Решение № 8234 от 3.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11996/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез пълномощника юрисконсулт Т. Ламбев, против решение 1330 от 03.11.2023 г., постановено по адм. дело 628/2023 г. по описа на Административен съд София - област (АССО), с което е отменена издадената от него заповед за одобрение 03-070-РД/12 от 10.03.2023 г. и преписката му е върната за ново произнасяне със задължителни указания. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че няма противоречия между т. 9 и т. 10 от Условията за кандидатстване по процедурата, в които са определени максималния размер на безвъзмездната финансова помощ, максималния размер на общите допустими разходи за един проект и процента за съфинансиране от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Националния бюджет от общите допустими разходи. Заявява, че дадените разяснения от СНЦ Местна инициативна група Костинброд - Своге (МИГ) по приложението им, са грешни. Изразява несъгласие с извода на АССО, че разясненията на МИГ са задължителни за участниците и са част от условията за кандидатстване, тъй като компетентен да дава разяснения е управляващият орган на Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (ПРСР 2014-2020), който е Дирекция Развитие на селските райони към Министерство на земеделието и храните, а не МИГ. Посочва също, че тези разяснения не са задължителни и за органа - заместник изпълнителния директор на ДФЗ, тъй като противоречат на ПРСР 2014-2020 и условията за кандидатстване. По изложените съображения иска отмяна на съдебното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация - Жани 2002 ЕООД, чрез пълномощника адвокат Х. Стойкова, в представен писмен отговор и нарочна молба, оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й, с оставяне в сила на атакуваното съдебно решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед за одобрение 03-070-РД/12 от 10.03.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с която проектното предложение на Жани 2002 ЕООД по Процедура чрез подбор BG06RDNP001-19.422, по подмярка 19.2 Прилагане на операции в рамките на стратегии за Водено от общностите местно развитие (ВОМР) на мярка 19 Водено от общностите местно развитие от ПРСР 2014-2020, е одобрено с размер на безвъзмездната финансова помощ от 75 000 лева, представляващ 75 % от одобрените финансови разходи. От разходите за финансиране по закупуване на машина за земни работи: Комбиниран багер-товарач в размер от 131 000,00 лева, като недопустими са приети разходи в размер на 32 747,54 лева и от заявените за финансиране разходи за Бизнес-план в размер на 2330,00 лева, като недопустими са приети разходи в размер на 582,46 лева. За да извърши корекцията органът се е мотивирал, че съгласно Условията за кандидатстване, допустимият интензитет на подпомагане е 75 %, а максималният размер на общите допустими разходи за един проект за кандидати микро-предприятия, каквото е Жани 2002 ЕООД, възлизат на 100 000 лева. Изложил е, че дадените от МИГ разяснения не попадат в обхвата на чл. 46а, ал. 6 от Наредба 22 от 14.12.2015 г. за прилагане на подмярка 19.2 Прилагане на операции в рамките на стратегии за Водено от общностите местно развитие" на мярка 19 Водено от общностите местно развитие" от ПРСР 2014-2020 (Наредба 22/14.12.2015 г.). Същите противоречат както на Условията за кандидатстване, така и на основния документ - Стратегията за ВОМР, за чието изпълнение е сключено споразумение РД50-28 от 13.04.2018 г. Тези разяснения водят до разширяване обхвата на мярката, като се генерират неправомерни разходи над допустимите стойности за сметка на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРС). За да постанови решението АССО е установил от фактическа страна, че след обявяването на Процедурата и утвърждаване на Условията за кандидатстване, МИГ е дала разяснения по постъпили въпроси на кандидатите, публикувани в Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН). В тях, след описание на дадените легални дефиниции на понятията в Наредба 22/14.12.2015 г. и Постановление 189 на МС от 28.07.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 - 2020 г. (ПМС 189/28.07.2016 г.), са изложени разсъждения за максималния размер на безвъзмездната финансова помощ, допустимите разходи и процента за съфинансиране, които са илюстрирани с пример: При кандидат микро-предприятие с обща стойност на допустимите разходи 133 330,00 лева, размерът на безвъзмездната помощ ще бъде до 75 % или 99 997,50 лева, а остатъкът от ЗЗ 332,50 ще бъде съфинансиране от страна на кандидата.". Установено е също, че Жани 2002 ЕООД е подало предложение за участие в Процедурата с инвестиционно намерение за закупуване на Комбиниран багер-товарач за сумата от 131 000,00 лева, а като непряк разход е посочена сумата от 2330,00 лева по изработване на Бизнес-план. Като общо допустими разходи е посочена сумата от 133 330,00 лева и 75 % съотношение на безвъзмездната финансова помощ към общо допустимите разходи или точно толкова, колкото са стойностите по дадения пример в разясненията на МИГ. От правна страна съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в изпълнение на правомощията му по Наредба 22/14.12.2015 г. и Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Отговаря на изискванията за форма, има изискуемото съдържание с фактически и правни основания, а в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила. АССО е намерил обаче, че заповедта противоречи на материалноправните разпоредби на чл. 24 от Постановление 161 на МС от 04.07.2016 г. за определяне на правила за координация между управляващите органи на програмите и местните инициативни групи, и местните инициативни рибарски групи във връзка с изпълнението на Подхода "Водено от общностите местно развитие" за периода 2014 - 2020 г. (ПМС 161/04.07.2016 г.), вр. чл. 46 от Наредба 22/14.12.2015 г., преценено като отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Съдът е цитирал съдържанието на тези норми и е направил извод, че МИГ е компетентна да одобри Насоките за кандидатстване, а управляващият орган на ПРСР 2014-2020 е компетентен да активира процедурата, а при констатирана нередовност може да уведоми МИГ, но няма законово правомощие самостоятелно да отстранява нередовности. Приел е, че компетентен да дава разяснения по Насоките е органът, който ги е одобрил, а именно МИГ. АССО е преценил, че в цитираните подзаконови нормативни актове не е уреден статутът на дадените от МИГ разяснения и няма съдебна практика по тълкуването на въпроса. Позовал се е на чл. 26, ал. 8 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), съдебна практика по приложението му и преповтарящата го норма на чл. 24, ал. 1 от ПМС 161/04.07.2016 г. Приел е, че разясненията дадени от МИГ, имат характера на акт за тълкуване по смисъла на чл. 62, ал.3 АПК и са неделима част от условията за кандидатстване, поради което са задължителни за кандидатите и подлежат на самостоятелно обжалване. Заради липсата на данни за обжалване на разясненията АССО е преценил, че те са задължителни освен за кандидатите, но също и за управляващия орган на ПРСР 2014-2020, който бил компетентен да се произнесе по проектното предложение. Намерил е дори, че заместник изпълнителният директор на ДФЗ, като орган издаващ заповедта или отказа за финансиране, също е обвързан с разясненията на МИГ, като неговото единствено задължение е да провери дали извършеното финансово подпомагане им съответства и ако е налице несъответствие - да го отмени. При тези разсъждения АСОО е счел, че мотивите на органа в процесната заповед не съответстват на разясненията на МИГ, поради което тя е незаконосъобразна, а тълкуването на заместник изпълнителният директор на ДФЗ по приложението на закона е ирелевантно. Горното мотивирало съда да отмени заповедта за одобрение и да изпрати преписката на органа за ново произнасяне. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Касационният състав не споделя изводите на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Съгласно посочените от АССО норми на чл. 26, ал. 8 от ЗУСЕФСУ и чл. 24, ал. 1 от ПМС 161/04.07.2016 г., компетентен да дава разяснения по условията за кандидатстване е единствено и само ръководителят на управляващия орган. Според чл. 26, ал. 1, изр. 1 от ЗУСЕСИФ ръководителят на управляващия орган на програмата утвърждава за всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. В случая процедурата е по подмярка 19.2 Прилагане на операции в рамките на стратегии за Водено от общностите местно развитие на мярка 19 Водено от общностите местно развитие от ПРСР 2014-2020,. По тази подмярка управляващият орган е определен съгласно чл. 2д, ал. 1 ЗПЗП, вр. с § 4, ал. 1 от ЗУСЕФУ, с решение на Министерския съвет - решение 792/17.12.2013 г. и това е Дирекция Развитие на селските райони към Министерство на земеделието и храните, а ръководител на този управляващ орган е ресорният заместник министър. Съгласно чл. 12 от Наредба 22/14.12.2015 г., МИГ е юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, регистрирано като сдружение по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, което представлява публично-частно партньорство. Взетите от нея решения по отношение на проектните предложения, не представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като то не пораждат пряко целените последици - предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Те са част от административната процедура, а окончателното решение за предоставянето на помощта се взема от ръководителя на управляващия орган или ДФЗ, съгласно чл. 47, ал. 5 от ПМС 161/04.07.2016 г. и чл. 60, ал. 9 от Наредба 22/14.12.2015 г. След като взетите решения от МИГ подлежат на контрол от ръководителя на управляващия орган, съответно ДФЗ, по аргумент за по-силното основание, дадените от МИГ разяснения по условията за кандидатстване не могат да бъдат задължителни нито за ОУ, а още по-малко за ДФЗ, който е оправомощен да постанови окончателния административен акт, контролирайки законосъобразността на проведената процедура. Освен това, в случая дадените от МИГ разяснения по постъпили въпроси на кандидатите и конкретно посочения пример, че при кандидат микро-предприятие с обща стойност на допустимите разходи от 133 330,00 лева, размерът на безвъзмездната помощ ще бъде до 75 % или 99 997,50 лева, противоречат пряко на т. 9 и т. 10 от Условията за кандидатстване по процедурата, според които максималният размер на общите допустими разходи за един проект е 100 000 лева за кандидати микро-предприятия, при размер на финансовата помощ от 75 % или 75 000 лева. По изложените съображения законосъобразността на административния акт не е опорочена от констатираните от първоинстанционния съд нарушения. Обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства, при условията на чл. 222, ал. 1 АПК трябва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата бъде отхвърлена като неоснователна. При този резултат на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ (НЗПП), право на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, има касационния жалбоподател. Предвид направеното от него искане за присъждане само на юрисконсултско възнаграждение, в полза на ДФЗ и в тежест на ответника следва да се възложи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение