Решение № 1395 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7295/2020 г.
ВАСVI отделение03.02.2021 г.докладчик Нели Дончева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 413 от 9.03.2020 г., постановено по адм. д. № 2650/2019 г. по описа на Административен съд – Варна. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1395 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7295/2020 г., VI о., докладчик съдията Нели Дончева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на С. Киров от [населено място] срещу решение № 413 от 9.03.2020 г., постановено по адм. д. № 2650/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на Киров против решение № 2153-03-51 от 29.08.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Варна. В касационната жалба се излагат съображения, че първоинстанционният съд не е съобразил, че не е обжалван обявения размер на пенсията за ОСВ в издаваните разпореждания, нито обявения размер на изплащаната по-малка сума в тях, а неправомерното прилагане на чл. 47в от ЗП ; и § 6, ал. 1 от ПЗР на КСО. Посочва се, че изплащаната му лична пенсия за ОСВ се канселира чрез неправомерното прилагане на посочените по-горе разпоредби, които противоречат на Конституцията на РБ /КРБ/ и общо на 41 клаузи в 31 разпоредби, което обстоятелство се неглижира, както от административния орган, така и от съда и води до лишаване на касатора от придобитото му право на лична пенсия за ОСВ, секвестиране на части от законовоопределената му и обявена пенсия и противоречи на КРБ. Излагат се съждения за несъгласия с решение № 21/15.07.1998 г. по к. д. № 18/1997 г. на Конституционния съд, което противоречи на чл. 7q
от Конвенция № 35 на МОТ, в сила от 1950 г., както и несъгласие с решение от 25.10.2011 г. на ЕСПЧ по жалби на адв. Екимджиев и Бончева. Подробно се акцентира върху "таванът" на пенсиите, който от една страна противоречи на КРБ и КСО, а от друга е дискриминационен, предвид неправомерното и неравноправно лимитиране на пенсиите. Релевираните оплаквания обосновават касационни основания за нарушение на материалния закон. Иска се от съда да отмени атакуваното решение на Административен съд-Варна, да се преразгледа делото и се задължи директорът на ТП на НОИ – Варна да спре антиконституционното прилагане на § 6, ал. 1 от ПЗР на КСО, като изплати на касатора законноопределената и обявена пенсия за ОСВ и възстанови антиконституционно иззетите части от пенсиите му за ОСВ, ведно със законната лихва за периода от 19.09.1997 г. до края на месеца преди месеца на започване изплащане на законноопределената пенсия за ОСВ, както и да се отмени решението в частта за разноските. Ответникът – Директорът на Териториално поделение на НОИ - Варна, редовно призован, представител не се е явил и не е взето становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 2153-03-51 от 29.08.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата на Киров против разпореждане № [ЕГН]/1.07.2017 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Варна, като просрочена и е прекратено производството в тази част, и е отхвърлена жалба вх. № 1012-03-224/29.07.2019 г. в останалата част, срещу описаните в решението 22 броя разпореждания на ръководител "ПО" при ТП на НОИ – Варна, с които му е отпусната лична пенсия за ОСВ, считано от 19.09.1997 г., а в последствие осъвременявана, като размера е ограничаван първоначално съгласно чл. 47в от ЗП ; , а в последствие съгласно § 6, ал. 1 от ПЗР на КСО.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че считано от 19.09.1997 г. на касатора е отпусната лична пенсия за изслужено време и старост /след 1.01.2000 г. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/, чийто размер с оспорените пред директора на ТП на НОИ - Варна разпореждания е ограничаван съответно до 1.01.2000 г. съгласно чл. 47в от ЗП ; , а след тази дата на основание § 6, ал. 1 от ПЗР на КСО /КЗОО до 29.07.2003 г. /, тъй като изчисленият размер на пенсията е надвишавал определения в тези норми максимален месечен размер.
При безспорно установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд отхвърлил жалбата на Киров срещу оспореното решение по съображенията, че през целия период в българското законодателство е съществувало нормативно ограничаване на размера на получаваните пенсии чрез въвеждане на максимален размер на същите. Съдът е счел че оспорените разпореждания не са нищожни, а са издадени в съответствие с приложимия материален закон, като е направен анализ и на съответствието на същия с КРБ и ратифицираните и влезли в сила международни договори.
Върховният административен съд – шесто отделение намира първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно по следните съображения:
Първоистанционният съд правилно е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, съгласно чл. 117, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО, в обема на предоставените му правомощията и притежава законово изискуемото съдържание, в което са изложени фактическите и правни основания за издаването му. Решението е издадено и в съответствие с приложимия материален закон.
Правилно първоинстанционният съд е изложил мотиви по приложението на действащата нормативна уредба при определяне на пенсията за осигурителен стаж и възраст на Киров, включително и относно ограничаването й, на основание чл. 47в от ЗП ; и § 6, ал. 1 от ПЗР на КСО.
Неоснователни се явяват изложените в касационната жалба твърдения, че "таванът" на пенсиите, противоречи на КРБ, ратифицирани международни договори, КСО и е дискриминационен.
Разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от Конституцията регламентира правото на гражданите на обществено осигуряване, а КСО е този нормативен акт, който урежда условията за реализиране на цитираното социално право. Следователно основният закон не съдържа конкретни норми по социалното осигуряване, а само прогласява правото на гражданите на обществено осигуряване.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията единствено в прерогативите на Конституционния съд е да се произнася по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание. В тази връзка съображенията на Киров за противоконституционност на нормите на чл. 47в от ЗП ; и § 6, ал. 1 ПЗР на КСО, правилно са разгледани от съда при съобразяване на решение № 21 от 1998 г. по конст. д. № 18/1997 г. по описа на Конституционния съд и определение № 1/2011 г. по конст. д. № 18/2010 г. по описа на Конституционния съд, като в тази насока първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които напълно се споделят от настоящия състав.
Конституционният съд изрично е подчертал, че установяването на максимални и минимални пенсионни граници, както и тяхната взаимна обусловеност, са продиктувани от действащата у нас система на пенсионното осигуряване, която система се квалифицира във финансово отношение като "разходно-покривна". При тази система пенсионен таван е необходим - той служи да гарантира минималните пенсии и да спомага за растежа им. Тези функции показват, че оспорените разпоредби удовлетворяват изискванията и на социалната справедливост, изразена в Преамбюла на Конституцията на Република България и не са противоконституционни.
Изводът, че текстът на § 6 от ПЗР на КСО не противоречи и на разпоредбите на Европейската конвенция за защита правата на човека, и че няма дискриминационен характер, следва и от Решение от 25 октомври 2011 г. по делото "Вълков и други срещу България", което е постановено по съединени жалби на граждани срещу Република България, с което решение на ЕСПЧ касаторът не е съгласен. В жалбите до Съда по правата на човека същите са твърдели, че законовият максимален размер на пенсиите е в нарушение на правата им по чл. 1 от Протокол № 1 и че те, в нарушение на чл. 14 от Конвенцията във връзка с чл. 1 от Протокол № 1, са жертви на дискриминация в две отношения: първо, спрямо тези пенсионери, чиито пенсии са под максималния размер, и второ, спрямо някои високопоставени служители, чиито пенсии са освободени от максимален размер. С цитираното решение Европейският съд по правата на човека е приел, че максималният размер на пенсиите е мярка, която е предвидена от закона и преследва законна цел, поради това текстът на параграф 6 от ПЗР на КСО относно максималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст не противоречи на цитираните текстове от Европейската конвенция за защита правата на човека.
Предвид изложените съображения, не може да бъде споделена тезата на касатора, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по неправомерното прилагане на чл. 47в от ЗП ; и § 6, ал. 1 от ПЗР на КСО.
Съгласно чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционен съд, решенията на съда са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани, при което положение приложените от касатора становища по цитираните решение и определение на Конституционния съд, са правно ирелевантни и не следва да се коментират.
Разпоредбата на § 6, ал. 1 от ПЗР на КСО, като необявена за противоконституционна, е действаща / по аргумент от чл. 151, ал. 3 Конституцията/ и като такава правилно е съобразена от първоинстанционния съд при преценката за законосъобразност на оспорения административен акт.
В заключение следва да се посочи, че първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция и не следва да се преповтарят, с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.
Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива.
По тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, при която настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му, последното като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
С решението на първоинстанционния съд в тежест на Киров са присъдени 100 лева разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, което е в минималния размер.
Съгласно чл. 143, ал. 4 АПК, когато съдът отхвърли оспорването подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. Нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По първоинстанционното дело ответникът е защитаван от юрисконсулт и предвид изхода на спора, на посочените по-горе основания и своевременно направеното искане, в полза на ТП на НОИ – Варна правилно е била присъдена сумата от 100 лева разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
С оглед изложеното решението и в тази си част се явява правилно и законосъобразно.