Решение № 618 от 15.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10099/2009 г.

Решение № 618 от 15.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10099/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от "Милена-97" ЕООД - гр. Бургас, чрез пълномощника - адв. Стоян Евтимов, против Решение № 646 от 5.06.2009 г., постановено по адм. дело № 842 от 2008 г. по описа на Административния съд - гр. Бургас, с която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 2000383 от 04.03.2008 г., издаден от органа по приходите в ТД на НАП - гр. Сливен, потвърден с Решение № РД-10-140 от 30.04.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас, при ЦУ на НАП, относно отказано право на данъчен кредит за данъчния период 1-30.06.2007 година. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложени в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният ревизионен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Бургас при ЦУ на НАП, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административния съд - гр. Бургас, е отхвърлена жалбата на "Милена-97" ЕООД - гр. Бургас, против ревизионен акт № 2000383 от 04.03.2008 г., издаден от органа по приходите в ТД на НАП - гр. Сливен, потвърден с Решение № РД-10-140 от 30.04.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас, при ЦУ на НАП, относно отказано право на данъчен кредит за данъчния период 1 - 30.06.2007 година. Жалбоподателят е осъден да заплати на дирекция "ОУИ" юрисконсултско възнаграждение в размер на 210 лева. За да постанови това решение, съдът е приел, че с ревизионния акт законосъобразно е отказано право на данъчен кредит за данъчния период 01 - 30.06.2007 г. в размер на 1076,50 лв. по фактура № 22 от 28.06.2007 г., издадена от ЕТ "Торнадо - Експрес - Йордан Панайотов", с предмет на доставката "трупи". Съдът е приел, че липсват доказателства за реалност на доставката - предмет на процесната фактура. До този извод е стигнал предвид непредставянето на доказателства за реалното постъпване в склада на жалбоподателя на посоченото във фактурата количество дървесина, тъй като самият доставчик ЕТ "Торнадо-Експрес-Йордан Панайотов" към момента на посоченото заскладяване на дървесината не е имал фактическата власт над тази дървесина, за да я предаде в склада на своя контрагент. Съгласно представените превозни билети тази дървесина е била извозена от сечището на дати 4 и 5 юли 2007 г., според дневника за постъпилите материали, водени от доставчика, и съответно не е могло да бъде предадена в склада на касатора на 29 и 30 юни 2007 година. С оглед на това съдът е приел, че правилно приходният орган на основание чл. 70, ал. 5 , вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е отказал на ревизирания субект правото на данъчен кредит по фактура № 22 от 28.06.2007 г., издадена от ЕТ "Торнадо-Експрес-Йордан Панайотов". Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. От съдържанието на ревизионния акт се установява, че правото на данъчен кредит по процесната фактура, издадена от ЕТ "Торнадо-Експрес-Йордан Панайотов" (която единствено е била предмет на обжалване пред директора на ДОУИ - гр. Бургас), е отказано на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС - поради това, че е направен извод за липса на реална доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и че фактурата е издадена, без да е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС има предвид начисляването на данъка по пряката доставка, т. е. по доставката, по която ревизираното лице е получател, а доставчик е лицето, посочено като такъв в издадената данъчна фактура. Разпоредбата предвижда, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Според чл. 82, ал. 1 ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал. 4 и 5 (случаите на изискуемост на данъка от получателя), а според чл. 86, ал. 1 ЗДДС регистрираното лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справката-декларация по чл. 125 за този данъчен период, и 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. В чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС е предвидено, че данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки, а според чл. 69, ал. 1 ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. От съдържанието на цитираните разпоредби се налага изводът, че изискванията за възникване на право на приспадане на данъчен кредит се отнасят до конкретната доставка, по която е претендирано това право (по която е приспаднат данъкът в подадената справка-декларация), а не по всяка друга доставка на същата стока или услуга, осъществена между други лица в процеса на реализация на тази стока или услуга и явяваща се предходна по отношение на процесната доставка. Както се посочи, разпоредбата има предвид само пряката доставка и затова правилно първоинстанционният съд е изследвал дали процесната фактура удостоверява реално осъществена доставка на посочените в нея стоки - дървесни трупи, като в тази връзка е извършил подробен анализ на доказателствата по тази пряка доставка. При този анализ е направен обоснованият извод, че фактурата не удостоверява реална доставка на описаните стоки. Предвид естеството на стоките - предмет на продажбата (дървесни трупи), като вещи, определени само по своя вид, прехвърлянето на собствеността им настъпва с отделянето на тези вещи от останалите вещи от същия род. В тази връзка по делото не са представени доказателства за предаване на стоката от доставчика на получателя, тъй като към момента на издаването на фактурата, съответно отразеното по документи складиране на стоката при получателя, доставчикът не е имал фактическата власт над тази дървесина и той не е могъл съответно да я предаде на своя съконтрагент. Възраженията в касационната жалба, свързани с доставчика ЕТ "Денис - С. Алипиев", са неоснователни, тъй като по отношение на този доставчик ревизионният акт не е обжалван пред директора на ДОУИ и правилно съдът е приел, че в тази си част той като необжалван е влязъл в сила. По изложените съображения и тъй като не се установиха твърдените касационни основания за отмяна, следва решението да бъде оставено в сила. Предвид изхода на правния спор по делото не се следват разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,