Решение № 10736 от 15.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12605/2014 г.
ВАСIII отделение15.10.2015 г.докладчик т Ваня Пунева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4631/7.07.2014 г. по адм. дело № 9814/2013 г. по описа на Административен съд - София-град. ОСЪЖДА "Екотера Рент" ООД, с ЕИК 200542298 и със седалище на ул. "Крали Марко" № 19 в с. Чокоба, обл. Сливен, да заплати на Държавен фонд "Земеделие" направените по адм. дело № 12605/2014 г. по описа на ВАС разноски в размер на 300 лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 10736 от 15.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12605/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Екотера Рент"ООД, представлявано от адв. Д. Петров от АК - Сливен против решение № 4631/7.07.2014 г. по адм. дело № 9814/2013 г. на Административен съд - София-град (АССГ). С касационната жалба се оспорва правилността на съдебния акт като постановен в противоречие с материалния закон и необоснованост на правните изводи на съда. Според касаторът, съдът не е съобразил времето на приемане на допустимия за подпомагане слой за 2010 г., както и отразяването в същия на заявените за подпомагане площи, такива каквито са заявени с представения на дружеството предварителен слой. Поддържа се също, че съдът не се е съобразил с данните от контролния лист от извършената проверка на място и съотношението им спрямо данните от извършените административна проверки. Ответната страна - изпълнителния директор на ДФЗ, представляван от юрк. М. Стоянова, в писмен отговор към касационната жалба оспорва касационните възражения като неоснователни. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава подробно заключение за допустимост на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима като редовно подадено от надлежна страна и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното съдебно решение, административният съд е отхвърлил оспорването против Уведомително писмо, с изх. № 02-200-2600/5547/2.10.2011 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. по общо заявление за плащане на площ с УРН 408346. Съдът е приел, че административният акт е законосъобразен, като постановен от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административонопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. При постановяването на първоинстанцинното решение, съдът се е съобразил с дадените му с касационно решение № 12707/2.10.2013 г., постановено по адм. дело № 3968/2013 г. на ВАС, а именно извършена е съпоставка между отразеното в контролния лист и таблицата към УП, както и че е извършена преценка на писмените доказателства ведно със заключението по изслушаната по делото СТЕ. В тази връзка съдът е приел, че съгласно представените по делото контролни листи - от 20.09.2010 г. и 21.09.2010 г., отразяващи констатации от извършени проверки на място на заявените от "Екотера Рент" ООД площи за подпомагане за кампания 2010 г., е налице наддеклариране по отношение на 38 парцела по СЕПП и 31 парцела по СНДП, имащи общо несъответствие от 15.10 ха по СЕПП и 11.39 по СНДП. Съдът е кредитирал, данните от извършените проверки, приемайки че не са налице допуснати нарушения по повод на извършването им, както и че са спазени всички изисквания на чл. 28 § 1 от Регламент № 796/2004 г., относно съдържанието на контролните листи. Съдът се е позовал на установите обстоятелства, отчитайки че за всеки проверен БЗС е описано защо е установена недопустима площ, както и е отбелязано дали съответния национален стандарт е бил спазен ли не. Прилагайки чл. 28, § 1 от Регламент № 796/2004 г. съдът е приел, че административният орган не е длъжен в случая да информира кандидата за извършваните проверки предварително. Спор по делото няма, че кандидата е запознат с данните от извършената проверка след нейното приключване. Отчетено е и че с уведомително писмо изх. № 01-020/1672/20.09.2010 г. ДФЗ е уведомила заявителя за констатирани застъпвания по отношение на 18 парцела с площи, стопанисвани и ползвани от други кандидати. Жалбоподателят е потвърдил ползването на 9 парцела и отказал ползването на 9 БЗС. При извършена административна проверка ДФЗ за изясняване на принадлежността на двойно застъпени площи, непризнати за земеделския производител са 3.56 ха относно БЗС № 81534-119-6/6/ - 0.68 ха, № 81534-189-12-6 - 0.48 ха, № 81534-139-7- 0.20 ха, № 81534-123-6/2/ - 0.50ха, № 81534-199-17 - 0.20 ха, № 81534-80-18-2 - 1.50 ха. 3 Позовавайки се на изслушаното по делото заключение на едночленна съдебно-техническа експертиза, което изцяло потвърждавало размера на недопустимата площ, съответно по СЕПП и по СНДП в размер на 15.10 ха и 11.39 ха, съдът е приел за доказани твърденията на ДФЗ по отношение на двете схеми. Съобразявайки уредените в чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. правила за намаления и изключвания в случаи на свръхдеклариране, съдът е приел, че административният орган е определил правилно и е санкционирал площта от 30.20 ха и 22.78 ха, представляваща намалена два пъти наддекларирана площ. Приел е, че годната за подпомагане площ по СЕПП и СНДП е съответно 838.61 ха и 765.06 ха и въз основа на нея законосъобразно е определен размера на финансовото подпомагане от 153 419.95 лева по СЕПП и 76 565.89 лева по СНДП, респ. законосъобразно е отказано същото до пълния претендиран размер от 161 709.21 лева и 79 986.57 лева. Решението е правилно. Макар й съдържащо неточност, изразяваща се в неправилно позоваване на Регламент № 796/2004 г., който е неприложим в настоящия случай, тъй като съгласно чл. 86, § 1 от Регламент № 1122/2009 на Комисията е отменен считано от 01.01.2010 г., а заявлението за подпомагане, поставило началото на административното производство, е подадено след тази дата, съдебното решение е правилно като краен резултат. Съобразно указанията, дадени с постановеното по реда на чл. 209 и сл. АПК решение № 12707 от 22.01.2013 г. по адм. дело. № 3359/2012 г. на ВАС, административният съд е изяснил релевантните за правилното решаване на спора факти и обстоятелства и е обсъдил поотделно и в тяхната взаимна връзка всички относими доказателства, включително контролния лист от 20 и 21.09.2010 г. за извършена дистанционна проверка на кандидата - "Екотера Рент" ООД. Обсъдено е и заключението на повторно извършената съдебно-техническа експертиза. Изготвено въз основа на събраните по делото и на допълнително представените на експерта в хода на извършените от него проучвания в съответните служби доказателства, заключението потвърждава данните, отразени в оспореното уведомително писмо относно общия размер на недопустимите, респективно, на допустимите за подпомагане площи, относно установеното процентно съотношение между размера на наддекларираните спрямо установените като годни за подпомагане площи по подаденото заявление, както и относно основанието за недопустимост на съответните площи. В тази връзка, по аргумент от чл. 28, § 1 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г., предоставящ на административния орган правото на преценка за необходимостта от извършване на друга административна процедура, включително на проверка на място, е неоснователно възражението, че в нарушение на процедурните правила след извършената административна проверка не била извършена проверка на място. Неоснователно е и възражението, че допустимият за подпомагане слой за кампания 2010 г. бил изготвен след подаване на заявлението въз основа на самолетни снимки от 22.10.2010 г. Освен, че изложените доводи за неправилност на решението във връзка с този факт се основават на разпоредби от Регламент /ЕО/ 796/2004 г., чието правно действие, както бе посочено, е отпаднало, считано от 01.01.2010 г, съгласно приложимата нормативна уредба, допустимият слой площи за подпомагане, съобразен от земеделския стопанин при подаване на заявлението, съдържа информация за съответните площи за предходната година и в този смисъл служи за ориентация при идентифицирането на ползваните и заявени за подпомагане площи, но той не е обвързващ за административния орган при преценката по чл. 43 от ЗПЗП. С огледи изхода на спора и като отчете направеното бланкетно искане от страна на ДФЗ за присъждане на разноски пред настоящата инстанция, към което не е приложен списък на същите, съдът намира, че същото е основателно в размер от 300 лева. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,