08.2024г. с лицето интервю е установено, че е напуснал Сирия, нелегално преминал в Турция с жена си и дъщеря си. Десет дни престояли в Истанбул, след което преминал нелегално на територията на Р България. Съпругата и дъщеря му останали в Истанбул при роднини. Не е имал проблеми заради етническата си принадлежност или религия. Живял в гр. Дейр ал Зор, в частта контролирана от редовната армия. Не е участвал в партии или организации, не е служил в армията, няма военно обучение и не е участвал във военни действия, не е бил член на въоръжена групировка. Твърди, че преди шест месеца получил призовка по телефона на баща му, защото подлежи на военна служба в редовната армия. Не е имал проблем с властите в Сирия. Родителите му, четири братя и шест сестри живеят в гр. Дейр ал Зор. Като причина да напусне държавата си на произход е посочил нежеланието да носи оръжие поради войната и това, че ги карали насила да се присъединят към племената, поради което 90% от момчетата избягали. Не е бил свидетел на военни действия или сражения, но е чувал бомбардировки. Твърди, че лично той и семейството му не са били заплашвани и не му е оказвано физическо насилие, не е арестуван или осъждан. С Решение 10623/ 08.10.2024г., председателят на ДАБ, на основание чл. 75, ал.1, т.2 и 4, вр. с чл.8 и чл.9 от ЗУБ е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Х. А. Д.. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че липсват доказателства, които да обосновават наличие на притеснения относно дискриминационно и опасно отношение към лицето по повод негова политическа, религиозна, полова принадлежност или други причини, които създават у него основателен страх от преследване. Взето е предвид обстоятелството, че лицето доброволно е напуснало територията на Сирия заедно със семейството си и прекарал известно време в Истанбул, Република Турция, където са останали неговата жена и дете. и Република България. При съвкупната преценка на събраните доказателства е формулиран извод за липса на основания за приложение на разпоредбите на чл.8 и 9 от Закона за убежището и бежанците. Обосновал е от фактическа и правна страна липсата на предпоставки и за предоставяне на хуманитарен статут, много подробно и в детайли е разгледал обстановката политическа и военна в Сирия и е извел извод за правилност на преценките на административния орган. Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Решението е правилно. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които изцяло се възприемат от настоящата касационната инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. При вярно установени по делото факти, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, напълно кореспондиращи с данните от представената пред касационната инстанция справка относно Сирия вх. МД-02-262/19.05.2025 г., административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. Касационният съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Обстановката на територията на Сирия действително може да бъде определена като несигурна и усложнена, но съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, не налага извод за съществен за производството риск от безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ в държавата на произход на търсещото закрила лице, което би го поставило в реална опасност от възникване на тежка заплаха срещу живота или личността му единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. В подкрепа на това становище е и обстоятелството, че според данните от описаната по-горе актуална справка от 19.05.2025 г., след свалянето от власт на президента Б. А. на 08.12.2024 г., над 480000 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави, а считано от 08.12.2024 г. около 1,2 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за необоснованост на възприемането от съда на Р Турция като трета сигурна страна. Съдът е съобразил обстоятелството, че семейството на жалбоподателя живее в Турция и липсват данни и твърдения, че са гонени или преследвани под каквато и да е форма. Не е оспорено обстоятелството, че по отношение на сирийските бежанци, турската държава прилага режим на временна закрила, който предоставя на ползващите се от него право на законен престой, както и известно ниво на достъп до основани права и услуги, което дава основание да бъде определена като трета сигурна страна. По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,