Решение № 2358 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11947/2019 г.

Решение № 2358 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11947/2019 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Панайот Генков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Франсъзов и Т. Франсъзова, чрез процесуалния им представител адв. Кашъмов против решение № 9252/18.06.2019 г. по адм. дело № 9195/2017 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № ЗС-171/27.06.2017 г. на министъра на отбраната. Поддържат се оплаквания за неправилност поради допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли се обжалваното решение на тричленния състав на ВАС да се отмени и делото да се върне на нов тричленен състав на ВАС за ново разглеждане или делото да се реши по същество като се уважи подадената жалба. Редовно призовани за съдебно заседание касационните жалбоподатели се представляват от пълномощника си адв. Кашъмов, който поддържа касационната жалба и излага доводи по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба – министърът на отбраната, в представен по делото отговор, чрез процесуалния си представител юрк. Михайлова изразява становище за нейната неоснователност. Моли обжалваното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Редовно призован за съдебно заседание ответникът се представлява от юрк. Михайлова, която поддържа доводите изложени в отговора на касационната жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, петчленен състав при Първа колегия, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, е основателна. С обжалваното решение на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение е отхвърлена жалбата Х. Франсъзов и Т. Франсъзова против заповед № ЗС-171/27.06.2017 г. на министъра на отбраната, с която, на основание чл. 80а от Закона за държавната собственост, е разпоредено да се изземе недвижим имот – частна държавна собственост, представляващ двустайно жилище, находящо се в [населено място], [жк], [жилищен адрес]. За да постанови това, съдът от фактическа страна установил, че въз основа на заповед за настаняване № 475/3.06.1993 г., договор № ВИ-42-1483/14.04.2011 г. за ползване под наем на недвижим имот – частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на Министерството на отбраната, заповед № ЗС-1237/14.04.2011 г. на министъра на отбраната и договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот, собственост на Министерството на отбраната от 3.06.1993 г., Х. Франсъзов и семейството му били настанени под наем в двустаен апартамент от жилищния фонд на Министерството на отбраната, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес]. Установено по делото е още, че с докладна записка № 7745/14.06.2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" била открита процедура за административно изземване на имот, частна държавна собственост, на основание чл. 80а от Закона за държавната собственост. В докладната е отразено, че със заповед №ЗЛС-63/09.12.2014 г. на командира на Военно формирование 52590 – гр. Ямбол е прекратен договорът за кадрова военна служба на Х. Франсъзов и от 13.12.2014 г. той е отчислен от списъчния състав на военното формирование. С прекратяването на договора за военна служба Франсъзов загубил правото си да ползва заеманото от него ведомствено жилище, поради което с едномесечно предизвестие № 10503/4.05.2016 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" наемателят бил уведомен, че сключеният между него и министъра на отбраната договор за наем № ВИ-42-1483/14.04.2011 г. се прекратява, на основание чл. 18, ал. 1, т. 4 и т. 5 от договора и чл. 23, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Наредба № Н-22/2010 г. - поради прекратяване на правоотношението за изпълнение на военна служба, на служебно или трудово правоотношение в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната. Предизвестието било връчено лично на Х. Франсъзов на 09.05.2016 г. с пратка № ЕВ011429250 BG. Тъй като едномесечният срок за доброволно освобождаване на жилището бил изтекъл и Х. Франсъзов не го освободил доброволно, в докладната записка било направено предложение за изземването на имота по административен ред. С процесната заповед № ЗС-171/27.06.2017 г. на министъра на отбраната, издадена на основание чл. 80а от Закона за държавната собственост, било наредено да се изземе от Х. Франсъзов недвижим имот - частна държавна собственост, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес]. В мотивите на заповедта е посочено, че имотът се ползва неправомерно от Х. Франсъзов, който не попада в кръга на правоимащите лица по Наредба № Н-22/2010 г. Съгласно съставения на 31 август 2017 г. протокол, Х. Франсъзов освободил жилището и го предал на комисия от Изпълнителната агенция "Военни клубове и военно-почивно дело". Въз основа на тези констатации съдът приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е изложил мотиви, че съгласно чл. 24, ал. 1 от Закона за държавната собственост наемните правоотношения се прекратяват при условията, предвидени в договора, и по реда на Закона за задълженията и договорите. Приел е също, че договорите за наем на жилища - държавна собственост, се прекратяват освен при условията и по реда на ал. 1 и поради прекратяване на трудовото или служебното правоотношение на работник или служител, настанен във ведомствено жилище. Според съда от доказателствата по административната преписка се установява, че след освобождаването на Х. Франсъзов от кадрова военна служба наемното му правоотношение за обитаваното от него и семейството му ведомствено жилище, частна държавна собственост, е било прекратено при условията, предвидени в договор за наем № ВИ-42-1483/14.04.2011 г. Обосновал се е, че съобразно чл. 238 ЗЗД на наемателя е било връчено предизвестие за прекратяване на наемното правоотношение заедно с покана за доброволно освобождаване на жилището. В заключение е приел, че поради това че след прекратяването на наемното правоотношение, ползването на имота от Х. Франсъзов и семейството му е продължило без основание, законосъобразно е било разпоредено и изземването му. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата срещу процесната заповед като неоснователна. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият петчленен състав на ВАС, Първа колегия смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност тричленният състав на ВАС е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. На основание чл. 80а от Закона за държавната собственост (ЗДС) Министърът на отбраната издава заповед за изземване на имот - държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на Министъра на отбраната, когато имотът се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение. С посочената разпоредба законодателят е предвидил бърз и ефикасен начин за защита на държавната недвижима собственост предоставена на Министерството на отбраната и Българската армия, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие за издаването на заповед за изземване на недвижим имот е необходимо кумулативното наличие на три предпоставки, а именно: 1) имотът, предмет на заповедта, да съставлява държавна собственост; 2) същият имот да се владее или държи от адресата на заповедта и 3) това действие да е без правно основание. По делото са налице материалните предпоставки по чл. 80а ЗДС за изземване на имота, поради което доводите за нарушения, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК са неоснователни. Съдът правилно в решението си е установил, че законосъобразно лично е връчено предизвестие за прекратяване на наемното правоотношение именно, защото лицето вече не е военнослужещ, като същото е отразено в основанието за издаване на заповедта, а именно, че имотът се държи на отпаднало правно основание, като отпадналото основание е именно прекратения договор за наем и неосвобождаването на жилището в указания срок. Касационният жалбоподател е настанен под наем във ведомствено жилище на Министерство на отбраната. След прекратяване на договор за кадрова военна служба на Х. Франсъзов, правилно съдът е приел, че жилището се владее без правно основание. Касаторът не отговаря на законовите изисквания за правоимащи лица по Наредба № Н-22/2010 г. По тези съображения правилно договорът е прекратен при условията, посочени в договора за наем от 14.04.2011 г. При наличие на установените елементи от фактическия състав на нормата на чл. 80 а от ЗДС, съдът е стигнал до правилен извод за законосъобразност на обжалваната заповед и неоснователност на жалбата. По изложените съображения решението на тричленния състав на ВАС, трето отделение като правилно, следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, като с оглед на разпоредбата на чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, намира, че в полза на Министерство на отбраната следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,