Решение № 602 от 17.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 1881/2013 г.

Решение № 602 от 17.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 1881/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Томов Осъдената В. М. Л. е подала до ВКС по реда за възобновяване на наказателните дела (по глава тридесет и трета от НПК) искане да бъде проверено по този ред осъждането й от съдилищата в Пловдив, съответно районния съд - като първоинстанционен, и окръжния - като второинстанционен (въззивен и последен в инстанционното развитие на делото). Пловдивският районен съд с присъда № 538 от 1.ХII.2011 г. по нохд № 7887/2010 г. е наказал В. Л. с 500 лева глоба за извършеното от нея продължавано (чл. 26 НК) от 28.VII. до 3.ХII.2004 г. лъжесвидетелстване относно съществуването на писмен договор с нейно участие от 13.ХII.2000 г., както и относно участието й в издаването и получаването на административно разрешение от 19.VII.2001 г. във връзка с този договор - престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, наказано при условията и на чл. 55 НК (с наказание под минималното по закон за това престъпление). Пловдивският окръжен съд с решение № 129 от 4.V.2012 г. по внохд № 163/2012 г. е потвърдил тогава за първи път присъдата, но решението му е било отменено по реда за възобновяване на наказателните дела с решение № 482 от 15.I. 2013 г. по нд № 1625/2012 г. на ВКС-II н. о. (Всъщност и присъдата, и въззивното решение са били тогава повторни-първата присъда, също осъдителна, е била отменена с първото решение и делото върнато за ново разглеждане в районния съд.) Предметът на сегашното дело пред ВКС е третото поред решение на ПОС - № 186 от 26.VI. 2013 г. по внохд № 88/2013 г., с което окръжният съд е потвърдил за втори път първоинстанционната присъда, след отменителното решение на ВКС-IIн. о. и връщането на делото за ново разглеждане във въззивната инстанция. В отправеното искане за възобновяване на делото се съдържа почти дословно същото, което е съдържало искането, разгледано от предишния състав на ВКС, и че по изложените в него съображения се дължи оправдаването на осъдената. В съдебното заседание на ВКС участие е взел само прокурорът и според него искането на осъдената е неоснователно. Върховният касационен съд намери, че искането е основателно, макар и по други съображения. След като ПОС е изпълнил дадените му от ВКС указания и при последното въззивно разглеждане на делото са били отстранени неяснотите около извършеното от подсъдимата, наложеното и` наказание за лъжесвидетелстване е могло да бъде потвърдено само ако нейното деяние е наказуемо. Става дума за наказуемостта като едно от съществените качества (свойства) на престъплението, без които то не е такова или престава да бъде престъпление. Става дума още за едно, предвидено само за лъжесвидетелстването и само за определени участници в неговото извършване (лично за тях) основание за отпадане на наказуемостта (а не просто за освобождаване от наказание), "когато лицето, ако каже истината, би обвинило себе си в престъпление" (чл. 292, ал. 1, т. 1 НК). Пропуснато е да се съобрази, че потвърдената от В. Л. неистина относно съществуването на писмения договор с нейно участие от 13.ХII. 2000 г., представлява пряко самообвинение от нейна страна в набедяването (чл. 286 НК) на П. И. Н. в документно престъпление по чл. 309, ал. 1 НК с предмет същия договор - точно за това престъпление е било образувано дознанието под № 382/2004 г., а тя дала показания по него като (лъже)свидетел, тъй като повод за образуване на делото била нейна "жалба" до районната прокуратура в Пловдив. Набедяването в престъпление по чл. 309, ал. 1 НК било по-късно всъщност разширено във връзка с ползването на инкриминирания договор за издаването и получаването на административно разрешение, основаващо се на него; съответно на това получило развитие и лъжесвидетелстването на Л., за което тя е била обвинена и осъдена. Всичко изложено тук от значение за приложението на чл. 292, ал. 1, т. 1 НК е нееднократно и по един и същи начин отразено в постановяваните съдебни актове по делото, но очевидно не е взето предвид за неговия изход. Според ВКС в този му състав на I н. о., изходът при това положение не би могъл да бъде друг, освен предвиденият в чл. 425, ал. 1, т. 2 НПК - ненаказуемото съобразно чл. 292, ал. 1, т. 1 НК деяние "не съставлява престъпление" (чл. 24, ал. 1, т. 1 НК) и ако наказателното производство за лъжесвидетелстване не е било прекратено до този момент, инстанцията по реда на възобновяването е длъжна "да оправдае подсъдимия в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда". Ето защо съставът на ВКС