Решение № 7491 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13773/2018 г.

Решение № 7491 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13773/2018 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Керос България" ЕАД моли да бъде отменено като неправилно решение № 31/28.09.2018 г. по адм. д. № 409/2017 г. на Русенския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против акт за установяване на публично общинско вземане № СУД001372/17.07.2017 г. на инспектор по приходите в служба МДТ при Община Русе в частта за установено задължение за такса битови отпадъци за обществена хигиена 11 055, 36 лв с лихви за първото полугодие на 2017 г. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Съображения излага в жалбата и в молба, имаща характер на становище по същество. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция МДТ в Община Русе по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIII отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против акт за установяване на публично общинско вземане № СУД001372/17.07.2017 г. на инспектор по приходите в служба МДТ при Община Русе в частта за установено задължение за такса битови отпадъци за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населеното място в размер 13 246, 86 лв с 62, 68 лв лихви за периода 1.01.2017 г. – 30.06.2017 г. В мотивите си съдът е приел, че актът е издаден по молба на дружеството в производство по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, като съдът е приел, че за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в акта е определена такса от 11 055, 36 лв. Противоречието с посочения размер на същата част от таксата в диспозитива на решението може да бъде поправено по чл. 175 от АПК. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне на таксата за поддържане на чистотата на териториите предназначени за обществено ползване в оспорения АУОПВ. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя и е достигнал до правилен извод за тяхната неоснователност, които се споделят напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Правилен е изводът на съда, че е доказано осъществяване на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населеното място от представените договори, констативни протоколи, актове и заключението на техническата експертиза. Законосъобразно съдът е приел, че таксата е определена по приложимата за 2017 г. редакция на чл. 67, ал. 4 от ЗМДТ пропорционално върху основа, определена от Общинския съвет на Община Русе с решение № 44 по протокол № 4/29.12.2011 г. в размер 2 промила върху по-високата от отчетната стойност на имота на предприятието и данъчната оценка. Съдът е обсъдил относимата практика на СЕС и обосновано е приел, че не е нарушен принципът "замърсителят плаща" предвид разрешението, дадено в мотивите на решението по дело С-254/08 на СЕС. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция в размер 600 лв, както е поискано, а за касационната инстанция в размер 613, 46 лв – общо 1213, 46 лв юрисконсултско възнаграждение по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, VIII отделение,