Решение № 1895 от 15.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12511/2016 г.

Решение № 1895 от 15.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12511/2016 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Й. Т., от гр. Д., срещу решение № 267/20.09.2016 г. по адм. д. № 208/2016 г. на Административен съд Д.. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и евентуално- при допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-началникът на РДНСК-Североизточен район чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Ответниците главният архитект на О. Д. и К. П. Г. не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу заповед № ДК-10-СИР-11/15.04.2016 г. на началника на РДНСК-Североизточен район, с която е отхвърлена жалбата й срещу разрешение за строеж № 36/07.03.2016 г. за "ремонт на съществуващи сгради" на главния архитект на община Д. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: С разрешението за строеж е позволено на К. П. Г. да извърши ремонт на съществуващите сгради в собствения му поземлен имот. Разрешението за строеж е издадено въз основа на виза за проектиране и изготвен инвестиционен проект, която виза се отнася до ремонтиране на заварени сгради, без да се изменя външното им очертание и без да се правят нови или да се укрепват носещи конструкции. Според съда предвидените ремонтни дейности не противоречат на изискванията на чл. 53 ЗУТ, разрешението за строеж е в съответствие с издадената виза за проектиране. Така постановеното решение е съответно на материалния и процесуалния закон. Съдът е обсъдил всички релевантни за спора доказателства, включително и заключението на вещото лице. От същото се установява, че се касае за две сгради, разположение на калкан на страничната регулационна линия, които са отделна собственост и образуват свързано застрояване. Сградите са заварени и между тях няма обособени общи части. Покривното пространство на сградите е разделено на две самостоятелни пространства. Обемът на ремонтните дейности, разрешени с оспореното разрешение за строеж, включва обрамчване на съществуващите тухлени зидове със стоманобетонни пояси и изграждане на нова покривна конструкция. Имотът на жалбоподателката не се засяга от предвидените ремонтни дейности. При тези данни изводът на съда, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 53 ЗУТ е съответен на материалния закон. Разрешението за строеж е въз основа на влязла в сила виза за проектиране. Така очертаният обем от разрешените строителни дейности не изменя вътрешното очертание и на двете заварени сгради нито в хоризонтално, нито във вертикално отношение и не предвижда нови или укрепване на съществуващи конструкции. Доколкото и пред първата и пред касационната инстанция се твърди, че се надвишава разрешеното строителство, то това е въпрос, който е неотносим към настоящия спор. При надстроено извън обема на издаденото разрешение за строеж може да се инициира производство за извършен незаконен такъв. Предвид изложеното, като е приел оспорения административен акт за валиден и законосъобразен такъв, съдът е постановил решение при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,