Решение № 7219 от 2.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2338/2009 г.

Решение № 7219 от 2.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2338/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Евротуринг - Цветелина Балевска" - гр. Трявна срещу Решение № 529/29.12.2008 г., постановено по адм. дело № 287/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец против РА № 505/04.01.2008 г. на орган по приходите в ТД на НАП - гр. Габрово, потвърден с Решение № 88/28.02.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново увеличение на начисления за месец декември 2006 г. ДДС със сумата 13 378, 51 лв. и лихви и отказано намаление на начисления данък по издадени кредитни известия № 41/30.03.2007 г. и № 42/30.03.2007 г. в размер на същата сума и съответните лихви в размер на 505,29 лв. Релевират се оплаквания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилно прилагане на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, включително и немотивираност на обжалваното решение. Касаторката твърди, че процесните нощувки не са били реализирани и това е основанието за издаване на кредитни известия от 30.03.2007 г. Подробни съображения са изложени в касационната жалба. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като изложените от съда мотиви са основани на доказателствата по делото и затова решението следва да се остави в сила. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата на касаторката срещу РА № 505/04.01.2008 г. първоинстанционният съд е приел, че безспорно установено по делото е, че и двама чуждестранни турооператори са ползвали туристически услуги за сезон 2006 г. от ЕТ "Евротуринг - Цветелина Балевска". Във връзка с тези услуги съдът е установил, че са издадени фактури № 1670/29.12.2006 г. на ЧП "Максимов турс" - Украйна и № 1671/29.12.2006 г., издадена на "РГ Травел" ЛЛЦ - САЩ, а от заключението на съдебно-икономическата експертиза и че е налице частично плащане по тях. Относно писменото обяснение по време на ревизията на данъчния субект, че кредитните известия, издадени през месец март 2007 г. са поради нереализирани нощувки съдът е счел, че те се опровергават от установеното от ревизията и вещото лице по съдебно-икономическата експертиза. Направен е извод, подкрепящ констатациите не ревизионния акт, че към момента на издаване на фактурите през месец декември 2006 г. е възникнало данъчно събитие по чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗДДС (отм.), тъй като няма доказателства за извършено плащане към този момент, поради което фактурите е следвало да се отразят както в дневника за продажбите, така и в справка-декларация за месец декември 2006 г., което не е сторено от жалбоподателката. За издадените кредитни известия въз основа на доказателствата по делото и заключението на съдебно-икономическата експертиза съдът е изложил мотиви, че на първо място в кредитните известия не се сочи основанието за тяхното издаване, а на второ място - че неплащането на цената на услугата не е основание за издаването им, както и не е установено, че нощувките не са реализирани и да е развален договора с получателите на туристическите услуги. В допълнение на тези си изводи съдът е посочил, че от жалбоподателката не е посочила кога е възникнало основанието за изменение на данъчната основа или разваляне на доставките, поради което не може да се направи преценка спазен ли е срокът по чл. 115, ал. 2 ЗДДС. Обжалваното решение е правилно. Няма спор, че касаторката като туроператор и туристически агент е извършвала хотелиерска и туристическа дейност. Във връзка с тази дейност е сключила договори с ЧП "Максимов турс" - Украйна и ДРГ Травел" ЛЛЦ - САЩ и е издала фактури № 1670 и № 1671 и двете от 29.12.2006 г. безспорно е установено и не се спори, че месец декември 2006 г., когато са издадени посочените фактури, те не са отразени нито в дневника за продажбите, нито в справка-декларация за месец декември 2006 г. Впоследствие през месец март 2007 г. касаторката е издала кредитни известия поради нереализирани нощувки. Правилно е прието в мотивите на обжалваното решение, че касаторката не е посочила кога е възникнало обстоятелството, въз основа на което е издала кредитните известия, поради което нито органът по приходите, нито съдът са могли да проверят срока по чл. 115, ал. 2 ЗДДС. Наред с това по делото от доказателствата и заключението на вещото лице е установено, че нощувките са реализирани, макар и не в пълен обем, поради което не е налице посоченото от касаторката основание за издаване на кредитните известия, както и че неплащането частично на цената по доставките не е основание за издаването на кредитните известия. Освен това правилно и в ревизионния акт и в обжалваното съдебно решение е прието, че в кредитните известия липсва посочено основание за издаването им, поради което това е самостоятелно основание за непризнаване на издадените кредитни известия - чл. 115, ал. 4, т. 2 ЗДДС. Разпоредбата на чл. 115, ал. 1 и 3 ЗДДС е категорична, че кредитно известие се издава при намаление на данъчната основа или разваляне на договора. Както се посочи по-горе доказателства за разваляне на доставките не са ангажирани по делото, нито за намаление на данъчната основа, а само че доставките не са изцяло заплатени от техните получатели. Ако процесните фактури са погрешно издадени, каквито твърдения са били налице от касаторката, то правилно съдът е счел, че е следвало те да бъдат анулирани - чл. 93, ал. 6 ЗДДС (отм.) и чл. 116 ЗДДС, но не и да се издават кредитни известия. Поради това издадените кредитни известия не представляват редовно издадени и данъчни документи. Няма доказателства по делото, че волята на страните по сключените договори е променена от една страна с изменение на данъчната основа в посока на намаление, а от друга страна за разваляне на договорните взаимоотношения, за да са налице основания за прилагане на чл. 115 ЗДДС и издаване на кредитни известия към фактурите от месец декември 2006 г. Освен това правилно първоинстанционният съд е приел, че по делото не са ангажирани доказателства кога е възникнало основанието за издаване на кредитните известия, поради което не може и да се извърши преценка за спазване на срока, визиран в чл. 115, ал. 2 ЗДДС. Освен всичко изложено по-горе следва да се поясни, че в приложените по делото договори с получателите по доставките, описани в процесните фактури, последните страните са се споразумели да се издадат в срок до 5 дни след пристигането на туристите, а получателя по тях се задължава до 3 дни от датата на получаване на фактурата да изпраща на хотелиера (ЕТ "Евротуринг - Цветелина Балевска") копие от банковото бордеро за извършения превод. Обстоятелството, че по делото не са приложени банковите бордера, не означава че туристическите услуги не са реализирани, нито че договорите са развалени съгласно раздел V, чл. 3, включващи прекратяване на договора поради неизпълнение и заплащане на глоба в размер на 92 880 евро, съставляваща пълната цена за нощувка със закуска. Основните възражения на касатора са свързани с мотивирането на ревизионния акт, които са направени и в първоинстанционната жалба. Относно оплакванията срещу обжалваното решение за немотивираност, то е неоснователно и голословно. Другите оплаквания, насочени към твърденията за нереализираност на процесните доставки, относно тях първоинстанционният съд е изложил убедителни мотиви, които се възприемат изцяло от касационната съдебна инстанция. От доказателствата по делото не може да се направи категоричен извод, че туристите не са се възползвали от доставките и че не е възникнало данъчно събитие по чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗДДС (отм.) и чл. 91ж ЗДДС (отм.). Предвид изложеното по-горе обжалваното решение не страда от пороците, посочени от касатора и като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,