Решение № 1481 от 12.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4853/2007 г.

Решение № 1481 от 12.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4853/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по жалбата на А. С. И. от с. К., обл. Търговище, против въззивното решение № 82 от 14 юни 2007 г., постановено по в. гр. д. № 134 по описа на окръжния съд в гр. Т. за 2007 г. в частта му, с която е оставено в сила решение № 32 от 26 февруари 2007 г., постановено по гр. д. № 60 по описа на районния съд в гр. П. за 2004 г. относно упражняването на родителските права и режима на лични отношения с детето С. Сочи се касационното основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касаторът изтъква, че детето само е заявило при кого иска да живее; съдът е преповторил мотивите на районния съди не е взел предвид доведените от касатора свидетели; макар касаторът да е осъден по чл. 182, ал. 2 от НК, непредаването на детето на майката е станало по лично желание на детето. В писмени бележки и в съдебно заседание процесуалният представител на касатора подчертава доводите си за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводството, изразило се в непреценяване на всички доказателства по делото. Ответницата, чрез процесуалния си представител адв. С, в отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.) изтъква доводи за неоснователността на жалбата. Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на атакуваното решение. За да постанови решението си в атакуваната му част въззивният съд приел, че майката е доказала родителски и възпитателски качества и тя не се е възползвала от ситуацията, за да настройва детето срещу бащата; настройката срещу майката била преднамерено създадена от бащата, а желанието на детето не е равнозначно на неговия интерес; режимът на лични контакти е правилно определен. Съдът е сезиран с искане по реда на чл. 106, ал. 1 от С. кодекс. Производството по предоставяне упражняването на родителски права се е развило в рамките на бракоразводен процес, в който бракът между страните е бил прекратен по изключителна вина на касатора. Атакуваното решение е правилно. За да вземе решение по отношение предоставяне на родителските права, съдът взема предвид комплекс от обстоятелства и действа в интерес на правилното развитие на детето във физически, емоционален и интелектуален аспект. При решаването на този сложен въпрос съдът не е задължен да се съобрази единствено с изразеното желание на детето да живее при баща си. Данните по делото сочат, че отношенията между родителите и детето са сложни, като детето е изявявало различна привързаност към родителите си в различен период от време. Роденото на 7 май 1996 г. от брака дете С до м. август 2006 г. било отглеждано предимно от майката, тъй като бащата бил на работа по страната и в чужбина. Отношенията между майката и детето били отлични, като тя го подкрепяла в учебния процес. Разпитана като свидетел, класният ръководител на детето сочи, че от годината на раздялата на родителите е налице разлика в поведението на детето, като се проявява потисната агресия и остра реакция срещу майката, затвореност, необщителност с децата, влошаване на успеха. При разпита пред съда детето заявява, че майка му му говори на висок тон и го води на село, където не му е хубаво; майка му му се карала за ниски оценки; детето поискало да остане при баща си, защото там му било по-хубаво. Очевидно е, че изискванията на двамата родители към детето са различни. Според съдебно-психиатричната експертиза детето е добре да се отглежда от майката с оглед възрастта си, като емоционалната връзка между майката и детето е нарушена вследствие на две грешки, допуснати от майката, провокирали реакция у детето. Експертът сочи, че се долавят елементи на манипулация от страна на бащата, което е вероятно с оглед рязката промяна в отношението за кратък период от време. Създадената привързаност между родител и дете с оглед настройването на детето спрямо другия родител, или дори манипулативното използване на грешки на другия родител с оглед отхвърлянето му от детето, дори в случаите, когато тази привързаност се поддържа пред съда от детето, не може да има определящо значение при решаване на въпроса за родителските права. Препятстването на нормалните отношения между майка и дете сочи на липса на възпитателски качества. Психиката на детето е неукрепнала и лесна за деформация, което се постига бързо чрез използване на личните му страхове. Затова съдът приема, че промяната в топлите и обични отношения между майката и детето е повлияна от външна неблагоприятна намеса. Възможно е твърдението на касатора, че детето само не е поискало да бъде предадено на майката, да е вярно. С оглед на изпълнението на задълженията си по закон обаче и в качеството си на добър възпитател бащата е следвало да подтикне и мотивира сина си да приеме промяната в статуквото, както и да положи усилия да поддържа нормални отношения с детето след преместването при майка му. Мотивирането на касационната жалба единствено с искането на детето също показва, че бащата не подкрепя нормалното развитие на отношенията майка- дете, докато за майката не са събрани данни да е препятствала контактите му с детето. На последно място, неоснователно се твърди, че въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизвоството при преценка на депозираните доказателства. Въззивният съд е извършил съвкупна преценка на доказателствата по делото и е обосновал изводите си. Обстоятелството, че касаторът не е съгласен с тях, не води до заключението, че съдът е нарушил специфичните процесуални правила при формирането им. Изводите на съда са последователни, ясни и вътрешно непротиворечиви. Ответната страна не претендира разноски по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ГПК (отм.), а и доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски. По тези съображения, Върховния касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение