Решение № 3637 от 5.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на В. Василев от гр. Хасково срещу Решение 859/15.12.2022 г., постановено по адм. дело 818/2022 г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 1012-26-280-1 от 21.07.2022 г. на директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) - Хасково, с което е потвърдено разпореждане [номер]/9 /прот.М)1197/01.06.2022 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Хасково, с което му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ по реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО, във вр. с §22ц, ал.1 от ПЗР на КСО и във връзка с Регламент ЕО/883/2004 г. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът претендира решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, като претендира и присъждане на направените деловодни разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител, но в депозиран писмен отговор оспорва касационната жалба изцяло и претендира съдебни разноски за юрисконсултско възнагрждение за двете съдебни инстанции. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка. На 08.10.2019 г.В. Василев е подал в ТП на НОИ - Хасково заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно с документи, доказващи осигурителен стаж и доход. Като приложение към своя декларация от 21.10.2021 г., Василев представил пред ТП на НОИ - Хасково и типова длъжностна характеристика за длъжността инспектор/организация на строителството . Във връзка със заявлението и подаден по този повод сигнал, изх. 1051-26- 1669/17.11.2021 г., е изготвен Констативен протокол КП-5-26-01049126/15.12.2021 г., в който са описани установените от инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Хасково обстоятелства в хода на извършена проверка при осигурителя, а именно: ОДМВР - Хасково. Представени са разплащателни ведомости за периода от м.06.1989 г. до м.09.1993 г. и трудовото досие на лицето. В. Василев представил удостоверение, обр. УП-3 от 29.05.2019 г., издадено от ОД на МВР - Хасково за периода от 01.06.1989 г. до 01.06.1993 г. на длъжност организатор строителство. В констативния протокол е посочено, че Василев бил назначен в ОДМВР - Хасково с Трудов договор 377/25.05.1989 г., на длъжност организатор строителство, с шифър 211000, категория персонал: технически, сектор ТИЛ, на пълно работно време с трудово възнаграждение в размер на 180 лева, като постъпил на работа, считано от 01.06.1989г. Съгласно Трудов договор 492/03.06.1993 г. бил назначен на длъжност шофьор на товарен автомобил за неопределено време - 2 месеца, на пълно работно време. В трудовото досие на лицето обаче не се съхранявала длъжностна характеристика. От представените и проверени за периода от м. 06.1989 г. до м. 09.1993 г. разплащателни ведомости - строителни работници, статия 19, извънсписъчен състав, гражданска администрация, помощен персонал, волнонаемани, се установило, че Василев фигурирал в разплащателните ведомости с начислени и изплатени възнаграждения за периода от 01.06.1989 г. до 31.05.1993 г., като имал отработени дни на длъжност организатор строителство, а за периода от 01.06.1993 г. до 16.09.1993 г. на длъжност шофьор на товарен автомобил. От разплащателните ведомости - строителни работници, статия 19, извън списъчен състав, гражданска администрация помощен персонал, волнонаемани за периода от 01.06.1989 г. до 31.05.1993 г. се установило също, че всички лица били с отразени длъжности строителни работници. С разпореждане [номер]-2140-26-338/23.03.2022 г. на Василев е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ по реда на 69б, ал. 2 от КСО с аргумента, че към датата на подаване на заявлението, заявителят не е имал 15 години осигурителен стаж, положен при условията на втора категория труд и няма сбор от осигурителен стаж и възраст 100, а има 96. Заявителят Василев е обжалвал разпореждането по административен ред. След постъпване на жалбата, относно периода 01.06.1989 г. до 01.06.1993 г., директорът на ТП на НОИ- Хасково е изпратил до ОДМВР - Хасково писмо, с което помолил да бъде уведомен за това дали полагания през периода труд от В. Василев на длъжност организатор строителство, отговаря на условията на т.26 от ПКТП (отм.), респ. коя категория е трудът. В отговор били получени данни за изчисляването на трудовите възнаграждения на лицето и осигурителните вноски. Предвид установените с Констативен протокол КП-5-26-01049126/15.12.2021 г. и със съставения след това Констативен протокол K1I- 5-26-01129382/12.05.2022 г. факти и обстоятелства, както и изложената в писмо от 20.05.2022 г. на ОДМВР - Хасково информация, с Решение 1012-26-194-5 от 20.05.2022 г. директорът на ТП на НОИ - Хасково отменил разпореждане [номер]-2140-26-33 8/23.03.2022г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Хасково, с което на жалбоподателя е било отказано отпускане на ЛПОСВ и върнал преписката на пенсионния орган за ново разглеждане, съобразно мотивите на решението. С разпореждане [номер]/9/прот.ГЧ01197/01.06.2022г. , издадено от ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Хасково, на В. Василев е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено по чл.69б, ал.2 от КСО, във вр. с §22ц, ал.1 от ПЗР на КСО и във връзка с Регламент 883/2004г., по заявлението, подадено на 08.10.2019 г. и навършена възраст 60 г. и 7 м. В разпореждането е посочен осигурителен стаж от първа категория труд и по чл.104, ал.12 от КСО - 5 г., 4 м. и 15 дни; осигурителен стаж от втора категория труд - 9 г., 7 м. и 15 дни; осигурителен стаж от III категория труд - 6 г., 3 м. и 16 д. Пенсията е отпусната от дата 22.01.2022г. разпореждане [номер]/9/npOT.N01197/01.06.2022г. е било оспорено от В. Василев пред директора на ТП на НОИ - Хасково, който с Решение 1012-26-280-1 от 21.07.2022г. е отхвърлил жалбата. Приел е, че пенсионният орган правилно е зачел осигурителен стаж, положен за периода 02.10.1980 г. до 22.01.2022 г. с прекъсване, както следва: 5 г., 4 м. и 15 дни от първа категория труд, 9 г., 7 м. и 15 дни от втора категория труд, 6 г., 3 м и 16 дни от трета категория труд, осигурителен стаж за право на пенсия, положен в чужбина - 14 г., 11 м. 26 дни. За да приеме жалбата на В. Василев против решението на директора на ТП на НОИ- Хасково за неоснователна, административният съд е аргументирал теза за неговата законосъобразност като издадено от компетентен орган в изискуемата от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Решението на Административен съд Хасково е постановено в съответствие с писмените доказателства по делото и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК касационната инстанция препраща към тях. Доводите на касатора са неоснователни. Недостигът на осигурителен стаж, обусловил отпускането на пенсия по чл. 69б, ал.2 от КСО, вр. с §22ц, ал.1 от от ПЗР на КСО и във връзка с Регламент ЕО/883/2004, е предопределен от това, че пенсионният орган е категоризирал от трета категория (а не от втора) положения от заявителя труд като организатор строителство за периода 01.06.1989 г. до 01.06.1993 г. в ОДМВР- Хасково. Този извод на административния орган, обективиран и съдебния акт на административния съд почива на извършен анализ на събраните писмени и гласни доказателства по делото, както и на правилната правна трактовка на разпоредбите на т.26 и чл.67 от ПКТП (отм.). Първоинстанционният съд правилно е посочил, че по смисъла на разпоредбите на ПКТП (отм.), причисляването на даден труд към първа или втора категория за целите на пенсионното осигуряване предполага две възможности: 1/лицето да е заемало длъжност и да е било с място на работа, които са изрично нормативно установени като такива от съответната категория и самото формално наличие на които предполага тежестта и вредността на полагания труд и 2/лицето да докаже по съответния ред, че макар да не е положен на длъжност и в отрасъл от производството , посочени в правилника, трудът му за процесния период е бил със същата вредност и тежест като на работещите на тези длъжности и отрасли. Заеманата за посочения период от Василев длъжност организатор строителство в цитираното предприятие не е от изрично нормативно установените длъжности и в съответния отрасъл, определени като такива от втора категория, а полаганият от него труд на тази длъжност не може и не следва да се окачествява като втора категория. Категоризирането на обсъждания осигурителен стаж в ОДМВР- Хасково на длъжността е правилно определено като трета категория. Времето, през което той е бил на тази длъжност е било свързано с организационни функции и разпределяне задачите на строителните работници, но не е пряко и непосредствено участие, на пълно работно време, в строителната дейност. По този начин не е налице съответната вредност и тежест на положения труд, обуславящ квалифицирането му при условията на втора категория. По тези съображения и предвид липсата на касационни основания, водещи до отмяна на подложеното на касация съдебно решение, същото трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора неоснователна се явява и акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски. С оглед изхода на спора, на ответника следва да се присъдят сторените по делото разноски само за касационната инстанция/ в първата съдебна инстанция такива са вече присъдени/, които следва, на осн чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и чл. 37 от Закона за правната помощ, да са в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен, шесто отделение,