Решение № 7121 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 279/2018 г.

Решение № 7121 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 279/2018 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Лозев" ЕООД, със седалище гр. Свиленград, представлявано от управителя Г. Лозев, подадена чрез адв. М. Беличенова, против решение № 454 от 11.08.2017 г., постановено по адм. д. № 651/2016 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена неговата жалба против Уведомително писмо изх. № 01-2600/4872#6 от 23.08.2016 г. на заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" /АЕП/ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 - 2013 г. за кампания 2012 г. В касационната жалба са развити оплаквания за недопустимост, алт. за неправилност на решението, като постановено в противоречие с приложимия материален закон - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК, с основни доводи, че съдът не е съобразил отменителното решение на АССГ при първоначалното разглеждане на делото, нарушението на административния орган на чл. 24, ал. 4 от Наредба № 11/6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., а и се предоверил на "неправилните" изчисления на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, и погрешно приел, че в случая не е спазено изискването по чл. 24, ал. 2 от тази наредба -че географското припокриване на заявените през 2012 г. площи спрямо одобрените такива, за които е поет агроекологичен ангажимент, е 88, 34 %. Касационният жалбоподател моли решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което съдът да отмени оспорения административен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В открито съдебно заседание пред ВАС, чрез процесуалния си представител адв. Апостолова, поддържа жалбата. Ответната страна по касационната жалба - заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" в писмено становище, чрез юрк. Д. Попов оспорва жалбата като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е установил изцяло релевантната фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата и е извел законосъобразни правни изводи за неоснователност на оспорването. Счита, че правилно съдът е приел, с оглед доказателствата по делото, включително заключението на съдебно-техническата експертиза, че в конкретния случай не е спазено изискването по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/6.04.2016/явно е имал предвид от 2009 г. /, тъй като географското припокриване на заявените през 2012 г. площи спрямо одобрените такива, за които е поет агроекологичен ангажимент, е 88, 34%. Посочва, че при тези обстоятелства правилно административният орган е прекратил агроекологичния ангажимент, съобразно чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредбата. Счита мотивите на съда в тази насока за правилни и обосновани и предлага да бъдат възприети от касационната инстанция. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е повторно и е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор, против Уведомително писмо изх. № 01-2600/4872#6 от 23.08.2016 г. на заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" /АЕП/ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 - 2013 г. за кампания 2012 г. При първоначалното разглеждане на делото, с решение № 4519 от 29.06.2015 година по адм. д. № 7518/2013 г. Административен съд София – град отменил предходното Уведомително писмо изх. № 01-2600/4872 от 11.06.2013 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" по същото заявление на земеделския стопанин и върнал преписката за събиране на доказателства и ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. С Определение № 5526 от 10.05.2016 г. по адм. дело № 9804/2015 г. ВАС оставил без разглеждане –като просрочена, касационната жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София против това решение на Административен съд София – град и прекратил производството по нея. Административен съд – Хасково приел, че повторно издаденото уведомително писмо –предмет на спора, е съобразено с указанията в отменителното решение по първоначално издадения по заявлението акт - влязлото в сила решение № 4519 от 29.06.2015 г. на Административен съд София – град. За пълнота на изложението следва да се посочи, че предходното Уведомително писмо от 11.06.2013 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие не е прогласено за нищожно, както е посочено в настоящото УП, а е отменено като незаконосъобразно. От приложените към административната преписка писмени доказателства съдът е установил, че при направените повторни административни проверки по заявлението на "Лозев" ЕООД, които включват автоматично географско сравнение на одобрените (референтни) парцели по мярката с тези, заявени през текущата кампания в ИСАК е изведен процент на припокриване 88, 34 %, т. е. по-малко от изискването на чл. 24, ал. 2 от Наредбата, според който одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. Посочил, че съгласно чл. 7 от приложимата Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013, агроекологичните дейности или направления се изпълняват за период от пет последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината, в която е подадено заявлението за подпомагане, което през първата година е и заявление за плащане, а през всяка следваща година до изтичане на петгодишния ангажимент кандидатите за подпомагане подават само заявление за плащане. Взел предвид посочените в обжалвания акт административни проверки, извършени по заявлението, включващи автоматично географско сравнение на одобрените /референтни/ парцели по мярка 214 и тези, които са заявени по мярката през текущата кампания в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ и установения факт /видно от Приложение № 1 с подробно описание на заявените в текущата кампания площи и географското им припокриване с одобрените (референтните) парцели/, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от дружеството през текущата кампания парцели- спрямо одобрените (референтните) парцели за участие в мярката е 88. 34 %. Съобразил член 10, параграф 4, във връзка с чл. 21 от Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1698/2005 и т. 5, наименована "Отказване на финансова помощ и/или прекратяване на агроекологичен ангажимент" от Методика за намаляване и отказване на агроекологичните плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., изготвена на основание чл. 16 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. и утвърдена със заповед на Министъра на земеделието и храните № РД 09-508 от 24.07.2014 г. Установил, че по заявлението е постановено прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" /АЕП/ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 - 2013 г. за кампания 2014 г., направление" "Биологично растениевъдство по съображения за неспазени изисквания по чл. 24, ал. 2, и на основанието на чл. 18, ал. 3, т. 3 от тази наредба, обективиран в процесното писмо. От правна страна съдът приел, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган и в изискуемата форма, с посочени фактически и правни основания за издаването му. Приел, че ответникът не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да опорочат оспореното писмо, в която връзка посочил извършените на основание чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. административни проверки. Счел за правилно приложена нормата на чл. 24, ал. 2 на Наредба № 11 от 6.04.2009 г., в която връзка съдът съобразил изцяло заключението на изслушана и неоспорена по делото съдебно-техническа експертиза, като компетентна и добросъвестно изготвена. Въз основа на заключението на вещото лице съдът обосновал решаващ извод, че по заявлението на жалбоподателя за кампания 2012 по мярка АЕП 214 е установено намаление на заявените за подпомагане през текущата кампания площи по направление "Биологично растениевъдство" с повече от 10%, тъй като географското припокриване на заявените през 2011 г. площи спрямо одобрените такива, за които е поет агроекологичен ангажимент, е 88. 34 %. Съобразил, че този установен процент на припокриване е в резултат на обстоятелството, че през 2012 г. жалбоподателят е заявил по-малка площ за подпомагане по горепосоченото направление от мярка 214 "АЕП", а именно 18. 7 ха, спрямо одобрената такава за участие по направлението – 20. 5 ха. Съдът приел, че този извод се налага и от подадените: Заявление за подпомагане 2010 г. с УИН 26.09.0610/55734, ведно с приложение за кандидатстване за АЕП 2007-2013 по мярка 214 "АЕП"; Заявление за подпомагане 2011 г. с УИН 26.21.0611/88140 и Заявление за подпомагане 2012 г. с УИН 26.17.0512/99528. Извел решаващ извод, че при установеното над 10 % намаление на одобрената площ за изпълнение на агроекологични дейности или направления, е правилно приложен материалният закон, тъй като съгласно чл. 24, ал. 2 на Наредба № 11 от 6.04.2009 г., одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент, при положение, че в настоящия случай е безспорно установено, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от дружеството през текущата кампания парцели, спрямо одобрените (референтните) парцели за участие в мярката е 88, 34 %. Постановеното решение е валидно-като постановено по допустима жалба, и правилно. Не са допуснати релевираните с касационната жалба нарушения. Твърдението на касационния жалбоподател, че съдът не е съобразил "задължителното прилагане от страна на административния орган на чл. 24, ал. 4 от Наредба № 11/6.04.2009 г., е неоснователно. В процесния случай при извършената административна проверка е установено неизпълнение на изискването по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /в приложимата редакция - ДВ. бр. 23 от 20 март 2012 г. / -че агроекологичните дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичното задължение и одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент, т. е. чл. 24, ал. 2 от същата редакция предвижда само възможност за намаляването на одобрените площи с до -10%, като поне 90 % от площта се припокрива с одобрената със "заявлението за подпомагане". Ал. 4 от посочената норма, определяща, че при увеличаване на общата одобрена площ по съответното направление по ал. 1 за дейности и направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2 и 3 с до 20 на сто от първоначалния размер, но с не повече от 10 хектара подпомаганите лица не поемат ново агроекологично задължение, а разширяват ангажиментите си с новите площи за оставащия период, при условие че новите площи отговарят на изискванията на тази наредба, е неотносима към спора. Видно от данните по преписката, географското припокриване на заявените през 2012 г. площи спрямо одобрените такива, за които е поет агроекологичен ангажимент, е 88. 34 %. С оглед на това съдът правилно е издирил и приложил относимата норма и правилно приел, че това е нарушение на изискването земеделските стопани да обработват едни и същи площи в продължение на 5 години, като условие за получаване на помощ по мярка 214, при положение, че процентът на пресичане или съвпадение с одобрената площ, за която е поет 5-годишния ангажимент, в случая е по-малко от 90%. Кредитираното от съда заключение на вещото лице/л. 248 от делото/, установява идентичен процент на припокриване спрямо одобрената площ. Доводът на настоящия касатор, че съдът неправилно кредитирал заключението на вещото лице, чиито изводи според касатора били неверни и не е следвало да бъдат възприети, е неоснователно. Допуснатата и изслушана в първоинстанционното съдебно производство експертиза, правилно е кредитирана, а и не е оспорена в откритото съдебно заседание / видно от протокол на л. 252/, в което е изслушана, и в което процесуалният представител на оспорващия не се е явил, не води до извод, противоположен на изведения. Правилни са развитите в тази връзка изводи на съда и относно приложимата система на измерване на земеделските площи. Затова е правилен изводът на АС-Хасково, че е нарушена разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/09 г., поради което действително е налице материалноправната предпоставка по чл. 18, ал. 3, т. 3 от нея - за прекратяване на агроекологичния ангажимент за финансово подпомагане. Противно на твърдяното в настоящата жалба, първоинстанционният съд, след като задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства, правилно е приел, че по отношение на касационния жалбоподател не са били изпълнени материалноправните предпоставки за финансовото му подпомагане на заявените от него основания. В този смисъл са и решения № 2986 от 16.03.2016 г. по адм. д. № 8316/2015 г., № 7063 от 15.06.2015 г. по адм. д. № 4310/2015 г. и № 5079 от 27.04.2016 г. по адм. д. № 11067/2015 г. и № 7063 от 15.06.2015 г. по адм. д. № 4310/2015 г. -трите на ІV отд. на ВАС. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АССГ е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. То не е недопустимо по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК, а служебно не се констатира и да е нищожно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. С оглед чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно, освен че е направено своевременно. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Държавен вестник бр. 8/2017 г. и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер на 100 лв. Поради горното съдът намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на тази страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение