Решение № 15279 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9526/2018 г.

Решение № 15279 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9526/2018 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" – П., против решение № 437 от 26.06.2018 г., постановено по адм. д. № 269/2018 г. по описа на Административен съд – П., с което е отменена заповед № ЗСПД/Д-ЕН/783 от 02.02.2018 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – П., в частта относно началната дата на отпускане на помощта и преписката е върната на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) – П. за произнасяне съгласно мотивите на съдебното решение. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба – Р. М., оспорва жалбата. В писмен отговор се излагат подробни съображения за правилност на решението. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното съдебно решение е неблагоприятно. С обжалваното решение Административен съд – П. е отменил по жалба на Р. М. заповед № ЗСПД/Д-ЕН/783 от 02.02.2018 г. на директора на ДСП – П., с която е отпусната месечна помощ за дете по чл. 8 д, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) за детето И. М. в размер на 350 лева, считано от 01.01.2018 г. до 31.01.2020 г., потвърдена с решение № 15-РД06-0007/27.02.2018 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – П.. За да постанови това решение съдът е приел, че въз основа на ЕР № 1234 от 184/08.12.2017 г. на НЕЛК, установяващо преосвидетелстването на дете с увреждане и определящо 52 % намалена работоспособност, със срок на инвалидност до 01.01.2020 г., за жалбоподателя е възникнало право да получава семейна помощ от 01.12.2017 г., а не, както е приел административния орган – 01.01.2018 г. Така постановеното решение е правилно като краен резултат, но по съображения, различни от изложените. По делото не съществува спор от фактическа страна. Спорът е правен и е бил по тълкуването и прилагането на чл. 24 б, ал. 6 във връзка с ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца (ППЗСПД), при безспорни между тях факти. Според чл. 24 б, ал. 4 от ЗСПД в случаите на преосвидетелстване на дете с трайно увреждане месечните помощи се отпускат от първо число на месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им, но не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на заявлението декларация, при условие че няма промяна във вида и степента на трайното увреждане или в степента на трайно намалената работоспособност, които да водят до отпадане на правото, когато заявлението декларация е подадено в тримесечен срок от датата на издаване на новото експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК. Размерът на помощта за периода преди подаването на заявлението декларация се определя по реда на чл. 8 д, ал. 3 от Закона за семейни помощи за деца. В случая с ЕР № 1234 от 08.12.2017 г. на НЕЛК е отменено ЕР на ТЕЛК № 0106 от 10.01.2017 г. в частта относно оценката на работоспособността, като е определен по-голям процент неработоспособност – 52 % за детето И. М.. Заявлението – декларация по чл. 8 д от ЗСПД е вх...дирано в ДСП – П. на 24.01.2018 г. и се включва в 3-месечния срок по чл. 24 б, ал. 4 от ППЗСПД. В случая обаче, искането на бащата тази помощ да бъде отпусната от първо число на отпадане на основанието за получаването й, т. е. с изтичане срока на предходното експертно решение, не може да се удовлетвори, тъй като в чл. 24 б, ал. 4 се съдържа ограничение – не повече от една година от месеца на подаване на заявлението – декларация. Съответно правото на месечната помощ по чл. 8 д от ЗСПД следва да се упражни от 01.01.2017 г., а не, както е приел първоинстанционният съд – от 01.12.2017 г. Настоящият състав не споделя съображенията на касатора, досежно тълкуването на чл. 24 б, ал. 6 от ППЗСПД, въвеждащо изискването, когато преосвидетелстването на детето е извършено със закъснение и закъснението не е по вина на родителите или на лицата, които полагат грижи за детето, месечната помощ се предоставя по реда на ал. 4. На първо място посочената разпоредба препраща именно към реда за предоставяне на помощта по чл. 8 д от ЗСПД, регламентиран и коментиран по – горе – чл. 24 б, ал. 4 от ППЗСПД. В случая не може да се приеме, че закъснението се дължи на ненавременно подаване на заявление – декларация до ТЕЛК, а поради продължителното обжалване на ЕР на ТЕЛК от родителя на преосвидетелстваното лице. Подаденото от Р. М. заявление на 24.11.2016 г., както правилно е посочил първоинстанционният съд е с оглед начина на изплащане на месечните помощи по ЗСПД – месеца, следващ месеца, за който се дължат. В случая по силата на предходното ЕР на ТЕЛК месечната помощ е получавана до 31.10.2016 г., като последното изплащане е било през ноември месец, когато ответникът по касация е подал и новото заявление до ТЕЛК за преосвидетелстване на детето му. Издаването на влязъл в сила акт на медицинската експертиза, установяващ 52 % намелена работоспособност едва на 08.12.2017 г., се дължи на оспорване по реда на чл. 112 от ЗЗ, и не може да се вмени във вина на родителите на преосвидетелстваното лице. С оглед горното, правилно първоинстанционният съд е отменил заповедта, досежно началната дата на отпускане на помощта и е върнал преписката на административния орган за издаване на нов административен акт при съобразяване с мотивите на решението, но при преценката си е трябвало да съобрази и ограничението на чл. 24 б, ал. 4 от ППЗСПД, че помощта се отпуска не повече от една година от месеца на подаване на заявлението – декларация, т. е. в случая от 01.01.2017 г. Поради изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,