Решение № 16653 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8700/2013 г.

Решение № 16653 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8700/2013 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Хелио - тур - с" АД със седалище гр. Созопол, чрез пълномощника на дружеството адв. Мирослав Стойков, срещу решение № 466 от 1.03.2013 г., постановено по адм. д. № 998/2012 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № ДК-02-ЮИР-12/7.09.2010 г. на началника на РДНСК Югоизточен район. От същото дружество е постъпила втора касационна жалба срещу решение № 983 от 30.04.2013 г., постановено по същото административно дело по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлено искането на дружеството за допълване на решение № 466 от 1.03.2013 г. В двете касационни жалби се поддържат оплаквания за неправилност на двете решения поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От "Хелио - тур - с" АД със седалище гр. Созопол, чрез пълномощника на дружеството адв. Мирослав Стойков, е постъпила и частна жалба срещу решение № 466 от 1.03.2013 г., постановено по адм. д. № 998/2012 г. по описа на Административен съд Бургас, в частта му, с която е отхвърлена жалбата срещу определение от 21.11.2012 г., с което на представителя на дружеството е наложена глоба в размер на 500 лева. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението в частта му с характер на определение. Ответникът - началникът на РДНСК Югоизточен район, чрез процесуалния си представител юрк. Юлияна Прегьова, излага съображения за основателност и на трите подадени жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че и двете оспорени решения са изцяло правилни. I. По касационната жалба на "Хелио - тур - с" АД срещу решение № 466 от 1.03.2013 г., постановено по адм. д. № 998/2012 г. по описа на Административен съд Бургас: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на "Хелио - тур - с" АД срещу заповед № ДК-02-ЮИР-12/7.09.2010 г. на началника на РДНСК Югоизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Масивна сграда - ресторант "Емона", находящ се в имот с идентификатор 67800.54.44 по кадастрална карта м. "Мапи", землище на гр. Созопол. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, поради което е отхвърлил подадената жалба. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на техническата експертиза. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Установено е, че през 1973 г. жалбоподателят е изградил в земеделски имот процесната сграда - ресторант "Емона". Установено е също така, че за извършването на строителството не е издавано разрешение за строеж. При тези данни законосъобразно съдът е приел, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен. Незаконните строежи по силата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ се премахват със заповед на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая. Предвид липсата на подробен устройствен план за имота, в който е извършено строителството, законосъобразно е преценена липсата на предпоставките за търпимост на строежа по § 16 от ПР на ЗУТ. С оглед горното и при липсата на релевираните отменителни основания, решението в тази му част като правилно ще следва да бъде оставено в сила. II. По касационната жалба на "Хелио - тур - с" АД срещу решение № 983 от 30.04.2013 г., постановено по адм. д. № 998/2012 г. по описа на Административен съд Бургас: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Оспореното решение е постановено в производство по реда на чл. 176 от АПК, развило се по искане на оспорващия "Хелио - тур - с" АД. Непълно е решението, в което липсва формирана воля на съда относно част от спорното право или по някой от предметите на делото. В случая предмет на образуваното пред административния съд дело е законосъобразността на заповед № ДК-02-ЮИР-12/7.09.2010 г. на началника на РДНСК Югоизточен район. Друг предмет по делото не е бил разглеждан. По спорния предмет съдът се е произнесъл с решение № 466 от 1.03.2013 г., с което е отхвърлил подадената от оспорващото дружество жалба. Законосъобразен е изводът на административния съд, че в случая няма друг спорен предмет, по който да се произнесе с допълнителното решение. Исканията на "Хелио - тур - с" АД за постановяване на допълнително решение касаят по своята същност искане за допълване на мотивите на решението, което не може да бъде направено по реда на чл. 176 от АПК. С оглед горното оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. III. По частна жалбата на "Хелио - тур - с" АД срещу решение № 466 от 1.03.2013 г., постановено по адм. д. № 998/2012 г. по описа на Административен съд Бургас, в частта му с характер на определение: Частната жалба е подадена в срока по по чл. 230 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу определението от 21.11.2012 г., с което на представителя на дружеството но основание чл. 91, ал. 2 от ГПК е наложена глоба в размер на 500 лева. Съдът е приел, че на проведеното на 21.11.2012 г. съдебно заседание по делото представителят на дружеството е посочил името на лицето, което желае да бъде разпитано като свидетел, което е станало единствена причина за отлагане на делото. Определението е неправилно. От данните по делото е видно, че още в първото съдебно заседание, проведено на 27 юни 2012 г., пълномощникът на дружеството е направил искане за допускане на свидетел при режим на довеждане. По това искане съдът не се е произнесъл. Поради това на проведеното на 21.11.2012 г. съдебно заседание искането за разпит на свидетел е било повторно направено. Това искане съдът е приел за допустимо и основателно, но е наложил глоба на представляващия дружеството поради несвоевременното му заявяване. При тези данни неправилно административният съд е наложил глоба на представителя на оспорващото дружеството. Последното е неправило доказателственото си искане - разпит на свидетел своевременно, още в първото по делото съдебно заседание след възобновяване на делото. Непроизнасянето на съда по това искане обаче е наложило повторното му заявяване. Поради това в случая не са налице нарушения, които затрудняват хода на производството, осъществени от представителя на "Хелио - тур - с" АД. Ето защо на последния неправилно е била наложена глоба в размер на 500 лева. С оглед горното жалбата на "Хелио - тур - с" АД срещу определението за налагане на глоба на представителя му е била основателна. Като е приел обратното, съдът е постановил неправилно определение, което ще следва да бъде отменено, а вместо него ще следва да бъде постановено друго, с което обжалваното определение от 21.11.2012 г. ще следва да бъде отменено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,