Решение № 9962 от 17.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7523/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура против решение 19547 от 07.06.2025 г., постановено по адм. дело 10289/2024 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалнте правила и необоснованост отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му. Ответницата Т. Й. Ф., в писмен отговор и чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София град отменя заповед РД-11-1052/ 26.09.2024 г., издадена от Председателя на Управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура, с която, на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл вр. чл. 89, ал. 2, т. 1, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДСл, на Т. Й. Ф. е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното й правоотношение. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 94, ал. 1 ЗДСл., тъй като дисциплинарното нарушение е открито на 20.08.2024 г., когато жалбоподателката е отстранена от длъжност и когато всички материали по дисциплинарната преписка заедно със становището на Дисциплинарния съвет са предоставени на ДНО. Констатира, че всички, посочени в оспорената заповед, нарушения са извършени в периода 2018-2024 г., с изключение на едно през 2024 г . Прави извод, че двумесечният срок е спазен, но същият се включва в едногодишния срок от извършването им. Приема, че оспорения административен акт е издаден и в нарушение на чл. 97, ал. 1 ЗДСл., тъй като липсва индивидуализация на дисциплинарните нарушения съгласно изискването на чл. 97, ал. 1, т. 3 - 5 ЗДСл. По тези съображения съдът прави извод, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма. Дисциплинарното наказание е наложено за нарушения, изразяващи се в неизпълнение на служебни задължения от Т. Ф., в качеството й на главен експерт в отдел Контрол по републиканската пътна мрежа, дирекция Анализ на риска и оперативен контрол на Агенция Пътна инфраструктура за периода 2018 2024 г. Нарушенията са квалифицирани по чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) неизпълнение на служебните задължения. Съгласно императивното правило на чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 ЗДСл. дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган, която следва да съдържа: описание на извършеното от служителя нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават и служебните задължения, които са били виновно нарушени. В случая в заповедта тези реквизити липсват, като нарушенията са посочени общо и не са конкретизирани. Нарушена е и нормата на чл. 94, ал. 1 ЗДСл., която императивно регламентира, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В заповедта е посочено, че дисциплинарните нарушения са извършени през 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. цитирани са и дисциплинарни нарушения относно НП от 21.06.2024 г. и от 16.02.2024 г. Следователно дисциплинарното наказание за нарушенията, извършени в периода 2018 г. 2022 г. е наложено, далеч след като същите са погасени по давност, което е самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорената заповед. Доказателства за наличие на хипотезата на чл. 94, ал. 3 ЗДСл. не са ангажирани от административния орган, в която тежест е да докаже законосъобразността на издадения административен акт чл. 170, ал. 1 АПК. Не са погасени по давност нарушенията, свързани с две Наказателни постановления, издадени през 2024 г., но тези нарушения не могат да обосноват законосъобразност на оспорената заповед, след като дисциплинарното наказание е наложено и за нарушения, извършени в периода 2018 г. 2022 г., което обосновава и несъразмерност на наложеното дисциплинарно наказание и съответно неговата незаконосъобразност. Изложеното налага извод за нарушение и на императивното изискване на чл. 91 ЗДСл., тъй като наложено наказание не съответства на тежестта на нарушението, като се има предвид, че преобладаващата част от дисциплинарните нарушения са погасени по давност. Не са взети предвид и не са обсъдени и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията и цялостното поведение на държавния служител, което също е основание за отмяна на оспорената заповед. Следователно изводът на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед е законосъобразен и обоснован. Неоснователни са доводите на касатора, че дисциплинарната отговорност на служителката не е погасена по давност, тъй като нарушенията са извършени чрез бездействие. В случая в заповедта изрично е посочено, че вземанията по наказателните постановления са погасени по давност, поради което с изтичането й дисциплинарното нарушение е осъществено и бездействието е преустановено. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. С оглед на изложеното обжалваното решение е правило, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски, приложените доказателства, че същите са заплатени и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да се осъди Агенция Пътна инфраструктура да заплати на Т. Й. Ф. сумата 1500 лв., представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховния административен съд, второ отделение,