Решение № 5257 от 4.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8009/2015 г.

ВАСIII отделение04.05.2016 г.докладчик Юлиян Киров

Диспозитив

ИЗМЕНЯ по жалба на Александър Асенов Милушев и Мария Иванова Милушева Решение № 438 от 12.06.2015 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 и обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път", от км 0+780 до км 6+300 - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община, област София, в частта му относно поземлен имот с идентификатор 68134.2800.3, описан като земеделска територия с начин на трайно ползване - нива в приложение по т. 1 от РМС под № 1 на стр. 51 от РМС, намиращ се в район Връбница, целият с площ от 4.400 дка, от който се отчуждават 1.540 дка, за които е определено парично обезщетение в размер на 20 154.00 лв. КАТО УВЕЛИЧАВА размерът на определено парично обезщетение от 20 154 лв. (двадесет хиляди сто петдесет и четири) лева на 22 139 (двадесет и две хиляди сто тридесет и девет) лева. ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България да заплати на Александър Асенов Милушев и Мария Иванова Милушева от гр. София направените по делото разноски в размер на 1 490 (хиляда четиристотин и деветдесет) лева. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 5257 от 4.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8009/2015 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството e по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Александър Асенов Милушев и Мария Иванова Милушева от гр. София, чрез адвокат Петър Тренев от САК срещу Решение № 438 от 12.06.2015 г. на Министерския съвет на Република България (МС на РБ) за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II - 18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 и обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път", от км 0+780 до км 6+300 - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община, област София, в частта му относно поземлен имот с идентификатор 68134.2800.3, описан като земеделска територия с начин на трайно ползване - нива в приложение по т. 1 от РМС под № 1 на стр. 51 от РМС, намиращ се в кв. Обеля, район Връбница, целият с площ от 4.400 дка, от който се отчуждават 1.540 дка, за които е определено парично обезщетение в размер на 20 154.00 лв. В жалбата се правят оплаквания, че решението е незаконосъобразно и спрямо него са приложими основанията за отмяна, уредени в хипотезите на чл. 146, т. 3, т. 4, т. 5 от АПК. Посочва се, че определения размер на обезщетението е далеч от действителната пазарна цена на имота, като е силно занижен. Твърди се, че обезщетението за отчуждената част от имота следва да има по-висок от определения паричен размер. Прави се доказателствено искане за допускане и назначаване на съдебно-оценителна (СОЕ) експертиза. В съдебно заседание жалбоподателите: Александър Асенов Милушев и Мария Иванова Милушева, чрез адвокат Тренев от САК молят да се измени оспореното решение в частта, относно паричното обезщетение. Претендира се и присъждане на разноски по делото, като е представен списък на разноските. Ответникът - Министерски съвет на Република България, чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата. Изразява становище за нейната неоснователност в придружителното писмо, с което е изпратена в съда, както и в съдебното заседание. Считам, че определеното равностойно парично обезщетение от административният орган е правилно, като се потвърждава и от първоначално изготвената експертиза от вещото лице, в която е ползвало относими пазарни аналози и на тази база е посочило варианти 2 и 4 от посочената експертиза. Оспорва допълнителното заключение, като изготвено при ползване не неотносим метод на изчисление. Заинтересованите страни- Министърът на регионалното развитие и благоустройството, Министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез упълномощени процесуални представители оспорват жалбата и пледират за нейното отхвърляне като неоснователна и потвърждаване на оспорения акт, като законосъобразен. Съдът, като взе пред вид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Върховният административен съд, състав на трето отделение, след проверка на допустимостта на жалбата приема, че е подадена в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, от надлежни страни - засегнати от Решение № 438/2015 г. на МС, в оспорената му част, поради което е процесуално допустима. Обжалването на административния акт е извършено при наличие на пряк и личен интерес за жалбоподателите като собственици на отчуждения имот. С Решение № 438, прието на заседание по Протокол № 23 от 10.06.2015 г. за държавна нужда са отчуждени имоти и части от имоти, частна собственост, подробно описани в приложението към т. 1 и т. 2 от решението по вид, размер, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. Съгласно приложението, в Обеля, ЕКАТТЕ 68134, район "Връбница", гр. София, Столична община, обл. София, обект: Път II-18 "Софийски околовръстен път (СОП) от км 0+780 до км 6+300", се отчуждава поземлен имот, собственост на Александър Асенов Милушев и Мария Иванова Милушева от гр. София с идентификатор 68134.2800.3, описан като земеделска територия с начин на трайно ползване - нива в приложение по т. 1 от РМС под № 1 на стр. 51 от РМС, намиращ се в район Връбница, целият с площ от 4.400 дка, от който се отчуждават 1.540 дка, за които е определено парично обезщетение в размер на 20 154.00 лв. С Решение № 250 от 25.04.2013 г. на Министерския съвет пътят "Софийски околовръстен път"- Западна дъга - участък от бул. "България" до "Северната скоростна тангента" е обявен за обект с национално значение и за национален обект. На 03.06.2015 г. Председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" е отправил Искане с изх. № 04-16-909 от същата дата до Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Министъра на финансите, относно отчуждаване на имоти и части от имоти- частна собственост, за държавна нужда за изграждане на горепосочения обект и внасяне на предложение до Министерския съвет за решение в този смисъл. На 9.06.2015 г. в Министерски съвет е бил внесен Съвместен доклад от министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, с който е направено предложение за приемането на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти- частна собственост, за изграждане на същия обект. За имотите - предмет на отчуждаване по Решение № 438 за обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" е изготвен Оценителски доклад от 02.06. 2015 г. на независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение на поземлени имоти в земеделска и урбанизирана територия. В настоящия случай релевантният период по § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС е 2.06.2014 г. - 2.06.2015 г. Оценителският доклад е предаден на АПИ с приемо-предавателен протокол от 2.06.2015 г. Видно от доклада осреднената пазарна цена за имотите (земеделска земя) в район Връбница е определена на база цените по съществуващи пазарни аналози, съгласно чл. 32, ал. 2 ЗДС и § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, тъй като са налице достатъчен брой сделки. За тези имоти в район "Връбница" средната цена възлиза на 13,09 лв. за кв. м. Въз основа на тази осреднена цена е определено равностойното парично обезщетение и за процесната част от имота от 20 154.00 лева. В хода на съдебното производство е допусната, назначена и СОЕ, изготвена от вещо лице, което отговаря на изискванията по § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Представено е експертно заключение от 4.02.2016 г., неоспорено от страните, което е прието от съда, като компетентно съставено. Съгласно него предназначението на имота, част от който се отчуждава, преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект "Път II - 18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" с Решение № 438, е земеделска територия с начин на трайно ползване (НТП): Нива. Заключението е разработено диференцирано, съобразно представените сделки, съдържащи пазарни аналози. Съобразно Вариант 1, който е на база всички сделки от таблицата с аналози - стойността на обезщетението е 22,139 лева; Вариант - 2 - стойността на обезщетението е 14 353 лева; Вариант - 3, стойността на обезщетението е 21 426 лева; Вариант - 4, стойността на обезщетението е 14 524 лева. По делото е депозирано и допълнително заключение от 12.03.2016 г., в което са разгледани представени допълнително сделки - общо 23 броя, като е прието, че няма такива които да отговарят на изискванията за пазарни аналози според разпоредбите на ЗДС. В допълнителната експертиза е взето предвид представеното от проц. представител на жалбоподателите споразумение от 23.03.2015 г., при което е даден вариант на "пазарна цена" на отчуждаване на част от процесния имот от 30 877 лева. Съдът не кредитира това заключение, тъй като споразумението от 23.03.2015 г., не отговаря на изискванията за съпоставима аналогична сделка. При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, приема от правна страна следното: Оспореното Решение № 438/12.06.2015 г. на Министерския съвет на Република България е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС. Отчуждаването на имотите- частна собственост е предназначено за изграждането на национален обект, в който случай отчуждаването се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите, както е процедирано в конкретния случай. Неоснователни са доводите изразени в подадената жалба, че решението е неправилно и незаконосъобразно. В съответствие с чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. От своя страна предложение до Министерския съвет за отчуждаване на имотите, са направили министърът на регионалното развитие и министърът на финансите, с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. При така установеното се налага извод, че решението на МС за отчуждаване на части от процесните имоти е издадено в необходимата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административнопроизводствените правила за издаването му. Отчуждаването на имоти и части от имоти, собственост на физически или юридически лица, за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, се извършва след предварително и равностойно обезщетение. Съгласно § 1а, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, равностойно парично обезщетение е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон. При определяне на неговия размер следва да вземат предвид пазарните цени на имоти, които да са с подобни характеристики и да се намират в близост до отчуждавания. Съгласно чл. 32, ал. 2 ЗДС равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Пазарни цени по смисъла на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Легалната дефиниция на израза "имоти в близост до отчуждавания" е дадена в § 1а, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост и гласи, че "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" са имотите, които са разположени: а) в един и същ район в големите градове с районно деление; б) в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания; в) в едно и също землище в земеделските територии и горските територии. Относимо е тълкуването, дадено в Тълкувателно решение № 3/2015 г. на ОСС на ВАС - за градовете с районно деление относимите към определянето на равностойно парично обезщетение са онези вписани сделки с имоти с подобни характеристики на отчуждавания, които се намират в един и същ район. За установяване размера на обезщетението, съобразно необходимостта от специални знания по делото е прието основно заключение на съдебно-техническа експертиза. Съдът кредитира така представеното заключение във Вариант - 1, със стойност на обезщетението 22 139 лева, което е по-голямо от определеното с РМС № 438/2015 г. в размер на 20 154 лева. Вещото лице е предложило и варианти на заключение с изключване на имота по НА № 100/11.12.2014 г., тъй като предмет на сделка е имот - земеделска земя с НТП нива, но върху него има учреден сервитут. При определяне на обезщетението, не следва да се изключи НА № 100/11.12.2014 г. Фактът, че върху имота има сервитутни ограничения, които влияят на вида на растителните видове, които могат да бъдат засадени в имота, не променят неговата функционалност на нива. Що се касае до представените от процесуалния представител на жалбоподателите с молба от 10.03. 2016 г. актове на служба по вписванията с вписани сделки по разпореждане с поземлени имоти, находящи се на територията на район "Надежда" и "Връбница" за периода 2.04.2014 до 2.04.2015 г., съдът намира, че същите са неотносими, тъй като не отговарят на изискванията за пазарни аналози по смисъла на ЗДС. Съдът не кредитира допълнителното заключение от 12.03.2015 г., при което е даден вариант на "пазарна цена" на отчуждаване на част от процесния имот от 30 877 лева, тъй като споразумението от 23.03.2015 г., не отговаря на изискванията за съпоставима аналогична сделка. Съгласно посочената разпоредба на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС следва да се вземат предвид сделките сключени в рамките на 12 месеца, преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота в този срок. Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 6 от АПК потвърденото от съда споразумение има значението на влязло в сила съдебно решение. Сключеното споразумение по чл. 178 от АПК, което е одобрено от настоящия съд е в резултат на отделно, самостоятелно отчуждително производство. Одобрените от съда споразумения отразяват доброволно уреждане на спор за законосъобразността на оспорвания акт, което уреждане е санкционирано (одобрено) от съда, като непротиворечащо на ЗДС - чл. 178, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 1 от АПК. Същото не съставлява сделка, относима към определяне на обезщетението. Споразуменията според настоящия съдебен състав не могат да се приравняват нито като сделки "с имоти за покупко- продажба", нито като "други възмездни сделки" по см. на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Те не са сделка сключена при пазарни условия- в резултат на свободно предлагане и търсене. Поради посоченото сключеното споразумение по чл. 178 от АПК не може да се използва, като пазарен аналог, отговарящ на изискванията на закона. Това обуславя, че обезщетението следва да се определи, съобразно Вариант - 1 от основното заключение на СОЕ, в размер от 22 139 лева, в какъвто смисъл следва да се измени решението в оспорената част. С оглед направеното искане за разноски на жалбоподателите следва да се присъдят направените такива в полза на Александър Асенов Милушев и Мария Иванова Милушева от гр. София в размер на 1 490 лева, от които 400 лева за вещо лице, 10 лева държавна такса и 1080 лева за адвокатска защита. Направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения Върховният административен съд, трето отделение,

Цитирани разпоредби

1