Решение № 2465 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12564/2008 г.

Решение № 2465 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12564/2008 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ПТЗК "Скът - 93", представлявано от Тодор Младенов подадена срещу решение № 90 от 21.07.2008 г., постановено по адм. д. № 215 по описа за 2007 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата подадена против ДРА № 1510 от 28.11.2005 г., издаден от ТДД - Враца в частта, потвърдена с решение № 117 от 23.2.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения за данъчни периоди на м. 10. и 11. на 2003 г. Твърди неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива съображения относно неправилната преценка на събраните при двата пъти разглеждане на делото доказателства, от съда и иска отмяна на решението със законните последици и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП я оспорва в подаден отговор от 1.10.2008 г. Счита решението за правилно и иска да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на юристконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Делото е за втори път пред настоящата инстанция. С решение № 7190 от 6.7.2007 г., постановено по адм. д. № 10542 по описа за 2006 г. ВАС, I отделение е отменил решение на Вт ос в описаната по-горе част и е върнал делото за ново разглеждане с указания. При постановяване на атакуваното съдебно решение при новото разглеждане на делото, за да отхвърли жалбата съда е възприел събраните по делото доказателства и включително изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза не може да се установи количеството предадено зърно по месеци, включително за процесните. Не се установяват налични документи, необходими за съпоставка на данните от отчетени за приходите и разходите, годишната справка-декларация по ЗДДС. Решението е правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка и адекватни на нея правни изводи. Не са допуснати съществени процесуални нарушения, в съдебният акт са обсъдени всички направени от касатора доводи и са анализирани всички необходими доказателства. Съдът се е съобразил с дадените от ВАС указания в отменителното решение и акта му е изцяло законосъобразен. Спорната част от РА касае допълнително определени данъчни задължения по ЗДДС за двете месеца - м. 10 и м. 11 на отчетната 2003 г. За м. 10.2003 г. е установено, че касатора е извършил освен облагаеми, така и освободени доставки - раздадена е рента от пшеница и ечемик, а е претендирал данъчен кредит по всички доставки. По делото е приета експертиза, която дава и списъците, по които член-кооператорите са получавали това зърно. Констатирано и възприето е от вещото лице, че за м. 10. е налице несъответствие между осчетоводения приходи и декларираната данъчна основа, т. е. той е по-голям от декларираното в СД. В случая раздадената рента представлява освободена доставка по смисъла на чл. 51, т. 1 от ЗДДС - Доставката на селскостопански стоки или услуги (като раздела е включен в глава 8 - Освободени доставки) по смисъла на този закон е: т. 1 - прехвърлянето на собственост върху хлебно или фуражно зърно, предоставено като заплащане в натура на рента или част от нея. Поради което следва да намери отражение в СД по ЗДДС като такава, но това не е направено от касатора. Правилно е възприетото от съда, че органите по приходите правилно са приложили специалния ред за преизчисляване на данъчния кредит, признат за м. 10.2003 г. В частта за м. 11.2003 г. има две допълнителни начисления на ДДС - 1. С мемориален ордер № 4/1 е отчетена продажба на слънчоглед, за която не е издадена фактура и съответно не е начислен данък по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС, поради което е направено такова до начисляване и 2. с МО № 4/1 е отчетена раздадена рента - олио на определена стойност, което представлява рента в натура и се дължи ДДС, тъй като това е доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и не попада под разпоредбата на чл. 51, т. 1 от с. з. Други данни, достатъчни да оборят посочените не са представени. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение