Решение № 195 от 23.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4951/2007 г.

Решение № 195 от 23.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4951/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Ж. Т. Б. срещу решение № II-25 от 18.04.2007 г. на Бургаския окръжен съд, гражданска колегия, втори въззивен състав, постановено по гр.д. № 1* от 2006 г., с което е оставено в сила решение № 1* от 21.07.2006 г. на Бургаския районен съд по гр.д. № 777 от 2006 г. за отхвърляне на предявения от Ж. Т. Б. срещу В. Т. Г. иск за делба на едноетажна жилищна сграда с площ от 30 кв. м, находяща се в гр. Б., ул."А" № 13, състояща се от две самостоятелни стаи с два отделни входа, построена върху общинско място, представляващо УПИ V-1062 от кв.5 по плана на гр. Б., кв. Акациите. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение насъдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационна обжалване по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Твърди се, че неправилно съдът е приел, че ищцата е твърдяла, че нейният наследодател е придобил имота по давност. Твърдението й е било, че сградата е построена в общинско място, като за построяването нямало надлежно учредено право на строеж. Наследодателят на страните Т бил вписан в разписния лист към кадастралния план като собственик на тази сграда. Сградата имала статут на "търпима" и съществувала на място, като не била предприета каквато и да било процедура по премахването й. При действието както на ЗПИНМ, така и на ЗТСУ и ЗУТ, нямало пречка да се допусне делба на незаконна постройка. Като процесуално нарушение се сочи и обстоятелството, че съдът не бил обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка относно това, че сградата е построена от наследодателя през 1950 г., а приел в решението си, че нямало доказателства кога е била построена тази сграда. В срока по чл. 218г от ГПК (отм.) с писмен отговор ответницата В. Т. Г. оспорва жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо отделение на гражданска колегия, след като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди наведените от касаторката основания да обжалване на решението, счита следното: Касационната жалба е допустима- подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и срещу решение на въззивен съд, което съгласно на чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови решението си за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск за делба на жилищната сграда, съдът е приел, че нито ищцата, нито ответницата, нито общият им наследодател Т са собственици на процесната сграда. Това решение е валидно, допустимо и правилно. Не се спори между страните и от представените по делото доказателства безспорно е установено, че процесната сграда е била изградена от наследодателя на ищцата и на ответницата Т още през 1950 г. върху общинско място. За изграждането на тази сграда, на Т. С. не е било учредено право на строеж, поради което тази сграда е станала собственост на общината по приращение - чл. 92 от ЗС. Макар да е ползвал тази сграда необезпокоявано в продължение на повече от 10 години, Т. С., респективно неговите наследници не са можели да я придобият по давност поради следното: Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗС, действаща от приемането на ЗС до изменението на този закон, публ. в ДВ бр. 31 от 1990 г., до 1990 г. не може да се придобиват по давност имоти- социалистическа собственост, каквито са били всички държавни и общински имоти, а до 1996 г., според редакцията на чл. 86 от ЗС (изм. ДВ, бр. 31 от 1990 г., преди изменението с ДВ, бр.33 от 1996 г.) не могат да се придобиват по давност имоти - държавна или общинска собственост. Действително, след изменението на ЗС с ДВ, бр. 33 от 19.04.1996 г., в сила от 01.06.1996 г., забраната за придобиване на имоти-частна общинска собственост отпадна, но с оглед разпоредбата на § 1 от Закона за допълнение на ЗС, публ. в ДВ, бр. 46 от 2006 г., изм., ДВ, бр. 105 от2006 г., бр. 113 от 2007 г. и бр.109 от 2008 г., с която е спряна придобивната давност за държавни и общински имоти, считано от 31.05.2006 г. до 31.12.2011 г., към настоящия момент не е изтекъл необходимия съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС 10-годишен срок за придобиване на имоти-частна общинска или частна държавна собственост по давност. Неоснователен е доводът на касаторката, че наследодателят й е бил собственик на сградата, тъй като е бил вписан като такъв в кадастралния план на населеното място. Вписванията в разписните листове към кадастрални или регулационни планове не са доказателство за собственост, а само индикация, че дадено лице е ползвало съответния имот към датата на изготвяне на съответния кадастрален план. В случая, тъй като няма никакви доказателства за придобиването на сградата от наследодателя на страните по някой от посочените в чл. 77 от ЗС, в чл. 55 от ЗС и в други закони придобивни способи, правилно съдът е приел, че процесният имот не е съсобствен между страните и делба на същия не следва да се допуска. Обстоятелството, че сградата е "търпима" по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, е без значение за основателността на иска за делба. Търпимостта на един незаконен строеж е относима към въпроса подлежи ли на събаряне този строеж, но не и към правото на собственост на незаконната сграда. Въпросът чия собственост са търпимите строежи се решава според доказателствата за придобиване на тези строежи по някои от предвидените в закона придобивни способи- със сделка, по давност, по приращение или др. Неоснователен е и касационният довод за допуснато от съда процесуално нарушение, изразяващо се в произнасяне по твърдение, каквото ищцата не била излагала - за придобиване на имота по давност. Ж. Б. е предявила иск за делба на сградата, като в исковата молба е твърдяла, че тази сграда е била собственост на наследодателя Т. П., с оглед задължението си с решението по чл. 282, ал. 1 от ГПК (отм.) да се произнесе относно това кои лица са собственици на делбения имот и при какви квоти, съдът е изследвал и се е произнесъл по въпроса дали процесната сграда е станала собственост на наследодателя на ищцата по някои от предвидените в закона придобивни способи- сделка, давност, приращение и др. и като е констатирал, че сградата не е собственост на Т. С., нито на неговите наследници, е отхвърлил иска за делба. Не е допуснато и твърдяното в касационната жалба нарушение на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.). Въззивния съд е обсъдил задълбочено и в тяхната съвкупност всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е достигнал до законосъобразен извод за неоснователност на предявения иск за делба. Гореизложеното налага извод за правилност на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 от ГПК (отм.) това решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия