Решение № 2253 от 15.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7590/2010 г.

Решение № 2253 от 15.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7590/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - гр. Пловдив, чрез процесуалния му представител - юрк. Мария Гарабедян, срещу решение № 444 от 23.03.2010 г., постановено по административно дело № 43 от 2010 г. по описа на Административния съд - гр. Пловдив в частта, с която е отменена заповед № ОПИ-02-8912 от 25.11.2009 г. на касатора, потвърдена с решение № РД-01/04/4.01.2010 г. на директора на РДСП - Пловдив и преписката е върната на административния орган за произнасяне по молба-декларация с вх. № ОПИ-02-8912/30.10.2009 г. на Теофил Цветков Кирилов за отпускане на целева помощ за отопление, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на обжалваното решение. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението на Пловдивския административен съд в атакуваната му част и отхвърляне на оспорването на заповед № ОПИ-02-8912 от 25.11.2009 г. на директора на ДСП - Пловдив, потвърдена с решение № РД-01/04/4.01.2010 г. на директора на РДСП - Пловдив. Ответникът - Теофил Цветков Кирилов от гр. Пловдив, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила като съобразен със закона. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административния съд - Пловдив по реда на чл. 145 и сл. от АПК, са оспорените от Теофил Цветков Кирилов две заповеди, както следва: 1. заповед № ОПИ-02-8912 от 25.11.2009 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, издадена по молба-декларация с вх. № ПИ-02-8912 от 30.10.2009 г. и потвърдена с решение № РД-01/04/4.01.2010 г. на директора на РДСП - Пловдив, с която се отказва отпускане на целева помощ за отопление по Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г.; и 2. заповед № ОПИ-02-8913 от 25.11.2009 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, издадена по молба-декларация с вх. № ПИ-02-8913 от 30.10.2009 г. и потвърдена с решение № РД-01/03/4.01.2010 г. на директора на РДСП - Пловдив, материализираща отказ за отпускане на еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП. Отказът на административния орган да отпусне исканата целева помощ за отопление на Теофил Кирилов, обективиран в заповед № ОПИ-02-8912 от 25.11.2009 г., е мотивиран с обстоятелството, че при направените посещения на постоянния адрес на лицето същото не е било намерено, поради което е било невъзможно извършване на социална анкета. Първоинстанционният съд е извел извод за незаконосъобразност на отказа, обективиран в заповед № ОПИ-02-8912 от 25.11.2009 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, с която на жалбоподателя е отказана целева помощ за отопление. За да постанови този резултат съдът е приел, че ненамирането на лицето на посочения адрес при направените посещения в течение на установения 20-дневен срок не съставлявало предвидено от чл. 12, ал. 2 от ЗСП материално основание за отказ, отменил е заповедта и е върнал административната преписка за ново произнасяне по молбата-декларация с вх. № ПИ-02-8912 от 30.10.2009 г. на Теофил Кирилов за отпускане на целева помощ за отопление при спазване указанията на съда, дадени в мотивите на решението. Касационната жалба на директора на РДСП е подадена против решението на Административния съд - Пловдив, в частта, в която е отменена заповед № ОПИ-02-8912 от 25.11.2009 г. на директора на ДСП - Пловдив, обективираща отказа за отпускане на целева помощ за отопление, издадена на основание чл. 13, ал. 2, 3, 4 и 5 от Закона за социално подпомагане и чл. 4, ал. 4 от Наредба № РЗ 07-5/16.05.2008 г. на министъра на труда и социалната политика за реда и условията за отпускане на целева помощ за отопление. Оспореното решение на административния съд е правилно, като развитите подробни мотиви в него се споделят от настоящата касационна инстанция. Съгласно чл. 12, ал. 4 от ЗСП условията и редът за предоставянето на социалните помощи, както и прекратяването им се уреждат с правилника за прилагане на закона с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика. От фактическа страна е установено, че на 30.10.2009 г. Теофил Кирилов от гр. Пловдив е подал молба-декларация за отпускане на социална помощ за отопление по чл. 4, ал. 1 от наредбата. Специалната административнопроцесуална разпоредба на чл. 27, ал. 1 ППЗСП изисква установяването на фактите и обстоятелствата от значение за заявеното право на социална помощ да става в срок до 20 дни от подаването на молбата-декларация от социален работник, който извършва социална анкета и изготвя социален доклад съгласно приложение № 2. На основание чл. 8 от ППЗСП социалната анкета се извършва на посочения в молбата-декларация постоянен адрес. Както посочената разпоредба на чл. 27 ППЗСП, така и допълнителната разпоредба на § 1, т. 11 ЗСП в редакцията преди изменението, обнародвано в ДВ, бр. 15 от 2010 г., дефинираща понятието "социална анкета", не предвиждат възможност за неизвършване на социална анкета в случаите, когато лицето временно отсъства от постоянния си адрес. Социалната анкета е дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, която не се изразява само в проверка на място по постоянния адрес, а и в проучване на документация и събиране на информация. В разглеждания случай социална анкета не е била извършена поради обстоятелството, че при направените посещения на постоянния адрес на 5, 10, и 11.11.2009 г. лицето не е било намерено. Същото е удостоверило получаване на процесната заповед, но е обяснило собственоръчно написано, че не е било в дома си, тъй като времето през деня прекарвало в опити да си намери работа по предприятия и ходело на зъболекар да лекува зъбите си, развалени по време на 11-те месеца изтърпяване на наказанието си "лишаване от свобода". Видно от представените по делото доказателства, лицето е на 34 години, с влошено здравословно състояние и без източници на доходи. Опитите му да се социализира и да започне работа не следва да бъдат възпрепятствани от социалните органи, чиято задача е да осъществяват възложените им дейности по социалното подпомагане на нуждаещите се граждани. С оспорената заповед административният орган не е разгледал молбата-декларация по същество, а е отказал отпускане на помощта единствено предвид обстоятелството, че при посещението на постоянния адрес лицето не е било открито. За социалния работник не е съществувала обективна пречка да предупреди лицето за посещението си и в срока по чл. 27, ал. 1 от ППЗСП да извърши социална анкета, констатираща всички относими данни и обстоятелства. Както правилно е отбелязал административният съд, ненамирането на лицето на постоянния му адрес при направените посещения в течение на установения 20-дневен срок не съставлява предвидено от чл. 12, ал. 2 от ЗСП материалноправно основание за отказ за отпускане на помощта, след като отсъствието е временно. Безспорно е, че в разглеждания случай социална анкета не е била извършена поради временно отсъствие на лицето предвид ангажираността му да си търси работа и лекува зъбите си. Неизвършването на социална анкета и неуказването на Кирилов да представи необходимите документи към молбата-декларация са довели до незаконосъобразност на оспорената заповед не само поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но и поради неправилно прилагане на материалния закон - чл. 2, ал. 1 от наредбата, като административният орган е постановил акта си, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и да обективира един мотивиран и законосъобразен акт. Визираните обстоятелства са дали основание на първоинстанционния съд законосъобразно и обосновано да приеме, че оспореният индивидуален административен акт - предмет на настоящото касационно производство, е постановен при условията на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Неотносими са касационните доводи във връзка с прилагането на материалноправната разпоредба на чл. 4, ал. 4 от наредбата. С оспорената заповед административният орган не е разгледал молбата-декларация по същество, а е отказал отпускане на помощта единствено предвид обстоятелството, че при посещението на постоянния адрес лицето не е било намерено. Като е отменил така издадената заповед като незаконосъобразна и е постановил връщане на преписката с указание за произнасяне по същество по заявлението за отпускане на социална помощ, административният съд е постановил правилно решение. По изложените съображения Върховният административен съд - шесто отделение счита, че не са налице касационни основания, водещи до отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част, поради което същото следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,