Решение № 4384 от 7.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1103/2016 г.

Решение № 4384 от 7.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1103/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя К. Д. П., със седалище и адрес на управление: [населено място], [адрес], срещу Решение № 515/17.12.2015 Г. на АС В. Т. по адм. д. № 605/2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството, против Ревизионен акт /РА/ №Р-04001514002313- 091-001/21.05.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-В. Т., потвърден с Решение № 345/14.08.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика-гр. В. Търново при ЦУ на НАП, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 100 000.00 лв. за данъчен период месец юни 2013 г. по фактура № 40/03.06.2013 г., издадена от [фирма]. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба – Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика - гр. В. Търново в писмен отговор оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Административният съд е бил сезиран с жалба срещу Ревизионен акт №Р-04001514002313- 091-001/21.05.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-В. Т., потвърден с Решение № 345/14.08.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика-гр. В. Търново при ЦУ на НАП, с който на е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 100 000. 00 лв. за данъчен период месец юни 2013 г. по фактура № 40/03.06.2013 г., издадена от [фирма]. В мотивите на обжалваното решение съдът изцяло споделя изводите в потвърдителното решение, че фактура № 40/03.06.2013 г. с предмет "Продажба на незавършено строителство в имот № [номер] в [населено място], кв. [номер], парцел [номер], [улица]" не може еднозначно да бъде обвързана със сделката по Нотариален акт № [номер]/17.05.2013 г., чийто предмет всъщност е само поземленият имот - теренът, върху който се намират "незавършените строителства" (почивна база и подпорна стена). Приел е също така, че след като при прехвърляне правото на собственост не е уговорено нещо различно, то собственикът на земята е собственик и на всичко построено и намиращо се към датата на продажбата в имота и че след като в нотариалния акт няма данни за такива клаузи и ограничения по отношение правото на собственост върху продавания имот цената, посочена в нотариалния акт представлява цена за имота и за всичко намиращо се в него като постройки и насаждения. Изложил е и допълнителни мотиви, че прехвърлянето на право на собственост върху недвижим имот, какъвто несъмнено е подпорната стена (без значение дали е съоръжение на техническата инфраструктура или не), е разпоредителна сделка, за чиято действителност законът изисква особена форма - нотариален акт, а не просто "префактуриране". За оборване на този извод на съда касационният жалбоподател е представил пред настоящата инстанция следните писмени доказателства: нотариален акт от 24.03.2016 г., предварителен договор за покупко – продажба от 08.03.2016 г., скица на сграда № [номер] – [номер] – 14.03.2016 г., определение № 613 на ВКС от 01.12.2015 г. по гр. дело № 3969/2015 г., решение от 09.04.2015 г. на Окръжен съд – П., Решение № 15858/23.10.2014 г. на РС-П. Същите са относими по отношение на спора, тъй като имат отношение към собствеността на имота, в което се твърди, че се намира предмета на доставката по процесната фактура, и доколкото съобразяването им е възможно да повлияе върху изводите на първоинстанционния съд. Част от тези доказателства са след постановяване на първоинстанционното решение, а другите касаят паралелно водено съдебно производство против доставчика по фактурата. Липсата на конкретни фактически изводи по отношение на тези новопредставени доказателства и съдържащата се в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания в касационното производство препятстват осъществяването на дължимата проверка на материалната законосъобразност на постановения съдебен акт и налагат, макар и не по вина на съда, неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да обсъди и новопредставените доказателства и след съвкупен анализ да формира обосновани фактически и правни изводи. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК, при новото разглеждане на делото административният съд следва да се произнесе и по разноските по водене на делото пред касационната инстанция съобразно материалния интерес по РА. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд,