Решение № 14399 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2314/2019 г.

Решение № 14399 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2314/2019 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството по делото е образувано по жалба на "УЛТИНО" ЕООД, с. Калугерово, общ. Лесичово, обл. Пазарджик срещу заповед № РД – 08 – 531/5.12.2018 година на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията – в частта по т. 1. 1, "минимум една година от датата на заявяване". В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на заповедта в оспорената част. Дружеството притежавало лиценз № 18944/9.03.2018 година за международен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение, като подало заявление за участие в процедурата по разпределение на ЕКМТ / СЕМТ разрешителни № 32-09-00-187/14.12.2018 година до Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Твърди, че оспорената заповед в посочената част ограничавала правата му, тъй като го лишава от възможност за участие в процедурата. Заповедта била издадена на основание чл. 32, ал. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 година за международен автомобилен превоз на пътници и товари, като с нея се нареждало разпределението на посочените разрешителни да се осъществява между превозвачи, които притежават лиценз на общността за международен автомобилен превоз на товари срещу заплащане от минимум една година от датата на заявяване. Изискването за притежаване на лиценз за период минимум една година от датата на заявлението за участие, нарушавало конституционно гарантираното задължение, нормата да създава еднакви правни условия за стопанска дейност. От една страна липсвали мотиви за подобно ограничение, а от друга – липсвало и нормативно изискване за въвеждането на подобен критерий за подбор. Като е действал при по-голям обем оперативна самостоятелност, министърът излязъл извън пределите на своята компетентност. Принципите на широка конкуренция и свободна стопанска инициатива, освен че поставяли така въведеното изискване като дискриминационно, обосновавали извод за липса от нужда при въвеждането му. Издаването на самия лиценз за извършване на превоз на пътници и товари с автомобили с българска регистрация било свързано с проверки относно тяхната благонадеждност, професионална компетентност, финансова стабилност и установеност на територията на страната. Последваща такава проверка в хода на разпределението на посочените по-горе разрешителни била недопустима. По изложени в жалбата съображения, прави искане за отмяна на акта в атакуваната част. В съдебно заседание, адв. Палева моли жалбата да бъде уважена по изложени в същата съображения и претендира разноски по представен списък. Ответникът по жалбата, министърът на транспорта, информационните технологиии съобщенията, чрез юрк. Лолова я оспорва като неоснователна. Претендира законосъобразност на заповедта на всички основания по чл. 146 във връзка с чл. 184 АПК. Претендира разноски по списък. При извършената служебна проверка за редовност и допустимост на жалбата, съдебният състав прави извод, че жалбата е допустима като подадена от активно процесуално легитимирана страна, срещу общ административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност пред Върховен административен съд (по аргумент от чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК). Съгласно разпоредбата на чл. 179 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) общите административни актове могат да се оспорват пред съд. "УЛТИНО" ЕООД, общ. Лесичово, обл. Пазарджик има правен интерес от оспорването, като дружество, притежаващо лиценз № 18944/9.03.2018 година за международен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение, подало заявление за участие в процедурата по разпределение на ЕКМТ / СЕМТ разрешителни № 32-09-00-187/14.12.2018 година до Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (доказателства на л. 7 – л. 9 по делото). По отношение на срока за оспорване, съдът приема, че при приложение на чл. 179 АПК във връзка с представените по делото доказателства за реда и датата на съобщаване на оспорения акт (5.12.2018 година чрез публикуването му на интернет страницата на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията), се налага извод за подаване на жалбата (като подадена на 4.01.2019 година) в едномесечния срок по чл. 179 АПК. Горното обосновава извод за наличие на необходимите положителни процесуални предпоставки за допустимост на оспорването и липса на отрицателни такива. С разпореждане от 28.03.2019 година съдът е насрочил делото в открито съдебно заседание, след конституиране на страните и разпределение на тежестта на доказване в процеса, като е разпоредил оспорването да се съобщи чрез обявление в Държавен вестник, като копие от обявлението да се постави на определеното за това място в съда и да се публикува на Интернет страницата на Върховен административен съд. Съдът е провел открито съдебно заседание на 30.09.2019 година, като е приел представените от страните писмени доказателства по делото. Въз основа на анализ на същите, съдебният състав приема за установено следното от фактическа страна: Дружеството "УЛТИНО" ЕООД, общ. Лесичово, обл. Пазарджик притежава лиценз № 18944/9.03.2018 година за международен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение (л. 7 по делото). На 14.12.2018 година дружеството подава заявление за участие в процедурата по разпределение на ЕКМТ / СЕМТ разрешителни № 32-09-00-187/14.12.2018 година до Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Към заявлението е приложен списък на превозните средства (доказателства на л. 8 – 9 по делото). На 29.10.2018 година на интернет страницата на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията е публикуван проект на заповед за разпределението и контрола при използването и отчитането на многостранните разрешителни ЕКМТ/СЕМТ за 2019 година. На л. 24 – ЗЗ по делото е приложена и приета като доказателство справка на постъпилите предложения към проекта на заповедта, като видно от текста на справката на първо място по т. 1. 1 от същата не са постъпвали предложения, а на следващо постъпилите такива по други точки са обсъдени, съответно приети или отхвърлени с мотиви в табличен вид по лица, направили предложението. На 5.12.2018 година изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е входирал в Министертво на транспорна, информационните технологии и съобщенията доклад, с който представя на вниманието на министъра проекта на заповедта за разпределението и контрола при използването и отчитането на многостранните разрешителни ЕКМТ/СЕМТ за 2019 година. Според доклада, в проекта се предвиждат промени в изискванията към превозвачите за участие в разпределението на разрешителните, както и в реда за контрол по използването и отчитането на разрешителните. Според доклада, за разлика от предходната 2018 година и предвид необходимостта от създаване на допълнителни условия и мерки за упражняване на по-ефективен контрол върху превозвачите, които притежават ЕКМТ/СЕМТ разрешителни, в проекта на заповедта се предвижда разпределението на разрешителните да се извършва между превозвачи, притежаващи лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на товари срещу заплащане минимум една година от датата на подаване на заявлението за участие, притежаващи поне един автомобил, отговарящ най-малко на изискванията "Евро V сигурен", "ЕЕV сигурен" и/или "Евро VI сигурен" автомобили. Според доклада, мотиви за горепосочените промени в условията на участие в разпределението на разрешителните са свързани с по-ефективното им използване съгласно разпоредбите на Ръководството за използване на могостранните ЕКМТ/СЕМТ разрешителни и във връзка с ограничаване на фиктивната регистрация на превозвачи /така наречените "пощенски кутии"/. В проекта на заповед е предвидено превозвачът да притежава лиценз на общността за международен автомобилен транспорт срещу заплащане от минимум една година, през която да е придобил опит в извършването на автомобилен превоз на товари. Изложени са и мотиви относно т. 6 и т. 9. 10 от заповедта. В доклада е посочена процедурата по обществено обсъждане, в хода на която били направени предложения, някой от които по изложени съображения били взети предвид при изготвяне на окончателния проект на заповедта. Оповестяването на проекта на същата било извършено на основание чл. 66, ал. 1 АПК чрез официалната интернет страница на МТИТС. На заинтересованите лица била предоставена възможността за участие в производството по издаване на акта чрез писмени възражения и предложения в едномесечен срок от деня на оповестяване по чл. 66, ал. 1 АПК. С оспорваната заповед № РД – 08 – 531/05.12.2018 година министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията на основание чл. 32, ал. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари (Наредба/та) нарежда разпределението на ЕКМТ/СЕМТ разрешителните за 2019 година, предназначени за "Евро V сигурен", "ЕЕV сигурен" и/или "Евро VI сигурен" автомобили да се извършва между български превозвачи, които отговарят на условия по точки от 1 до 16, като според обжалваната т. 1. 1 от същата заповед, същите следва да притежават лиценз на общността за международен автомобилен превоз на товари срещу заплащане от минимум една година от датата на заявлението. Заповедта е оповестена на 5.12.2018 година чрез публикуването й на интернет страницата на МТИТС. По делото е представено и прието като доказателство Ръководство за държавните органи и превозвачи за използването на многократните ЕКМТ – разрешителни. При служебна проверка на основанията по чл. 146 АПК във връзка с чл. 184 АПК, съдебният състав прави следните изводи от правна страна: Съгласно чл. 6 от Закона за автомобилните превози, обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Т. е. законът разграничава превозвачи, които извършват обществен превоз на пътници и обществен превоз на товари, както и превозвачи, които извършват превоз на пътници или товари в границите на Република България и такива, които извършват международен превоз. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗАвПр, международен превоз на товари може да се извършва от превозвач, който притежава лиценз на Общността и разрешително, когато такова се изисква по силата на международни договори, по които Република България е страна; а съгласно чл. 29, ал. 1 ЗАвПр, български превозвач може да извършва международен превоз на пътници, ако притежава лиценз на Общността и разрешително, когато такова се изисква по силата на международни договори, по които Република България е страна. Т. е. независимо дали се касае за извършване на международен превоз на товари (чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗАвПр) или международен превоз на пътници (чл. 29, ал. 1 от Закона за автомобилните превози), задължително условие за всеки български превозвач е да притежава лиценз на Общността и разрешително, когато такова се изисква по силата на международни договори, по които Република България е страна. Според чл. 25, ал. 2 и чл. 29, ал. 2 ЗАвПр, условията и редът за издаване на разрешително се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията в съответствие с двустранните и многостранните международни договори, по които Република България е страна. На национално ниво, това е НАРЕДБА № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Оспорената с процесната заповед точка като условие към превозвачите касае международен автомобилен превоз на товари. От посочените по-горе разпоредби става ясно, че във всички случаи, за да осъществява международен превоз на товари, превозвачът следва да притежава лиценз на общността за международен автомобилен превоз на товари срещу заплащане. Съгласно чл. 7 от ЗАвПр, лиценз на Общността и лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България с автомобили с българска регистрация се издава на търговци по смисъла на Търговския закон, когато отговарят на изискванията за: 1. благонадеждност (добра репутация); 2. професионална компетентност; 3. финансова стабилност; 4. установяване на територията на Република България., L 300/51 от 14 ноември 2009 г.). Изискванията за благонадеждност са изпълнени, когато ръководителите на транспортната дейност на търговците не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер или не са лишени с влязла в сила присъда от правото да упражняват превозна дейност, както и когато на предприятието или на ръководителя на транспортната дейност не са налагани санкции в една или повече държави членки за тежки нарушения, посочени в Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията от 18 март 2016 г. за допълнение на Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на класификацията на тежките нарушения на правилата на Съюза, които могат да доведат до загуба на добрата репутация на автомобилния превозвач, и за изменение на приложение III към Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 74/8 от 19 март 2016 г.). Изискванията за професионална компетентност са изпълнени, когато ръководителите на транспортната дейност на търговците притежават познания и опит, придобити чрез посещения в курсове за обучение или усвоени в транспортната практика, успешно са положили писмен изпит по предмети, определени в наредбата по ал. 3, и имат най-малко средно образование. Изискванията за финансова стабилност по ал. 2, т. 3 са изпълнени, когато търговецът разполага с достатъчно ресурси, с които може да гарантира за нормалното стартиране и функционирането на транспортното предприятие и няма задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са отсрочени или разсрочени по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Капиталът за първото превозно средство и за всяко следващо превозно средство трябва да отговаря на размера, определен в наредбата по ал. 3. Изискването за установяване е изпълнено, когато търговецът е действително и трайно установен на територията на Република България. Установява се, че за да бъде издаден лиценз на Общността за осъществяване на международен превоз на товари, превозвачът се проверява по отношение на посочените по-горе изисквания, сред които е и изискването за благонадеждност и професионална компетентност. Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 32, ал. 1 от Наредба № 11, съгласно която разпоредба, многостранните разрешителни за международен превоз на товари по шосе (ЕКМТ/СЕМТ), предоставени от Международния транспортен форум, се разпределят и използват при условия и по ред, определени със заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Европейската Конференция на Министрите на Транспорта (ЕКМТ) е създадена през 1953 година, като същата разпределя между страните-членки квотите разрешителни за извършване на определен брой международни пътувания. Към 2019 г. страните, участваща в системата от квоти са 43, между които и България. ЕКМТ е приела "Ръководство за държавните органи и превозвачи за използването на многократните ЕКМТ-разрешителни", което е приложено и прието като доказателство по делото. Според чл. 3. 6 от същото ЕКМТ разрешителните се разпределят между транспортните предприятия за извършване превози по шосе от компетентния орган в страна на регистрация, която е член на ЕКМТ, в съответствие с националните условия и критерии. В Република България компетентен орган да определя условията и реда за разпределението и използването на многостранните разрешителни за международен превоз на товари по шосе (ЕКМТ/СЕМТ), предоставени от Международния транспортен форум, е министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Съгласно чл. 25, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), условията и редът за издаване на разрешително се определят от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за държавата до или през чиято територия преминава маршрутът, когато се изисква такова разрешително по силата на двустранни и многостранни международни договори, по които Република България е страна. Многостранните и многократни разрешителни за международен превоз на товари по шосе, предоставени от Европейската конференция на министрите на транспорта (ЕКМТ/СЕМТ) за нуждите на лицата по чл. 2, ал. 1, се разпределят и използват на основание заповед на министъра на транспорта - чл. 32, ал. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че в изпълнение на предоставените му с нормативните актове правомощия министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е издал оспорената заповед, която в обжалваната част по т. 1. 1 поставя пред превозвачите условия именно във връзка с разпределението на ЕКМТ/СЕМТ разрешителните за 2019 година, предназначени за "Евро V сигурен", "ЕЕV сигурен" и "ЕвроVI сигурен" автомобили. Поставеното условие е същите да притежават лиценз на общността за международен превоз на товари срещу заплащане от минимум една година от датата на заявлението. Съставът на седмо отделение на ВАС не споделя възражението на жалбоподателя в насока липса на компетентност на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията да постави посоченото условие: Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 11, многостранните разрешителни за международен превоз на товари по шосе (ЕКМТ/СЕМТ), предоставени от Международния транспортен форум, се разпределят и използват при условия и по ред, определени със заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В компетентността на министъра и в съответствие със ЗАвПр е да определи не само реда за разпределение на посочените разрешителни, но и условията, на които участниците следва да отговарят. Посоченото в т. 1. 1 от заповедта, а именно участниците да притежават лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на товари срещу заплащане от минимум една година от датата на заявлението, представлява условие по смисъла на чл. 32, ал. 1 от сочената наредба, на което трябва да отговарят българските превозвачи. Дали поставеното условие съответства на разписаните нормативи от по-висок ранг и дали е ограничително, е въпрос на материална законосъобразност на акта, с който се поставя, но определянето му категорично е в компетентността на посочения министър, което мотивира възражението за липса на компетентност като неосонвателно. Заповедта е подписана от министъра на траспорта, информационните технологии и съобщенията, изведена е с номер и дата през деловодната система на администрацията при органа, като съдържа фактически и правни основания за издаването й, поради което е валиден административен акт. Видно от данните по административната преписка, преди издаване на заповедта, на интернет-страницата на министерството е публикуван проект на същата и е проведено обществено обсъждане с участието на заинтересованите страни. Постъпилите предложения са обсъдени, като някой по изложени съображения са възприети от органа. В частта по т. 1. 1 от заповедта не са постъпвали предложения. В този смисъл, съдебният състав приема, че при издаване на акта не е допуснато нарушение на чл. 69 от АПК. Административният орган е спазил изискването по ал. 1 на чл. 69 от АПК да оповести публично по подходящ начин по см. на чл. 66, ал. 1 от АПК проекта на заповедта и е осигурил на заинтересованите лица възможност да осъществят правото си на участие в разумен срок в неговото обсъждане в съответствие с изискването на ал. 2 на чл. 69 от АПК. В ЗАвПр и приложения подзаконов нормативен акт няма предвидени специални условия относно процедурата по издаване на заповедта, като приложение намират общите разпоредби на АПК. Относно възражението за липса на мотиви: Според ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи. За да е спазено това изискване, тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства следва да са приобщени към акта с цитирането им, с което би бил спазен принципа за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издадената заповед. В конкретния случай заповедта е издадена след като органът е сезиран с доклад от 5.12.2018 година на изпълнителния директор на ИА "АА", в който са изложени мотиви в частта относно изменението по т. 1. 1. от заповедта. Ето защо, съдебният състав не приема възражението на жалбоподателя за липса на мотиви относно поставеното условие по т. 1. 1. Дали мотивите, така както са изложени, в действителност обосновават необходимост от въвеждане на посоченото условие, е въпрос относно материалната законосъобразност на заповедта. На формално основание обаче не се касае за липса на мотиви в частта относно поставеното условие, която липса да лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита, както и която липса да препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и да е самостоятелно основание за неговата отмяна. Относно материалната законосъобразност на заповедта в обжалваната част: Основателно е възражението на ответника по жалбата, че предвид правомощията на министъра на транспорта, информационните технологи и съобщенията да разпределя ЕКМТ/СЕМТ разрешителните за 2019 г. между българските превозвачи, абсолютно необходимо условие за българския превозвач е към момента на кандидатстването за посоченото разпределение, същият да притежава лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на товари срещу заплащане. Спорът между страните е относно поставеното изискване за притежаване на такъв лиценз минимум една година от датата на заявлението. Както съдът посочи по-горе, мотиви относно така поставеното изискване за една година са изложени в доклада на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" с per. № 10-03-245/05.12.2018 г. (представен по делото с административната преписка). Като мотив за въвеждане на изискването в частта по т. 1. 1 българските превозвачи да притежават лиценз на Общността "минимум една година от датата на заявяване" е посочена необходимостта от създаване на допълнителни условия и мерки за упражняване на по-ефективен контрол върху превозвачите, които притежават ЕКМТ/СЕМТ разрешителни и във връзка с ограничаване на фиктивната регистрация на превозвачи (така наречените "пощенски кутии"). Според жалбоподателя така поставеното изискване е неясно, не е необходимо, препятства достъпа до стопанска дейност, представлява пречка за свободната инициатива и нарушава конкуренцията. Съдебният състав споделя възражението за незаконосъобразност на поставеното по т. 1. 1 от заповедта условие в частта относно: "минимум една година от датата на заявяване". В действителност, независимо дали се касае до извършване на международен превоз на товари - чл. 25, ал. 1, т. 1, или международен превоз на пътници - чл. 29, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, задължително условие за всеки български превозвач е да притежава лиценз на Общността и разрешително, когато такова се изисква по силата на международни договори, по които Република България е страна. При издаване на този лиценз, на национално ниво се извършва проверка за благонадеждност (добра репутация), професионална компетентност, финансова стабилност и установеност на територията на РБългария на превозвачите, като опитът на същите, както и мерките срещу т. нар. фиктивна регистрация трябва да се предприемат на този етап. Веднъж получил лиценз на общността, превозвачът може да участва в разпределението на процесните разрешителни и поставеното изискване същото да е отпреди една година не постига целта нито да се селектират превозвачите съобразно техния опит, нито разпределението на разрешителните да е по-ефективно. Изискването за минимум година притежаван лиценз на общността в действителност се поставя пред всички кандидати за участие в разпределението на квотите за извършване на международен превоз на товари по шосе, както твърди ответника, но самото му поставяне е ограничително, доколкото ограничава конкуренцията като не дава обоснован отговор защо превозвач с 11 месеца лиценз на общността /например/ се явява такъв с по-малък опит или по-неблагонадежден. Изискването за благонадеждност, на което се позовава в писмените си бележки ответника се изследва в производството по издаване на лиценза на общността. Действието на органа при условията на оперативна самостоятелност при всички случаи не следва да нарушава принципите за равнопоставеност на правните субекти, и невъвеждане на условия, които да нарушават конкуренцията. Съгласно чл. 6, ал. 2 АПК, административният акт не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Във всички случаи предвидените от органа мерки трябва да са необходими за постигане на поставената цел и да не са явно несъизмерими с нея. Съдебният състав не споделя възражението на ответника, че с оглед рационалното и ефективно използване на ЕКМТ/СЕМТ разрешителните в Заповедта е въведено изискването за наличието на минимален опит в международните автомобилни превози на товари. Годината притежаван лиценз не се явява критерий за минимален опит. Ответникът твърди, че този текст на заповедта е съобразен с Ръководството за държавните органи и превозвачите за използването на многократните ЕКМТ разрешителни, издадено от Европейската конференция на министрите на транспорта (Ръководството). Сочи т. 3. 6 от Ръководството, съгласно която ЕКМТ разрешителните се разпределят според националните критерии между транспортни предприятия, които са лицензирани от компетентния орган в страната на регистрация за извършване на превози по шосе. Съдебният състав не споделя това възражение: В действителност, Ръководството посочва общите принципи и цели, които отделните държави трябва да заложат в законодателството си, уреждащо ЕКМТ/СЕМТ разрешителните, които трябва да се постигнат в рамките на общия пазар, така че услугата да се предлага на съответното ниво и при сходни условия във всяка държава - членка. Въведеното изискване в заповедта обаче не постига твърдяната заложена цел да се осигури сигурност и достатъчно високо ниво на извършваните транспортни услуги, която при това се твърди в писмените бележки на ответника по делото. В доклада на изпълнителния директор на ИА "АА" се сочи аргумент за по-ефективно разпределение, но липсва аргумент с какво поставеното изискване способства тази ефективност. Твърденията в бележките на ответника за специфичния характер на професията превозвач, която е високо рискова и трябва да осигурява безопасност, сигурност и надеждност на извършваните международни превози като общо изложени са правилни, но за съда не се изяснява с какво поставеното изискване в посочената част способства за постигане обезпечаването на тази рисковост и осигуряване на безопасност. Съдебният състав не споделя извода на ответника, че посочената преценка на административния орган стои извън вниманието на съда и обхвата на съдебния контрол. Оперативната самостоятелност на органа да определи условия, при които да се разпределят процесните разрешителни трябва да е при спазване на принципите за ненарушаване на конкуренцията и равно третиране на стопанските субекти. Въвеждането на условия, чрез които се нарушават тези принципи мотивира извод за материална незаконосъобразност на същите в рамките на съдебния контрол за законосъобразност на заповедта на министъра, с която това условие се въвежда. Посоченото общо съответствие с критерии, посочени в европейското законодателство, които целят осъществяване на общата транспортна политика в сферата на шосейния транспорт и създаване на правила за достъп до пазара в Общността за международни пътнически превози, е голословно. Правото на всяка срана-членка на ЕКМТ да въведе във вътрешното си законодателство различни критерии, на които следва да отговарят лицата, кандидатстващи за разпределение на многостранните и многократни разрешителни, не мотивира като законосъобразен извода за въвеждане на условие, което нарушава конкуренцията и създава условия за неравно третиране на стопанските субекти без да постига заложената от органа цел. В тази насока, съдебният състав обосновава материална незаконосъобразност на заповедта в оспорената част, която е постановена и в несъответствие с целта на закона. Чрез заложеното изискване в посочената част по никакъв начин не се създава сигурност, ред, отчетност и възможност за по-ефективен контрол при извършване на превози, както твърди в писмените си бележки органа. Голословно, общо и без връзка с фактите по делото е възражението на ответника в насока, че "реализирането на поставените изисквания ще допринесе за повишаване нивото на безопасността на движението по пътищата и на международния превоз на пътници и товари, което ще доведе до общото намаляване на пътнотранспортните произшествия и последиците от тях." Посоченият порок има за последица отмяна на обжалваната заповед в оспоренат ачаст като незаконосъобразна. Предвид изхода на спора, на жалбоподателя се дължат разноски по делото в размер на 70 лева. Воден от гореизложеното и на основание чл. 171, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, настоящият състав на седмо отделение на Върховния административен съд