Решение № 5194 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3354/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда 2014 - 2020" (ОПОС), чрез пълномощник, против решение № 449 от 16.02.2026 г. по адм. д. № 713/ 2025 г. на Административен съд - Русе, с което съдът е отменил решение № 220 от 27.10.2025 г. на ръководителя на Управляващия орган за определяне на финансова корекция на "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Русе (ВИК - Русе). Според касатора решението е неправилно на основанията, посочени в чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че критериите за подбор към екипа на участниците в обществена поръчка следва да бъде обективно необходим и пропорционален на предмета на поръчката. Сочи, че в изводите си съдът е подменил законовия критерий за необходимост от въведеното изискване за опит с критерий за относимост към предмета на поръчката. Поддържа становище, че задължението на възложителя да прилага стандартизирани документи с въведени изисквания не може да изведе задължение за същия да изисква въз основа на тях специфичен предходен договорен опит. Според касатора съдът е обосновал извода си за необходимостта от въведеното от възложителя изискване за опит към ръководителя на екипа въз основа на предположение, а не на категорично установени доказателства. Посочил е, че изводът за необходимост съдът е обосновал с презумпцията, че сложността на ФИДИК автоматично изисква предходен такъв опит, а тази презумпция не произтича от закона. По подробно изложени съображения иска отмяна на решението като неправилно и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на подадената от дружеството жалба като неоснователна. Иска присъждане на разноски за защита от юрисконсулт. Ответникът "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Русе, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноските по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят за факти. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил, че във връзка с регистриран сигнал за нередност УО е извършил проверка на проведената от бенефициера ВИК - Русе по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПОС открита процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет "Инженеринг на обект: Реконструкция на ВиК мрежи в гр. Русе" с две обособени позиции, в частта за обособена позиция 2 "Етап II - Реконструкция на главни и второстепенни водопроводни клонове". В хода на проверката органът е констатирал, че с раздел III.1.3 от обявлението и част III, раздел II.Б, т. 3.3. от документацията възложителят е въвел изискване към участниците да разполагат с лица - ръководен състав, които ще отговарят за изпълнението на поръчката, с определена професионална компетентност, включително: ръководител на екипа, който да е участвал при изпълнение на един договор/дейност/услуга/проект за инфраструктурен обект/строеж, изпълняван чрез прилагане на договорните условия на ФИДИК. С оспореното пред първоинстанционния съд решение № 220 от 27.10.2025 г. ръководителят на Управляващия орган е приел, че така въведеното условие към участниците е ограничително, квалифицирал го е като нарушение на чл. 59, ал. 2 ЗОП, представляващо нередност по т. 11, б"б" от Приложение № 1 към Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата), за която е определил финансова корекция от 5% върху стойността на допустимите разходи по сключения договор с изпълнителя ДЗЗД "ВиК Средна кула - 2019" по обособена позиция 2. Според издателя на акта с поставеното условие опитът на експерта да е придобит единствено съгласно изискванията на ФИДИК е ограничено участието на лица с опит при изпълнение на сходни дейности, реализирането на които е регламентирано в други актове и/или условия за изпълнение. Това е така, тъй като ФИДИК са препоръчителни типови договорни условия, издадени от Международната федерация на инженерите консултанти, чиято цел е да стандартизират взаимоотношенията на участниците в строителния процес и за прилагането им не е необходима специална квалификация или опит. Според органа условието не е необходимо за установяване възможността на участниците да изпълнят поръчката, тъй като и участник, който разполага в екипа си с ръководител с опит в изпълнението на инфраструктурни обекти по ЗУТ или друг еквивалентен ред, би могъл да изпълни поръчката с необходимите експертни знания и качество в съответствие с нормативните изисквания. Първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ форма, при спазване изискването на чл. 73, ал. 2 от същия закон, но в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което го е отменил. Съдът е подложил на анализ предмета на обществената поръчка и съответствията на спорното изискване с този предмет. Посочил е, че предвид чл. 59, ал. 2 ЗОП границите на оперативната самостоятелност на възложителя при определяне на критериите за подбор са определени като съдържание с оглед на изискването да бъдат ограничени до тези, които са необходими за установяване на възможността за изпълнение на поръчката при съобразяване с нейния предмет, стойност, обем и сложност, и от друга - като спазване на принципа на свободната конкуренция, с оглед на изискванията на чл. 2, ал. 2 ЗОП. Съобразил е в изводите си приетото с решение от 31.03.2022 г. по дело C -195/21 и член 58 от Директива ЕС 2014/24. Изложил е подробни мотиви относно условията на ФИДИК и възможността да се използват в проектите, финансирани от Европейския съюз съгласно § 24, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Позовал се е и на заповед № ЗМФ-1360/31.12.2018 г. на министъра на финансите, с която е разпоредено стандартизираните документи и изисквания съгласно негова заповед № ЗМФ-827/04.09.2018 г., между които е и договорът за инженеринг, да се прилагат и за процедури по възлагане на обществени поръчки за инфраструктурни проекти, финансирани по ОПОС 2014-2020 г., ос 1 "Води". Заповедта е издадена на основание чл. 231 ЗОП, с която изрично е предвидено, че възложителите са длъжни да прилагат стандартизираните изисквания и документи. Съдът е обосновал, че възложителят е бил длъжен да приложи стандартния договор за инженеринг, сключен при спазване на тези общи договорни условия, издадени от Международната федерация на инженерите - консултанти ФИДИК (FIDIC). Съдът е приел за неправилен извода на издателя на акта, че с поставеното условие опитът на експерта да е придобит единствено съгласно изискванията на ФИДИК се ограничава участието на лица с опит при изпълнение на сходни дейности, реализирането на които е регламентирано с други актове и/или условия за изпълнение. Обосновал е извод, че въведеното от възложителя изискване е пряко свързано с предмета на поръчката и необходимо за нейното изпълнение, то е и пропорционално, доколкото то е свързано с участието на ръководителя на проекта при изпълнението на един договор/дейност/услуга/проект при прилагане на договорните условия на ФИДИК, т.е. изисква се минимален опит, но конкретно при прилагане на специфичните договорни условия, което би гарантирало в достатъчна степен необходимия опит на експерта за качествено изпълнение на поръчката. Освен това, минималният брой (един) на договори/дейности/услуги/проекти, извършени при тяхното прилагане, позволява на максимално широк кръг потенциални участници, които разполагат в екипа си съответния ръководител екип, да участват в процедурата. Съдът от правна страна е обосновал извод за отсъствие на посоченото в акта нарушение на ЗОП, поради което липсва допусната нередност, за която е определена финансовата корекция. Така мотивиран е отменил отменил оспореното решение като незаконосъобразно. Решението е правилно. Правилен е изводът на съда относно компетентността на органа, валидната форма на акта и спазените административнопроизводствени правила при издаването му. Касационният съд приема за правилен и изводът за съответствие на издаденото решение с материалноправните разпоредби и целта на закона. Страните не спорят, че в обявлението за обществената поръчка възложителят е поставил към ръководния състав, конкретно към ръководителя на екип, изискване "да е участвал при изпълнение на един договор/дейност/услуга/проект за инфраструктурен обект/строеж, изпълняван чрез прилагане на договорните условия на ФИДИК. Спорът по делото е дали въведеното изискване е необосновано ограничително в нарушение на чл. 59, ал. 2 във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП. Касаторът повторно излага възраженията си, поддържани пред Административен съд - Русе. Съдът в решението си е разгледал всяко едно от тях и се е обосновал защо ги приема за неоснователни. Мотивите на съда са пълни и съответни на доказателствата и приложимото право, поради което касационната инстанция препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ АПК. Специфичният опит, придобит въз основа на изпълнени проекти в съответствие с ФИДИК, съответства на предмета на поръчката. Действително, възложителят има оперативна самостоятелност при определяне на критериите за подбор, но съгласно чл. 59, ал. 2 ЗОП те следва да бъдат ограничени до тези, които са необходими за установяване на възможността за изпълнение на поръчката при съобразяване с нейния предмет, стойност, обем и сложност, при спазване на принципа на свободната конкуренция в съответствие с чл. 2, ал. 2 ЗОП. Ръководителят на УО твърди, че с въведеното изискване за наличие на ръководител на екипа със съответен опит необосновано е дадено предимство или е ограничено участието на стопански субекти, защото условието не е необходимо за установяване възможността на участниците да изпълнят поръчката. Правилно първоинстанционният съд е съобразил решението от 31.03.2022 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-195/21, с което се допуска възможността в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка възлагащият орган да наложи като критерии за подбор, свързани с техническите и професионалните способности на икономическите оператори, изисквания, които са по-стриктни от минималните изисквания, поставени от националната правна уредба, стига такива изисквания да са необходими, за да се гарантира, че кандидатът или оферентът има техническите и професионалните способности да изпълни възлаганата поръчка, да са свързани с предмета на поръчката и да са пропорционални на този предмет. Правилно съдът е приел, че спорното изискване за специфичен опит на ръководителя на екипа е пряко свързано с предмета на обществената поръчка и се явява необходимо за установяване възможността на участниците да изпълнят поръчката. Обосновал е този извод със спецификата на дейностите по поръчката и нормативно предвидените възможности. Договорните условия на Международната федерация на инженерите консултанти (ФИДИК) се използват в проектите, финансирани от Европейския съюз, и тази възможност е изрично регламентирана в § 24, ал. 1 ПЗР на ЗУТ. Въведеният от възложителя критерий за подбор за професионална компетентност на ръководителя на екипа е необходим за установяване на възможността на участниците да изпълнят поръчката предвид обхвата и съдържанието на Общите договорни условия, които според заповед № ЗМФ-1360 от 31.12.2018 г., съобразена от съда, задължително се прилагат при откриване на процедури по възлагане на обществени поръчки за инфраструктурни проекти, финансирани по ОПОС, ос 1 "Води". В тази връзка неоснователно е касационното възражение за неприложимост на заповедта, тъй като тя касае единствено одобрение на стандартизирани документи, но не въвежда изисквания. При направения от възложителя избор да приложи условията по ФИДИК в процедура по изпълнение на проект по ОПОС, Приоритетна ос "Води", тези изисквания са задължителни. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че освен свързано с предмета на обществената поръчка, това изискване се явява и необходимо с оглед комплексния характер и сложност на договорните условия и спецификата на функциите на ръководителя на екипа. Функциите на ръководителя на екипа са уредени в Общите договорни условия на ФИДИК - ръководителят на екипа действа от името на изпълнителя с всички необходими правомощия, тъй като той е неговият представител при изпълнение на договора за обществената поръчка с предмет, съответстващ на предмета на проведената открита процедура по възлагане. Затова са неоснователни и доводите на касатора, че участник, който разполага в екипа си с ръководител с опит в изпълнението на инфраструктурни обекти по ЗУТ или друг еквивалентен ред би могъл да изпълни поръчката с необходимата експертна компетентност и качество в съответствие с нормативните изисквания. Такъв опит безспорно е необходим, но е недостатъчен, тъй като изпълнението на процесната поръчката е подчинено както на общите правила, така и на специфични такива, произтичащи именно от условията на ФИДИК. Поставеното от възложителя изискване е и пропорционално, както правилно се е обосновал първоинстанционинят съд. Поради това настоящата инстанция приема за правилни изводите на Административен съд - Русе, че така поставеното изискване за опит е съответно на предмета на поръчката, необходимо за изпълнението й и пропорционално на този предмет. В отсъствие на доказано нарушение по чл. 59, ал. 2, вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП проверката за правната квалификация на нередността и определената за нея финансова корекция е безпредметна. Настоящата инстанция следва да допълни, че в мотивите на акта си ръководителят на УО е разглеждал нарушение на чл. 59, ал. 2 ЗОП, но в диспозитива, при определяне на финансовата корекция, е посочил за нарушени разпоредбите на чл. 70, ал. 5 и ал. 7, т. 1 и 2 ЗОП, които не кореспондират с изложеното в обстоятелствената част на акта. Като е приел извод за незаконосъобразност на административния акт поради постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона и го е отменил, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба пороци. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не установи други основания, водещи до неговата отмяна. С оглед изхода на настоящия спор своевременно направеното от касационния ответник искане за разноски е основателно. Същото е и доказано по размер, предвид представените от ответника писмени доказателства - договор за правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане (л. 39-43 от делото). В полза на "Водоснабдяване и канализация" ООД - Русе следва да се присъдят съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на 22 200 евро. Направеното от насрещната страна възражение за прекомерност на претендираните съдебни разноски е неоснователно. Този извод е мотивиран от големия материален интерес по делото, фактическата и правна сложност на спора и преценка на съдебната практика, както и проявената процесуална активност на пълномощника на страната в съдебното производство. Съдът съобрази и тълкуването, дадено в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Воден от горното, Върховният административен съд