Решение № 10141 от 29.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7187/2014 г.
ВАСVIII отделение29.09.2016 г.докладчик Димитър Първанов
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при Централното управление на Националната агенция за приходите за тълкуване на влязлото в сила съдебно решение № 7473 от 22.06.2015 г., постановено по адм. дело № 7187/2014 г. по описа на Върховния административен съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 10141 от 29.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7187/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Пловдив при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) с искане за тълкуване на влязло в сила решение № 7473 от 22.06.2015 г., постановено по адм. дело № 7187/2014 г. по описа на Върховния административен съд. "Булром - Рус" ОООД, гр. София не взема становище по молбата за тълкуване. Върховният административен съд, състав на осмо отделение намира молбата за тълкуване на решението за допустима като подадена от надлежна страна по влязъл в сила съдебен акт, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: Предмет на спора пред Върховния административен съд е било решение № 990 от 15.04.2014 г. на Пловдивски административен съд по адм. дело № 1871 по описа за 2012 г., в частта, с която по жалба на "Булром - Рус" ООД, гр. София, е отменен ревизионен акт (РА) № 161105044/30.01.12 г. и РА № 1208587 от 09.03.12 г. за поправка на ревизионен акт издадени от С. Д. П. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Пазарджик, потвърдени с решение № 557 от 18.05.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ), понастоящем с ново наименование "ОДОП" - гр. Пловдив, в частта относно непризнат данъчен кредит в размер на 32 966.31 лв., ведно с прилежащите лихви, по фактури с издатели, , Секюрити консулт М" ЕООД, "Хермес Консулт" ЕООД,, , Крос игзаминейшън 2004" ЕООД и "Скорпион 2007" ЕООД, както и в съответната част за разноските. С решението, чието тълкуване се иска, съдът е отменил решение № 990 от 15.04.2014 г. на Пловдивски административен съд по адм. дело № 1871 по описа за 2012 г. в обжалваната част, като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд при спазване на дадените указания за събиране на доказателства. От диспозитива на решението, чието тълкуване се иска става ясно, че след като решението на първоинстанционния съд е отменено в обжалваната част, съответно в частта с която е отменен РА № 161105044 от 30.01.12 г. и РА № 1208587 от 09.03.12 г. за поправка на РА издадени от С. Д. П. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Пазарджик, потвърдени с решение № 557 от 18.05.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ", понастоящем "ОДОП" - гр. Пловдив, в частта относно непризнат данъчен кредит в размер на 32 966.31 лв., ведно с прилежащите лихви, по фактури издадени от, , Секюрити консулт М" ЕООД, "Хермес Консулт" ЕООД,, , Крос игзаминейшън 2004" ЕООД и "Скорпион 2007" ЕООД, то първоинстанционното решение е отменено и в съответната част за разноските, защото същото е обжалвано и в тази част. Съгласно разпоредбата на чл. 251 ГПК, който следва да намери субсидиарно приложение с оглед препращащата норма на чл. 144 АПК, на тълкуване подлежат неясните съдебни актове - такива, от чиито мотиви и диспозитив не може да се изведе ясно и недвусмислено формираната и изразена воля на съда по правния спор. В случая в съдебното решение, чието тълкуване се иска, ясно е формулирана волята на съда, изразена точно в диспозитива, съответен в пълнота на повдигнатия пред съда спор. Следователно не е налице неяснота на решението, която да бъде отстранена по тълкувателен път. Искането за тълкуване е неоснователно и следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 251, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, Върховния административен съд, осмо отделение,