Решение № 8089 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1589/2009 г.

Решение № 8089 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1589/2009 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационни жалби на Димитричка Илиева от гр. Добрич и Светла Илиева от гр. София срещу решение № 156 от 12.11.2008 г. по адм. д. № 337/2008 г. на Административен съд - Добрич. С доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество. Ответниците Николай Колев, Юлия Отузбирова и Йордан Петров излагат становище за неоснователност на касационните жалби в писмени възражения. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение като взе предвид, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 ЗУТ, намира същите за процесуално допустими и основателни, по следните съображения: С обжалваното решение, по жалба на Здравка Станева е отменен писмен отказ изх. № РД-02-0634/10.06.2008 г. на началника на РДНСК - Добрич да се произнесе по жалба вх. № 943-00-36/29.05.2008 г. на Здравка Станева, поради нейното просрочие, срещу Разрешение за строеж № 566/13.08.2007 г. на главния архитект на Община Добрич и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията на съда. За да постанови обжалвания правен резултат административният съд е приел, че началникът на РДНСК е постановил обжалвания отказ, съставляващ оставяне без разглеждане на жалбата поради просрочие в унисон с правомощията си по чл. 216 ал. 5 ЗУТ. От фактическа страна е прието, че процесното разрешение за строеж не е влязло в сила на 24.09.2007 г., както се сочи в обжалвания отказ, тъй като не е съобщено надлежно на всички етажни съсобственици. Прието е, че с оглед гласните доказателства по делото, Етажната собственост на вх. А, ул. "Любен Каравелов" № 4, гр. Добрич няма избран домоуправител (председател на ЕС), поради което съобщението до Ганчо Христов Гичев не съставлява надлежно уведомление по § 4, ал. 3 ПЗР на ЗУТ. Предвид това е отменен обжалвания отказ и преписката е върната за ново произнасяне по същество. Решението е необосновано и незаконосъобразно, постановено при наличие на отменителните основания по чл. 209 т. 3 АПК. С процесния писмен отказ на началника на РДНСК - Добрич, видно от текстовата му част, е оставена без разглеждане жалбата на Здравка Станева, поради нейното просрочие, срещу Разрешение за строеж № 566/13.08.2007 г. на главния архитект на Община Добрич за "тераса към жилище на първи етаж" по договор от 31.07.2007 г. за учредяване право на пристрояване върху общински терен, тъй като разрешението е влязло в сила на 24.09.2007г - съобщението е връчено на домоуправителя Ганчо Христов Гичев, който в това качество е декларирал идентичност на нотариално заверените подписи на подписалите протокола от 18.03.2007 г. етажни собственици. Изводите на административния съд за наличие на годен за съдебно обжалване изричен отказ са принципно правилно. Съгласно чл. 216 ал. 5 от ЗУТ началникът на регионалната дирекция за национален строителен контрол се произнася с мотивирана заповед по основателността на подадената жалба, след преценка на нейната допустимост, като може само да я отхвърли като неоснователна, респективно - да остави в сила обжалвания първоначален административен акт, т. е. не е предвидена възможност за прекратяване на производството, поради недопустимост на жалбата. Следователно в тази хипотеза следва жалбата да бъде отхвърлена като недопустима. Допуснатото от началника на РДНСК процесуално нарушение, изразяващо се в непрецизно произнасяне с процесния отказ да се произнесе по жалбата, не е съществено и не препятствува съдебният контрол, както правилно е приел съдът, тъй като акта е изчерпателно мотивиран. В съответствие с правомощията на органа по чл. 216 ал. 5 ЗУТ обективирания отказ за произнасяне по недопустимата жалба, следва да се разбира като отхвърляне на жалбата поради недопустимост, с оглед на което, при констатирана незаконосъобразност на този акт, съдът дължи произнасяне по същество - налице ли е изискуемата по чл. 149 ЗУТ активна легитимация на жалбоподателя, а не следва да връща преписката за ново произнасяне. Това е така, тъй като няма субсидиарна приложимост на разпоредбата на чл. 88 АПК в производството по чл. 216 ЗУТ, с оглед спецификата на това производство - то е специално и регламентира изцяло правомощията на началника на РДНСК. Производството по чл. 216 ал. 2 ЗУТ се води от специализиран административен орган, който не е "непосредствено по-горестоящ административен орган" на издателя на акта и заповедта по чл. 216 ал. 5 ЗУТ е административен акт по смисъла на чл. 214 т. 1 пр. 3 ЗУТ, различен от контролно отменителното решение по чл. 97 АПК. Затова процедурата по обжалване на разрешението за строеж пред ДНСК, респ. РДНСК е предпоставка за съдебен контрол върху първоначалния административен акт. Императивно уредените в чл. 216 ал. 5 ЗУТ правомощия на Началника на РДНСК "да отмени изцяло или отчасти обжалвания акт или да отхвърли жалбата, като остави в сила обжалвания акт", не включват правото да прекратява образуваното пред него производство при недопустимост на жалбата, поради което при действащата редакция на чл. 216 ал. 5 ЗУТ разпоредбите на чл. 88 АПК са неприложими. По изложените по-горе съображения, съдът е дължал произнасяне по същество освен за наличие на редовна жалба и за активната легитимация на Здравка Станева, т. е. явява ли се непосредствен съсед на обекта, за който е издадено разрешението за строеж. Предвид изяснената по делото фактическа обстановка и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, след отмяна на обжалваното решение се следва произнасяне по същество от настоящата инстанция, в следния смисъл: Видно от представения Протокол от 22.04.1991 г. от проведено Общо събрание на ЕС на вх. А, на сградата на ул. "Любен Каравелов" № 4, гр. Добрич, за председател на ЕС е избран Ганчо Христов Гичев, като последващ избор не е имало. В тази насока са единодушни в твърденията си страните по делото, т. е. обстоятелството е безспорно. Именно на това лице е изпратено съобщението за издаденото Разрешение за строеж № 566/13.08.2007 г. на главния архитект на Община Добрич, надлежно по реда на § 4, ал. 3 ПЗР на ЗУТ. С оглед на това обжалвания отказ на началника на РДНСК - Добрич, мотивиран с просрочие на жалбата се явява обоснован и законосъобразен и следва да бъде потвърден. Освен изложеното, касаещо недопустимостта на жалбата до РДНСК - Добрич поради просрочие, не е налице и изискуемата активна легитимация по чл. 149, ал. 2 ЗУТ, тъй като жалбоподателката Здравка Станева е съсобственик на жилище на ет. 4 от вх. А (нот. акт № 175, т. VIII, н. д. 2578/94 г.), а разрешението касае ет. 1, ап. 2, т. е. не е непосредствен съсед по смисъла на т. 2, ал. 2 на чл. 149 ЗУТ във връзка с чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2 ЗУТ. В тази връзка е неоснователно и позоваването от жалбоподателката на липса на съгласие по чл. 38 ЗУТ, тъй като тя не разполага с право да се позовава на чужди евентуално засегнати интереси и права. Предвид изложеното и след отмяна на обжалваното решение следва да се отхвърли като неоснователна жалбата на Здравка Станева срещу писмен отказ изх. № РД-02-0634/10.06.2008 г. на началника на РДНСК - Добрич да се произнесе по жалба вх. № 943-00-36/29.05.2008 г. на Здравка Станева срещу Разрешение за строеж № 566/13.08.2007 г. на главния архитект на Община Добрич. Водим от горното и на основание чл. 222 ал. 1 във вр. с чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение