Решение № 5881 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11264/2013 г.

Решение № 5881 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11264/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП против решение № 1796/4.07.2013 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 499/2013 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 031202638/10.10.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, ИРМ - Русе, потвърден в обжалваната част с решение № 836/3.01.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се неправилно приложение от страна на съда на разпоредбите на чл. 25, ал. 2 и ал. 6, т. 1 ЗДДС вр. чл. 86, ал. 2 от същия закон. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Девня Райкомерс" ООД срещу РА и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Девня Райкомерс" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. "Атанас Москов" № 308 оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Георгиева. Заявява претенция за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил РА № 031202638/10.10.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, ИРМ - Русе, потвърден в обжалваната част с решение № 836/3.01.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на ревизираното дружество "Девня Райкомерс" ООД е определено задължение за лихва в размер на 15 247.31 лв. Първоинстанционният съд е отменил като незаконосъобразен РА в обжалваната част. Точно е установил фактическата обстановка. Обсъдил е твърденията на страните. Направил е подробен анализ на събраните доказателства и е достигнал до правни изводи, съответстващи на материалноправните законови разпоредби. Спорният въпрос се свежда до определяне на датата на данъчното събитие. Според органа по приходите то е настъпило на 17.01.2012 г., а според жалбоподателя на 28.06.2012 г. От това зависи кога данъчнозадълженото лице е следвало да издаде фактура и да начисли ДДС. Между Община Балчик като възложител и "Девня Райкомерс" ООД като изпълнител е сключен на 17.03.2011 г. договор № 136, според който изпълнителят се задължава да извърши СМР на обект " Изграждане на канализация и рехабилитация на водопровод и пътна настилка на ул. "Черно море" в с. Кранево и рехабилитация на водоснабдителна, канализационна мрежа и пътна настилка на ул. "Дунав" в с. Кранево. В чл. 4 от договора е предвидено заплащане авансово на 20 % от общата стойност на СМР и окончателно плащане след цялостното изпълнение в срок от 14 дни от представянето на отчетната документация, в т. ч. констативен акт обр. 15 и разрешение за ползване /удостоверение за въвеждане в експлоатация/. Според ал. 2 на чл. 4 за извършени ще се считат само тези видове работи, които са приети от инвеститорския контрол и строителния надзор и са отразени в съответния протокол, установяващ обема на извършеното. На 17.01.2012 г. е изготвен от изпълнителя констативен протокол, в който са описани извършените видове СМР. В същия е отбелязано, че извършените СМР са приети от лицето, осъществяващо инвеститорски контрол за възложителя Галя Генова и двамата управители и представляващи дружеството - изпълнител на 28.06.2012 г. Именно поради това "Девня Райкомерс" ООД е издало фактура № 2 на 2.07.2012 г. за извършените и приети СМР на стойност 1 338 640.81 лв. /данъчна основа/ и е начислило ДДС в размер на 267 728.16 лв. Разпитана като свидетел в съдебно заседание на 11.06.2013 г., Галя Генова потвърждава, че работи в община Балчик като инвеститорски контрол и в изпълнение на заповед на кмета е осъществявала такъв на конкретния строителен обект. Протоколът е бил изготвен от изпълнителя на 17.01.2012 г., но при огледа са констатирани недостатъци, поради което е изготвен опис на некачествено извършените работи. След отстраняване на недостатъците изпълнителят е предложил отново работата да бъде приета и одобрена и е представил протокола за подпис. Показанията на свидетелката се потвърждават от представения по делото опис на дефектите и начини за отстраняването им, изготвен на 15.02.2012 г., подписан от Галя Генова като представител на инвеститора и от Евгени Витанов като представител на фирмата, осъществяваща строителен надзор. Фактът, че този протокол не е бил подписан не само на 17.01.2012 г., но и към 15.05.2012 г. се потвърждава от изпратеното от Евгени Витанов като представител на фирмата, осъществяваща строителен надзор - "ПЕР ЕНД ВИ" ЕООД - Варна до община Балчик писмо изх. № 179/15.05.2012 г., в което се сочи, че необходимите документи за изготвянето на акт обр. 15 все още не са представени. Акт обр. 15 е изготвен на 8.10.2012 г. и е подписан от представители на възложителя, строителния надзор, главния изпълнител и подизпълнител. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДДС данъчното събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги. В ал. 2 е конкретизирано, че данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. На датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2 данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли /чл. 25, ал. 6, т. 1 ЗДДС/.