Решение № 8370 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3880/2009 г.

Решение № 8370 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3880/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Илия Петров Гайдаров и Вълка Бонева Петрова - Гайдарова от гр. София, представлявани от адв. Станка Иванова, против решение № 1236/23.01.2009 г., постановено по адм. дело № 6586/2008 г. по описа на Административен съд София-град. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на решението с материалния закон, като се поддържа, че съдът в противоречие с чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ е приел, че предвидения в разпоредбата срок тече от приключване на редовната фаза на исковото производство. Касаторите подържат, че началния момент на срока е влизане в сила на последното по време съдебно решение, независимо от производството в хода на което е постановено, било и по молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение - чл. 231 и сл. от ГПК (отм.). Ответникът по касационната жалба - Областният управител на област София не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна при следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалбата на Илия Петров Гайдаров и Вълка Бонева Петрова - Гайдарова против заповед № РД-22-060 от 09.10.2008 г. на областния управител на област София-град, с която на основание чл. 5, ал. 3 вр. чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗОСОИ и § 6 от ПЗР на ЗОСОИ (Дв, бр. 9/2000 г.), е отказано да се уважи искане за обезщетяване с компенсаторни записи за недвижим имот, находящ се н град София, бул. "Шандор Петьофи" № 38, ет. 2 и представляващ апартамент от три стаи, хол и кухня и др. сервизни помещения, застроен на 93,97 кв. м и таван, заедно с 15% ид. части от общите части на сградата и с отстъпено право на строеж върху парцел VIII-а, кв. 376-а, м. "Буката". Отказът е мотивиран поради изтичане на преклузивния срок по чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ, респ. погасяване правото на обезщетение по този ред. С обжалваното по касационен ред решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата, приемайки по съществото на спора, че решението на областния управител на област София-град е издадено в съответствие с приложимия материален закон - чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ. Изложени са мотиви, че възстановяването на процесния одържавен имота на наследниците на бившите собственици, по силата на успешно проведено производство по чл. 7 от ЗВСВОНИ, е извършено с влизане в сила на решение № 1709 от 19.08.2005 г. на ВКС, от който момент тече двумесечния срок по чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ за обезщетяване. Съдът е достигнал до извод за липса на нарушение от страна на административния орган, тъй като правото на обезщетение е погасено с изтичане на срока, в който правоимащото лице е бездействало. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателите по отношение началото на срока по чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ, отбелязвайки, че това е момента на влизане в сила на установителното решение по чл. 7 от ЗВСОНИ. Решението е правилно. Същото е постановено в съответствие с приложимия материален закон, обосновано е и не е налице подържаният в касационната жалба порок. Разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ регламентира правото на страните по иск с правно основание чл. 7 от ЗВСВОНИ за възстановяване на собствеността върху одържавен недвижим имот да предявят искане за обезщетение по реда на ЗОСОИ в двумесечен срок от влизане на решението в сила. Както се сочи в споделените мотиви на първоинстанционния съд, решението на ВКС по проведения срещу жалбоподателите ревандикационен иск, реституцията на процесния имот е последица, възникваща по силата на материално-правната норма на чл. 1 от ЗВСВОНИ, следваща установяване нищожността на придобивното основание за жалбоподателя по исков ред при специалните предпоставки и в сроковете по чл. 7 от същия закон. По тази причина искът по чл. 7 е установителен (т. е. констатира настъпилата по силата на закона, в резултат на нищожността на придобивното основание, реституция) и с влизане на постановеното по него съдебно решение се разрешава и спора относно действителността на разпоредителните действия от страна на държавата спрямо процесния имот. Нелогично е поддържаното от касаторите тълкуване на чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ, тъй като същото влиза в тежко смисловото противоречие със съществуваща препратката към чл. 9, ал. 3 от ЗОСОИ и чл. 7 от ЗВСОНИ. Изходът на производството по отмяна на влязло в сила решение няма пряк ефект върху предмета на спора, по повод на който е постановено атакуваното решение и формираната сила на пресъдено нещо. Безспорно е че, при възобновено съдебно производство и евентуално промяна в резултата от спора, страните ще следва да съобразят поведението си с новопостановеното решение, но до тогава те са обвързани от действието на силата на пресъдено нещо, установена чрез влязлото в сила решение. С оглед изложеното, Върховният административен съд, трето отделение, намира обжалваното решение за правилно, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, съдът